Изборите по дефиниция са възможност за преформатиране на политическата власт и ново управление. Не знаем дали това ще се случи, или ще станем свидетели на провал в съставяне на мнозинство и в резултат – поредни избори. Независимо от политическите процеси, предизвикателствата пред икономиката остават в сила.

Бюджетният дефицит за първото тримесечие е висок и при настоящата траектория ще надхвърли 3% за година. Моделът с удължителен закон за бюджета от предходната година не е гаранция за фискална консолидация. Всичко това се случва при благоприятна за бюджета стопанска конюнктура и впечатляващо висок ръст на приходите. Причината за дефицита, както и през миналата година, е в изпреварващото нарастване на разходите. Което посочва и нужните стъпки за решение – охлаждане на харченето.

Реалността обаче ни предлага всеобщ, и понякога откровено нагъл натиск за субсидии, помощи и преференции. Сякаш всички организирани групи по интереси в бизнеса и обществото изобщо са прегърнали максимата "Никога не оставяй една криза да остане неизползвана" – а сега енергийният шок от войната в Близкия изток дава "идеално" извинение за всякакви искания към държавата. Който и да управлява ще трябва да се съобрази с липсата на фискално пространство за допълнително увеличаване на дефицита чрез повече разходи. Това означава, че каквито и мерки да се обсъждат и предприемат те трябва да бъдат ограничени, прецизно насочени и (на)временни. Алтернативата е свръхдефицит, бюджетна криза и принудително свиване на дефицита в условия на риск от рецесия и спад в доходите.

Извън прекия ефект през високите цени на горивата и някои ключови суровини, продължаването на войната може да създаде достатъчно дълбок енергиен шок, който да забави глобалния растеж и да вкара Европа в рецесия. Никой не може да каже кога ще бъде разрешен конфликтът, нито колко ще струват петролът, природният газ или торовете. Българските експортно-ориентирани предприятия вече изпитват негативните последици от почти изчезналия икономически растеж във основните търговски партньори в последните години – бъдещо влошаване на външната среда ще доведе до много по-осезаем спад в частния сектор, загуба на работни места и ограничаване на ръста на заплатите, а оттам и допълнителен неблагоприятен ефект върху бюджетните приходи. Връщайки се към началото, България ще влезе в подобен сценарий без никакъв буфер в публичните финанси – именно защото не се спазваше логиката в "добрите време" да се трупат излишъци, за да има възможност за мерки и действия при кризи.

А виждаме все повече индикации, че икономическият растеж е движен от крехки и неустойчиви дори в средносрочен план фактори. Накратко, в значителна степен отчитаният ръст на БВП е резултат от потребление, а то на свой ред се подхранва от увеличавани с висок темп заплати и пенсии, нарастващ кредит за домакинствата и държавни разходи при бюджетен дефицит. Същевременно, износът и инвестициите в частния сектор стагнират. Тези източници на растежа в един момент, при това не твърде далеч във времето, ще се изчерпят. Затова разговорът (и съответно политиките) за конкурентоспособността, инвестициите и трансформацията на икономиката е особено важен. В условията на политическа неопределеност имаме нужда от среда, насърчаваща предприемачеството, иновации и поемането на риск.

Както състоянието на бюджета в краткосрочен план, така и необходимостта подобряване на качеството на човешкия капитал в средносрочен и дългосрочен, изискват реформи за по-ефективни публични услуги. Това означава със същия или по-ограничен финансов ресурс да се създава повече и по-добър резултат – независимо дали в образованието, здравеопазването, в управлението на инфраструктурата или правосъдието. Промяната предполага създаване на стимули така щото насочването на средства на данъкоплатеца да създава резултат, от по-грамотни и знаещи ученици, до по-добър здравен статус на населението, повече сигурност на личността и бизнеса, повече справедливост или по-добри пътища.

Потенциалът за съставяне на успешно управление изисква както някакво по-широко съгласие по отношение на правосъдието, така и ясно полагане на цели в средносрочен план. Опит за формиране на 10 фундаментални цели пред страната представяме във въведението към новото издание на Бялата книга на ИПИ: Отключване на растежа (2026 г.).