Темата за овладяването на цените, инфлацията и т.нар. "спекула" беше сред централните в предизборните обещания и последващите политически изявления на "Прогресивна България". Това породи очаквания за бърз, видим и директен резултат.

"Ще има борба със спекулата и край на пировете по време на чума."

Това обещание на депутата от "Прогресивна България" Константин Проданов от 11 май вероятно е най-кратката формула на политиката, с която новото управление заяви, че ще се справи с високите цени. Заявката за изсветляване на ценообразуването и сериозен държавен контрол за овладяване на спекулата беше дадена в деня, в който ПБ внесе и законови промени в тази посока. Всъщност това бяха сред първите проектозакони на новата власт.

След три седмици силната държавна ръка вече беше "Кошница с грижа" – доброволна схема с участието на търговските вериги за намаление на цените на основни храни с поне 15% за минимум шест месеца, а на места и с до 30%.

Заявките

Между двете събития стои цяла серия от обещания: "значимо овладяване" на спекулативните процеси, "справедлива цена", прозрачност на ценообразуването, контрол върху надценките, нови правомощия за регулаторите и дори твърдение за надценки от 70–80% при конкретни продукти.

На 11 май ПБ внесе пакет законопроекти, представен като основния инструмент за противодействие на високите цени. "Очакваме те да доведат до значимо овладяване на спекулативните процеси в малката потребителска кошница", обяви депутатът Константин Проданов от ПБ.

"Искаме хората да знаят как се формират цените", заяви колегата му Явор Гечев, който направи разграничение между поскъпването, причинено от войни и затруднения в логистиката (започналата в края на февруари война на САЩ и Израел срещу Иран вдигна рязко цените на петрола), и това, което според него е резултат от вътрешна спекула.

"Виждаме при конкретни продукти в малката потребителска кошница надценка от 70–80%", заяви депутатът Тодор Джиков, без да конкретизира кои са продуктите, как са изчислени надценките, кои са търговците и какви действия е предприела държавата.

"Справедливата цена" срещу "тавана на цените"

Законопроектите за овладяване на цените бяха приети светкавично на първо четене в парламента – само два дни след внасянето им, въпреки критиките от икономисти, пазарни играчи и политици.

В текстовете се забраняват "прекалено високите" цени в браншовете с господстващо положение, а също и "икономически необоснованите" цени на всички стоки и услуги за потребителите. Депутатите от ПБ обаче повтаряха, че "няма нито дума в този закон за регулация на цени".

В първоначалния вариант съществуваше и "справедлива цена", която да показва кога крайната цена се отдалечава прекомерно от нормалното пазарно равнище. Терминът "таван на цените" умишлено се избягва, а обвиненията за административно определяне на пазарните цени са отхвърлени.

Премиерът Румен Радев обобщи подхода така: "Както в Германия няма таван на цените – така е и при нас, но както в Германия има изсветляване на ценообразуването, така искаме да бъде и при нас. Както в Германия няма прекомерни надценки – така искаме да е и при нас."

"Кошница с грижа"

Междувременно правителството започна разговори с веригите, които биха били най-засегнати от опитите за овладяване на спекулата. Така се стигна до компромисната "Кошница с грижа".

Доброволната инициатива беше представена на 8 юни от премиера Румен Радев, съвместно с големите търговски вериги. Бе обявено, че основни хранителни продукти ще се продават с минимум 15% отстъпка за поне шест месеца, като при отделни продукти намалението достига до 30%.

Инициативата беше представена не като обикновена промоционална кампания, а като доброволен ангажимент на търговските вериги.

От друга страна, проверка на "Сега" от 10 август показва значително отслабване на видимостта на инициативата: обозначенията за "Кошница с грижа" се срещат на едно-две места в проверените магазини, а в някои обекти на участващи вериги изобщо не са открити.

От "спекула" към реалния тест

"Борбата със спекулата", прокламирана от новата власт, обаче няма как да се измери с броя продукти, които временно се продават по-евтино. Освен това досега така и не бяха представени доказателства, че заявените от ПБ 70–80% надценки са намалели, колко продукта са попаднали над определения от държавата праг и колко проверки или санкции са последвали.

Все още върви приемането на подзаконови нормативни актове, с които част от законовите текстове срещу спекулата да могат да се прилагат на практика. Още при обявяването на мерките беше уточнено, че за по-голям контрол е нужно и засилване на капацитета на КЗК и КЗП.

Ето защо сто дни след идването си на власт ПБ не може да отчете успех в овладяването на цените.

Според проучването на "Алфа рисърч", което вече включва индекс на ефективността на управленските политики, делът на положителните оценки за справянето на правителството с ръста на цените е едва 28%.

В същото време правителството няма как да избяга от въпроса успя ли да промени трайно начина, по който се формират цените, или просто създаде още една система от промоции около политическото обещание за борба със спекулата?

Това е тестът, който "Прогресивна България" сама си постави.

Какво показва статистиката

След нулевата обща инфлация през май, през юни цените на храните и безалкохолните в България намаляват с 1.9% за месец. Има спад и в годишната инфлация за юни спрямо данните за предходните два месеца. За юни 2026 г. е отбелязана 5.4% инфлация спрямо същия месец на предходната година. През май този показател е 6.9 на сто, а за май – 6.8, показват данните на НСИ.

Най-силно поевтиняват сезонните зеленчуци – краставици с 25.8%, тиквички и патладжани с 25.7%, пипер с 20.9% и домати с 20.2%. На този фон обаче редица други храни продължават да поскъпват. Данните по-скоро сочат, че основната причина за успокояването на цените е сезонното увеличение на предлагането, а не доказан ефект от правителствените мерки срещу надценките и "спекулата".

Защо цените не паднаха

Мерките на правителството не доведоха до чувствително спадане на цените, а по-скоро до временно забавяне на темпа на тяхното нарастване.

Голяма част от инфлацията при храните и енергоносителите се определя от международните пазари, цените на суровините, горивата и климатичните условия.

Държавата няма как да повлияе на борсовите цени на пшеницата, торовете или електроенергията.