Отвореният от Румъния въпрос за спорни гранични въпроси с България съвсем се обърка в четвъртък с изявления на неназовани румънски дипломати, че става дума за зона в Черно море, през която ще преминава "Южен поток", внезапно се намеси и трасето на алтернативния газопровод "Набуко", а за капак бяха прибавени и претенции към дунавската граница между двете страни.

България запази дипломатичния тон, като президентът Росен Плевнелиев заяви, че проблемът "няма да се реши с извиване на ръце", че Румъния говори за "нерешен проблем”, а не за "териториална претенция”, а външно министерство извика посланика на Румъния в България да даде обяснения.

Посланик Антон Пъкурецу от своя страна съобщи, че "Румъния няма териториални претенции към България", а "случилото се е недоразумение". Въпреки обяснението на румънския дипломат, неизвестните около казуса остават, а думите му контрастират на информациите в местните медии.

Претенции за газови находища

Участъкът от континенталното плато в Черно море, който е предмет на спора между Румъния и България, се намира в зоната, през която е проектирано преминаването на газопровода "Южен поток", съобщи Медиафакс, като се позовава на дипломатически източници в Румъния.

Проектът "Южен поток" предвижда изграждането на тръбопровод за пренос на природен газ от Русия към България през Черно море и по-нататък към Гърция, Италия и Австрия. Според цитираните от агенцията дипломатически източници, ако спорът бъде решен в полза на Румъния, ще се осигурят над 50 съвместни линейни метра с континенталното плато на Турция, което би представлявало предимство чрез създаването на пряка връзка с Турция в случай на завършване на проекта "Набуко".

Според същите източници България е започнала вече преговори с Ексон (Exxon) относно спорната зона, посочва Медиафакс, цитирана от БТА. Източниците, на които се позовава агенцията, заявяват също така, че въпросният участък де факто е близо 300 кв.км.

Според изявленията на румънския външен министър от вторник, става дума за 17 кв. км.

Медиафакс предава, че това не е единственият спорен граничен въпрос с България.

Румъния иска преизчисление на границата по Дунав, която съгласно правилата е прокарана по средата на реката. Предоговарянето се налагало, според цитираните източници, заради естествената ерозия на българския бряг. Предимството в този случай било това, че в румънския участък биха влезли повече острови.

Запознати с преговорите по "Южен поток" коментираха пред Mediapool, че досега в разговорите не е възниквал въпрос, свързан с неуредения граничен проблем между България и Румъния в Черно море.

Руската компания "Газпром", която е основен играч в "Южен поток" все още не е обявила окончателно трасе за газопровода, както за подводната, така и за сухопътната част.

Според първоначалните намерения на "Газпром" трасето влизаше в част от териториалните води на Румъния, но за да заобиколи Украйна, маршрутът бе променен през турски води. Миналата година Анкара най-сетне даде разрешение за предпроектни проучвания в свои води.

Подводната част на газопровода се реализира от компания с участието на "Газпром", държаща 50 на сто от акциите, италианската ЕНИ – с 20 на сто и немската "Винтерсхал" и френската "Електрисите дьо Франс" – с по 15 процента. За сухопътния маршрут руската компания има създадени дружества с местните газопреносни компании с паритетни дялове.

Не е ясно и за каква пряка връзка с "Набуко" става дума, при положение, че този проект е изцяло сухопътен. Маршрутът трябва да минава през Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия и няма допирни точки с "Южен поток", макар през 2010 г. да се лансира идеята за обединяването на двата газопровода след напускането на българската територия.

Намесването на "Ексон" също е странно. Миналата година "Ексон" и ОМВ обявиха, че са открили големи находища на газ в териториалните черноморски води на Румъния. Сега се твърди, че находищата продължават и в български води, заради които били и румънските претенции. Според София обаче спорът за въпросната зона върви от 20 години и по нея се водят преговори.

Спорът е от коя точка да се измерва териториалното море

Началникът на Изпълнителна агенция "Морска администрация" кап. Сергей Църнаклийски коментира, че проблемът е от коя точка ще се измерва териториалното море – дали от брега или от края на естакадата в Шабла, която макар и полуразрушена, е била реален пристанищен обект. За България е по-добре да се вземе крайната точка на естакадата и от там да се мери териториалното море, обясни Църнаклийски. Според него приключването на този спор е въпрос на дипломатически преговори.

Църнаклийски каза още, че е имало решение шабленската естакада да стане пристанищно съоръжение, но този проект още не е започнал. Той уточни, че споровете не затрудняват по никакъв начин корабоплаването и не са ставали повод за влошаване на отношенията с Морската администрация на Румъния.

Румънският посланик: Букурещ няма териториални претенции

Румънският посланик Антон Пъкурецу обаче е съобщил през зам.-външния министър Димитър Цанчев, че "Румъния няма териториални претенции към България". Според него случилото се било недоразумение

Преди два дни румънският първи дипломат Кристиан Дяконеску обяви пред местен телевизионен канал, че между Румъния и България има "спорна зона" от 17 кв. км в морето. В изявленията си пред телевизионния канал Диджи 24 Дяконеску посочи още, че трябва да бъде обсъдено и положението на румънското малцинство в България.

Според пресцентъра на външно министерство обаче посланикът на Румъния е "споделил учудването си от факта, че преговорите между двете страни са станали медийно събитие".

Цанчев е от своя страна е изразил недоумението на българската страна от изявлението на Дяконеску по повод преговорите за делимитация на черноморското пространство.

"Тълкуването, че биха могли да съществуват териториални претенции между двете страни, е опасно и не отговаря на духа на общата ни принадлежност към ЕС", подчерта Цанчев, който допълни, че подобни изявления не са в интерес на добросъседските отношения между двете страни.

Плевнелиев: "Въпросът няма да се реши с извиване на ръце"

Президентът Росен Плевнелиев съобщи в четвъртък, че българското външно министерство е извикало румънския посланик да даде обяснения за претенциите на Букурещ. Плевнелиев припомни, че за да станат членове на ЕС през 2007 г., България и Румъния са подписали документи за липсата на каквито и да било териториални претенции помежду си.

В същото време Плевнелиев коментира, че "очевидно Румъния търси бързо решение на проблем, който не се поставя на масата като териториална претенция". Според държавния глава външният министър на Румъния говори за "нерешен проблем”, а не за териториална претенция”.

"Подобни проблеми, които съществуват от 20 години, не са териториални претенции, те не могат да бъдат решени с извиване на ръце, с интервюта, има формат, има междуправителствена комисия."

"Ние сме добри съседи с Румъния и това ще бъде доказано с действията по такива казуси, които изникват”, заяви президентът.

Той очаква казусът да се изчисти в кратък срок и не смята, че е необходимо свикването на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), за което настояват от националистическата партия "Атака", с която президентът се срещна в рамките на консултациите си с всички парламентарни групи.

От българското външно министерство обявиха, че "въпросът не представлява проблем в двустранните отношения, които са партньорски, добросъседски и в духа на общата ни принадлежност към ЕС".

От министерството посочиха още, че България и Румъния водят преговори за делимитация на черноморските пространства от повече от 20 години, като последният кръг (седемнадесети поред) се е състоял през декември 2011 г. в София.

Кристиан Дяконеску бе назначен за външен министър в края на януари, когато тогавашният премиер Емил Бок уволни Теодор Баконски заради непремерени коментари срещу протестиращи румънци. Малко по-късно Бок също си подаде оставка заради политическото и социално напрежение в страната.

Тогава премиерския пост пое директорът на Службата за външно разузнаване Михай Ръзван Унгуряну, който е историк по образование и известен с националистическите си възгледи. Скоро след това Румъния постави въпроса за "румънското малцинство" в Сърбия. Сега пък се появяват претенции към България.

В последния момент преди заседанието на Европейския съвет на 1 март Румъния се противопостави на даването на Сърбия на статут на държава кандидат за членство в ЕС, като критикува отношението на сръбските власти към влашкото малцинство. Въпросът бе уреден, след като Сърбия и Румъния подписаха Протокол за статута на малцинствата в двете страни.