Дългогодишна стратегия на Кремъл е да вбива постоянен клин между Съединените щати и Европа, разделяйки и отслабвайки своите традиционни противници на Запад. Години наред Русия насърчава саботажи и дезинформация, за да подкопае западните институции, разглеждани като упорити пречки пред териториалните амбиции на Москва и мечтите ѝ за възвръщане на статута и мощта от съветски тип.

Разпадането на НАТО – могъщият западен военен алианс – е особено силна фантазия, най-вече след започването на руската война в Украйна. Опасенията от евентуално разширяване на НАТО бяха използвани от Кремъл, за да оправдае своята брутална, пълномащабна инвазия, преди близо четири години.

Представете си тогава ликуването в кулоарите на Кремъл пред перспективата западното единство да се пропука, а НАТО – осемдесетгодишната крепост срещу руската заплаха – най-сетне да рухне отвътре. И то заради толкова невероятен казус като Гренландия и нежеланите апетити на американския президент Доналд Тръмп към датската територия. 

Русия наблюдава изумено отстрани как старите ѝ врагове се самоизяждат. "Китай и Русия сигурно се забавляват искрено", отбеляза в социалната мрежа X Кая Калас, ръководител на външната политика на Европейския съюз, след като Тръмп заплаши с извънредни мита европейските съюзници, които се противопоставят на искането му да присъедини Гренландия. 

И Китай, и Русия отхвърлят твърденията, че имат териториални апетити към Гренландия – дори датските военни казват, че няма значителна заплаха от инвазия от Изток. 

Но наистина, по руската държавна телевизия прокремълски анализатори се радваха на ходовете на Тръмп за Гренландия, които те оцениха като "нанасяне на катастрофален удар върху НАТО" и като "наистина грандиозни за Русия". 

Разбираемото схващане е, че тъй като алиансът НАТО е изправен пред най-голямата си криза от десетилетия, а трансатлантическото единство потенциално се разпада, подкрепата на Запада за военните усилия на Украйна със сигурност ще отслабне, давайки на Москва още по-силна позиция на бойното поле. За съжаление на Киев, това може да се окаже точна оценка.

Но тапите на шампанското в Кремъл все още не гърмят.

Поне първоначално, официалният отговор от Москва беше сравнително сдържан, дори критичен. 

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред журналисти, че по въпроса за Гренландия Тръмп "действа извън нормите на международното право" – поразително изказване от страна на Кремъл, който сам е толерирал или ръководил безброй нарушения на международните норми и закони през годините на нарастващ авторитаризъм у дома и в чужбина. Американският контрол над Гренландия може да се разглежда в Москва като реално предизвикателство за собственото доминиране на Русия в Арктическия регион.

Но Кремъл вероятно има по-дълбоки опасения, докато наблюдава – подобно на останалия свят – с неудобство и тревога как непредсказуемата администрация на Тръмп упражнява привидно необуздана военна и икономическа глобална мощ. 

"Едностранните и опасни действия често заменят дипломацията, усилията за постигане на компромис или намиране на решения, които биха подхождали на всички", оплака се наскоро руският президент Владимир Путин за състоянието на света в първата си външнополитическа реч за новата година. "Вместо държавите да водят диалог помежду си, има такива, които разчитат на принципа "силата ражда правото", за да налагат своите едностранни наративи; такива, които вярват, че могат да налагат волята си, да поучават другите как трябва да живеят и да издават заповеди", добави Путин без никаква следа от самокритичност, в очевидна препратка към действията на САЩ на международната сцена.

Мрежата от съюзи на Москва – силно увредена след свалянето миналата година на подкрепяния от Русия сирийски диктатор Башар Асад – вече бързо се разкъсва. 
Иран, дългогодишен руски съюзник, беше мишена на разрушителни американски и израелски въздушни удари миналата година. След неотдавнашното брутално потушаване на антиправителствените протести там, страната може скоро да бъде ударена отново, което застрашава оцеляването на проруския ислямски режим. Разигралото се на по-рано този месец зрелищното залавян от американските сили на венецуелския президент Николас Мадуро, любимец на Кремъл, беше поредният шамар за Москва. А разговорите за това, че Куба – традиционен руски клиент и враг на САЩ – е следващата в списъка на Вашингтон за смяна на режима, загатват за по-нататъшно външнополитическо унижение за Кремъл.

Москва отдавна отхвърля международния ред, установен след Втората световна война, определяйки го като нищо повече от западен инструмент, пропит с двойни стандарти и целящ сдържането на неговите противници – начело с Кремъл. Москва открито оспори заложената в Хартата на ООН забрана за силова промяна на границите и системно настоява за свят, в който великите сили имат право на ексклузивни сфери на влияние.

Сега изглежда, че Вашингтон все повече споделя този руски мироглед – което на хартия е значима победа за упоритостта на Москва. Празненствата по случай този триумф обаче засега са отложени поради опасенията какъв заплашителен нов свят се задава на хоризонта.

Справянето с все по-непредвидимия Тръмп може да се окаже значително предизвикателство за Кремъл, свикнал да си има работа с по-стабилна и предвидима американска администрация. Както тревожно коментира един влиятелен руски таблоид, "Московский комсомолец", наричайки Тръмп "главния лекар на лудницата": "оставаме с усещането, че главният лекар на убежището също е полудял и че всичко се е разпаднало".