"И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе." (Йоан 1:4-5)

Разсъмва се. На изток, отвъд величествената река Днепър, от нощта изплуват силуетите на сградите. Водата тече бавно и носи ледени късове. Преди по-малко от час руски ракети летяха над Киев. Сега е тихо. Толкова тихо, че чувам ударите на сърцето си. Леко учестени. Не е първата ми нощ в Киев, но все още не съм свикнал да ме будят въздушните тревоги. Странно е усещането да си лягаш и да си мислиш, че докато спиш, някой може да изстреля ракети към теб.

Сигналът за отбой дойде в 5:07 ч. Седем минути след края на вечерния час. Можех да изляза. Веднага изкачих хълма с парка в центъра на града. Не толкова далече в огромното море на града, може би на километър или два се виждаше дим. Там е паднала ракета. Все още е тъмно. Но слънцето ще изгрее скоро. Светлината отново ще надделее над мрака. Ще почувстваме пак как доброто побеждава злото. Това е победа – една от многото малки победи на Украйна.

Бях в Киев за седмица, част от международна група журналисти. Преживяването бе интензивно – не само заради натоварената програма през деня, но и заради нощите в бомбоубежищата, в които почувствахме живота тук. Усетихме, макар и за кратко, цената, която украинците плащат, за да защитят страната си.

Войната, която "не може да бъде спечелена" по думите на американския президент Доналд Тръмп, вече е спечелена по много начини. Три години след като Путин се опита да превземе Киев за три дни, Украйна устоява. Благодарение на комбинация от смелост, саможертва и находчивост, Украйна успя да си върне голяма част от територията, окупирана от Русия в първите месеци на 2022 г. Това е класическа история за Давид срещу Голиат. Всеки ден на съпротива, всеки сантиметър земя, все още под украински контрол, е победа.

Да, западната помощ е от решаващо значение за отбраната на Украйна, но нищо от това не би имало значение без волята и устойчивостта на украинския народ. Падането на Афганистан под властта на талибаните е ясно доказателство: можеш да снабдиш една армия с модерни оръжия, но не можеш да я принудиш да се бие. Путин вярваше, че същото ще се случи и в Украйна – че армията и държавността ѝ ще рухнат за броени дни. Но сгреши. Украйна избра да се бори не само за оцеляване, но и за своите ценности, демокрация и за бъдещето си като отворено общество. И в продължение на три години тя печели.

Снимки от Киев: Иван Радев

Дори повече от това. Както твърди американският историк Тимъти Снайдър, "украинците по същество изпълниха цялата мисия на НАТО, като сами поеха силата на цялата руска армия и спестиха на другите, включително на САЩ, далеч по-големите разходи за по-голяма война. Като задържаха Русия, украинците също така възпряха китайската агресия в Тихия океан, тъй като показаха колко скъпи и трудни могат да бъдат настъпателните операции."

Я киянин 

След 16 часа във влака от Варшава пристигам в Киев. Макар и за кратко, бях гражданин на този град. Я киянин. Днес тези думи имат същата сила като думите на Кенеди Ich bin ein Berliner през 1963 г., когато Западен Берлин е заобиколен от съветските оръжия. Сега линията минава през Украйна. В продължение на една седмица бях киянин и сега чувствам отговорност да споделя това, което видях и почувствах.

Много местни жители пренебрегват предупрежденията за въздушна опасност и не слизат в убежищата през нощта. "По-стресиращо е всеки път да тичаш в бомбоубежището, отколкото да приемеш риска", казаха ми няколко души. Сирените за въздушна тревога вият почти всяка нощ – често повече от веднъж. Ако бягате към скривалището при всяка сирена, едва ли ще успеете да спите изобщо.

Не във всяка сграда има убежище, а някои хора живеят на няколко минути пеша от използваните за тази цел метростанции. В много случаи времето не е достатъчно – особено когато се приближават ракети, които са много по-бързи и по-опасни от дроновете. По време на ракетната атака, която преживях в Киев, имаше само две минути между сирените и първата експлозия.

Станислав Завертайло, съосновател на кафенетата "Honey" и "Zavertailo" – верига от елегантни традиционни кафенета в Киев,  дарява значителна част от приходите си на украинската армия. Станислав е баща на три деца и проверява социалните медии при всяка въздушна тревога, за да прецени риска. Когато се налага, събужда децата си и те се крият в скривалището под сладкарския му цех.

Станислав Завертайло

"Преди войната пътувахме за ваканции в чужбина и понякога се налагаше да се събуждаме през нощта за някой ранен полет", казва Завертайло. "Сега, когато ги будя, за да тичаме в бомбоубежището, казвам на децата: Представете си, че отиваме в Париж за кроасани. И после в скривалището наистина ядем кроасани от пекарната."

Не мога да спра да мисля за зловещата прилика с наградения с "Оскар" филм на Роберто Бенини La Vita è Bella ("Животът е прекрасен"), в който баща предпазва сина си от ужасите на концентрационния лагер, като превръща оцеляването в игра. Осемдесет години по-късно един баща в Киев е принуден да прави нещо подобно.

Завертайло споделя, че след въздушна атака кафенетата му винаги са пълни. "Сутрин след атака всеки има нужда от хубаво кафе и сладкиш – но и от място, където да сподели", казва той.

По време на престоя си в Киев бях удивен от устойчивостта и смелостта на обикновените украинци. Подложени на постоянни атаки с ракети и дронове, хората продължават да живеят – да работят, да измислят нови неща, да защитават човешките права, да създават изкуство. И все пак, на фона на международните новини, в съзнанието ми се въртеше една-единствена мисъл:

Анушка вече е разляла олиото 

Тази реплика от "Майстора и Маргарита" на Михаил Булгаков ме преследваше. В романа катастрофата е неизбежна – след като е разлято олиото, някой ще се подхлъзне, ще се окаже под колелата на трамвая и ще последва трагедия. Булгаков, роден в Киев, остава противоречива фигура в съвременна Украйна заради политическите си възгледи и противопоставянето на украинските национални идеи. Но стоейки само на метри от бившия му дом, който сега е музей в район Подил, не мога да не си помисля: на хиляди километри оттук олиото вече е разлято. Целият свят се хлъзга надолу, а трамваят се приближава.

Класна стая в бомбоубежището

Русия започна войната 

Шокиращо е колко изкривено може да бъде представена реалността. Малко са фактите, които са толкова неоспорими, колкото непредизвиканото нападение на Русия срещу Украйна. Да се обвинява Украйна за тази война е толкова абсурдно, колкото да се обвинява Полша за Втората световна война. Това не е нищо повече от повтарянето на пропагандната операция под фалшив флаг на Химлер, при която офицери от СС, преоблечени като полски войници, инсценират нападение, за да оправдаят инвазията на Хитлер.

Трябва ли да проверяваме фактите за нещо толкова очевидно? 

Всички си спомняме "учтивите мъже, облечени в зелено", които окупираха Крим през 2014 г. Всички помним сутринта на 24 февруари 2022 г., когато в 5 ч. руски ракети удариха Киев и други украински градове, а руски войски пресякоха границата. Наистина ли трябва да доказваме, че Украйна не е започнала тази война? Това е също толкова абсурдно, колкото да се налага да доказваме, че "Войната не е мир".

Но трябва да го направим. Защото, както пише Оруел в "1984": "Свободата е свободата да кажеш, че две плюс две прави четири." Трябва да продължим да говорим истината, независимо колко очевидна изглежда тя. Трябва да проверяваме фактите, дори когато летвата е поставена непоносимо ниско.

И освен всичко останало е ужасяващо несправедливо да се обвинява Украйна, че не провежда избори, докато се бори за демокрация срещу един от най-репресивните режими на нашето време.

Тази война не е за територия  

Чух много хора в Киев да казват: "Тази война не е за територия. Русия вече притежава най-обширната територия в света, голяма част от която дори не използва. Те не се нуждаят от повече земя. Това, което не могат да приемат, е начинът на живот на Украйна. Те не могат да приемат, че Украйна е демократична държава. За това се борим, за да защитим начина си на живот".

Директорът на Института "Frontier" в Киев Евгений Хлибовицки посочва, че "няма държава в света, която да е провела национални избори при военно положение в условия като нашите". Тимофий Брик, доктор по социология и ректор на Киевската икономическа академия, смята, че ще е почти невъзможно да се организира гласуване в армията, докато има активна война. Войниците не могат просто да напуснат позициите си за няколко часа, за да гласуват.

Според проучване от февруари 2024 г. на Киевския международен институт по социология 69% от украинците смятат, че президентът Зеленски трябва да остане на поста си до края на военното положение. Дори сред онези, които нямат доверие в него, 38% все пак смятат, че той трябва да остане на власт до края на войната.

Според друго проучване на същия институт към декември 2024 г. 52% от украинците имат доверие на президента Зеленски, а 39% не му вярват. Въпреки че показателите за доверие са се влошили през годината, балансът доверие-недоверие остава положителен +13%.

Доналд Тръмп невярно твърди, че Зеленски е "диктатор без избори" и има само 4% подкрепа. Това е не просто подвеждащо – то е повторение на кремълската пропаганда, целяща да подкопае държавността на Украйна.

Въпреки думите на американския президент, украинският опозиционен депутат Инна Совун от партията "Холос" ("Глас") има надежда. Тя вярва, че във Вашингтон все още има хора, които разбират, че изоставянето на Украйна би било не само предателство, но и би накърнило авторитета на Америка като световен лидер. Ако това се случи, никой няма да вярва, че САЩ са надежден партньор и съюзник.

Влакът за Варшава 

Отпътувах от Киев с нощния влак за Варшава. Централната жп гара на Киев е тъжно място. Войници се отправят към 1000-километровата фронтова линия, а израженията им са натежали от неизказани думи. Жени и деца се качват на международните влакове, махайки за сбогом на бащите и съпрузите, които остават да защитават страната си. В последните мигове преди отпътуването тихото ридание на майки и деца изпълват влака.

Дали цялото това страдание е напразно? Наистина ли ще оставим Украйна на Путин?
Всички в Украйна знаят, че без силни гаранции за сигурност тази война няма да приключи. Временното спиране само ще позволи на Русия да се превъоръжи, прегрупира и да се върне по-силна. А ако Украйна падне, източната част на Европа ще бъде в голяма беда.

"Ако европейците не дадат оръжия на Украйна, те ще бъдат принудени да ги използват на собствената си територия", казва Инна Совун.

Влакът се движи през заснежена мъглива полска равнина. Гледам през прозореца и си мисля за нейните думи. Ще достигне ли войната до тези полета? Ще звучат ли сирени за въздушна тревога във Варшава, Рига, София или дори във Виена?

Вече съм в България, но запазих на телефона си украинско приложение, което предупреждава за въздушна тревога. То използва гласа на холивудския актьор Марк Хамил, известен най-вече като Люк Скайуокър от "Междузвездни войни". Всеки път, когато прозвучи тревога, ми действа като събуждане – напомняне за Украйна и нейните жители, които са нападнати. Чакам съобщението: "Внимание! Край на въздушната тревога. Нека Силата бъде с теб." Въпреки че изглежда стресиращо, не искам да деинсталирам приложението. Не искам да забравям какво е да живееш под ракетни удари или колко бързо мирното небе може да се превърне в бойно поле.

Така изглежда съобщението за въздушна атака в Киев.

"Украйна запази конфликта локален", пише Тимъти Снайдър във "Възстановяване на разходите Садизмът на американската политика спрямо разкъсваната от война Украйна." Засега. Но колко още ще е възможно? Вън от съмнение – войната трябва да приключи скоро. Но не и при условията на Путин – защото това няма да е мир, а само пауза преди по-голям и по-кървав конфликт. Това би било катастрофа за Европа, а цената за САЩ при този сценарий би била много по-голяма от помощта, която те са предоставили на Украйна досега.

Ето защо сме длъжни да се противопоставяме – всеки ден, срещу всяка лъжа и срещу всеки разказ, който се опитва да отслаби демокрацията и да даде повече диктатори като Владимир Путин.

Ако украинците успяват да устоят срещу втората по големина армия в света в продължение на три години, то и ние трябва да дадем своя принос. Трябва да оспорваме всяка лъжа, да разкриваме всяка дезинформация и да напомняме на света, че две плюс две прави четири, независимо колко пъти ни казват обратното.

Така ще спечелим тази война – войната, за която някои казваха, че никога няма да бъде спечелена. Всеки път, когато осветяваме истината, отблъскваме мрака.

*Иван Радев е български журналист. Той е редактор във Factcheck.bg, най-голямата независима платформа за проверка на факти в страната, и заместник-председател на Асоциацията на европейските журналисти – България. Има над 20 години журналистически опит в различни национални и международни издания. Владее румънски език и в продължение на пет години е кореспондент в България за Румънската национална информационна агенция – Аджерпрес. Превел е и редица литературни произведения от румънски на български език.