Президентът на САЩ Доналд Тръмп официално създаде Съвет за мир, оглавяван от самия него в качеството му на фактически пожизнен председател. Нито една страна от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, с изключение на самите САЩ, не е приела официално поканата за влизане в организацията. Съветът на Тръмп е предизвикателство към съществуващата международна система и стремеж за създаване на нова, в чийто център се намира той самият, смятат експерти.

"Шестима монарси, трима бивши съветски чиновници, два военни режима и един държавен ръководител, издирван от Международния наказателен съд за предполагаеми военни престъпления" – така "Файненшъл таймс" описва учредителния състав на Тръмповия Съвет за мир, без да се смятат министър-председателите на България и Унгария – единствените две страни членки от ЕС, приели да участват в Съвета, при осезаемото отсъствие на традиционните западни съюзници на САЩ. 

Колко държави ще влязат

На церемонията по подписването на устава, която се проведе в четвъртък на Световния икономически форум в Давос, Тръмп заяви: "Щом този съвет бъде напълно сформиран, ще можем да правим практически всичко, което поискаме. И ще го правим във взаимодействие с Организацията на обединените нации."

Не е ясно колко държави ще влязат в съвета. Според представители на американската администрация, 35 от 50 поканени страни са се съгласили да се присъединят. По-рано агенция Ройтрес, позовавайки се на дипломати, съобщи, че съответните писма са били изпратени до 60 държави.

В церемонията по подписването участваха представители на 19 страни – Азербайджан, Аржентина, Армения, Бахрейн, България, Унгария, Индонезия, Йордания, Казахстан, Катар, Косово, Мароко, Монголия, ОАЕ, Пакистан, Парагвай, Саудитска Арабия, Турция и Узбекистан.

Нетаняху и Лукашенко не дойдоха на подписването в Давос

Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху, който първоначално отказа, в навечерието на събитието се съгласи да влезе в Съвета, но на церемонията по подписването нямаше представители на страната. Самият Нетаняху не може да пристигне – за него има издадена заповед за арест от Международния наказателен съд. В Давос обаче се намира президентът на Израел Ицхак Херцог, който не присъства на церемонията.

В Давос за подписването на учредителния документ на Съвета за мир не беше и президентът на Беларус Александър Лукашенко. Неговата пресслужба по-рано разпространи видео, на което той подписва документа в Минск. По данни на "Файненшъл таймс" към сряда вечерта готовност за влизане в Съвета за мир са обявили 24 държави.

Тръмп заяви, че някои страни ще се присъединят по-късно.

Великобритания, Франция, Норвегия, Словения и Швеция вече официално отклониха поканата. Други водещи европейски държави нямат намерение да влизат или казват, че проучват въпроса. Китай и Русия потвърдиха получаването на покани. В сряда Тръмп каза пред журналисти, че Владимир Путин е приел поканата.

Съветът за мир в Газа като прототип на глобалния 

Съветът за мир първоначално бе създаден миналата есен за възстановяването на ивицата Газа (и в това си качество бе одобрен в резолюция на ООН), предназначен да наблюдава прекратяването на огъня и следвоенното възстановяване. В устава не се споменава нищо за това. 

Оттогава Тръмп заяви, че мандатът на инициативата ще бъде разширен отвъд Газа, за да се заемат и с други глобални конфликти и да насърчават мира по света.

Белият дом избра държавния секретар Марко Рубио, специалния пратеник Стив Уиткоф и зетя на Тръмп Джаред Къшнър, както и бившия британски министър-председател Тони Блеър, за членове на учредителния изпълнителен съвет на инициативата.

Въпроси относно това какъв точно ще бъде мандатът на Съвета за мир и как ще функционира той, остават без отговор, което кара някои държави да се колебаят дали да откликнат на поканите за участие.

Други поставиха под съмнение защо изобщо са били поканени да се присъединят руският президент Владимир Путин и други авторитарни лидери.

Цялата власт в ръцете на Тръмп 

Уставът не е оповестен публично, но според неговия текст, цитиран от медиите, новата организация фактически претендира да замени ООН, а цялата власт ще бъде съсредоточена в ръцете на Тръмп. Той единствен притежава право на вето и може да запази поста на председател колкото пожелае – дори след изтичането на мандата му като президент на САЩ.

В придружаващото писмо до държавните лидери Тръмп заявява, че съветът "ще пристъпи към реализацията на смел нов подход за разрешаване на глобални конфликти", съобщава АП.

За да остане в съвета повече от три години и да стане негов постоянен член, дадена страна ще трябва да внесе 1 милиард долара. Не е известно как съветът ще се разпорежда с тези пари.

Много експерти и правителствени представители от други страни оцениха тази инициатива за поредния пример за това как Тръмп разрушава международната система, изградена от Съединените щати след Втората световна война, и създава нова, в центъра на която е самият той, пише "Ню Йорк таймс". Това е директен удар по ООН, казва пред вестника професорът по международно право в Кеймбридж Марк Уелър, специализиран в мирни преговори и тясно сътрудничещ с организацията:

"Тази инициатива най-вероятно ще бъде възприета като обсебване на световния ред от един човек с опит той да бъде изграден по негов образ и подобие."

Решението да бъдат поканени Русия и Китай се обяснява с преднамерен стремеж да се осигури "широко" представителство в съвета, поясни Фред Флейц, началник на кабинета на Съвета за национална сигурност по време на първия мандат на Тръмп, а сега служител в America First Policy Institute: "Те [президентската администрация] искат да намалят вероятността различни страни да се опитат да саботират неговата работа."

Но традиционните съюзници на САЩ не могат да бъдат зарадвани от подобна инициатива, смята Николас Бърнс, бивш посланик на САЩ в НАТО, Китай и редица други страни: "Отношения на доверие между САЩ и техните съюзници са разрушени. Атаката на администрацията срещу Гренландия и техният грешните калкулации [относно реакцията на другите страни от НАТО] наистина промениха възприятията на Европа и Канада".