Сто петдесет и едно предложения на обща стойност близо 5 млрд. лв. кандидатстват за близо 1.16 млрд. лв. безвъзмездно финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост, съобщиха от Министерството на енергетиката.

Крайният срок за подаване на заявления изтече на 5 декември.

Интересът към субсидията се оказва голям, въпреки съмненията, че бизнесът ще рискува да подготви проекти, които трябва да са в известна степен на зрялост, при положение че не е ясно какво се случва с плащанията по плана. Втората сума за над 1.2 млрд. лв. по Плана за възстановяване трябваше да пристигне до края на 2024 г., но това няма да стане, защото България не е изпълнила исканите от нея реформи – част от които са свързани с енергетиката, и така всички евросубсидии по ПВУ са замразени, неясно докога.

Процедурата бе обявена в края на август и първоначално срокът за кандидатстване беше 21 ноември. Тогава служебният министър на енергетиката Владимир Малинов коментира, че ще се работи бързо по разглеждането и одобряването на проектите, за да може още през януари да се подпишат договорите за безвъзмездното финансиране. Пресяването на 151 проекта обаче сигурно ще отнеме повече време.

Според изискванията на Еврокомисията инвестициите по плана за възстановяване и устойчивост трябва да са изпълнени до края на юни 2026 г. Само изработката на батериите отнема около година, а преди да се поръчат трябва да се изготви проектът, да се извадят разрешителни за строеж. В същото време производителите на такива съоръжения в момента са затрупани от поръчки заради бума на инсталирането на възобновяеми енергийни източници и батерии към тях, за да може инвеститорите най-пълноценно да използват произведената енергия, са част от очертаващите се проблеми пред проектите за съоръженията за съхранение на електроенергия.

По настоящата процедура са допустими съоръжения за съхранение на електрическа енергия с инсталирана мощност равна или по-голяма от 10 MВ, където "инсталирана мощност" е номиналната променливотокова мощност (AC мощност) на съоръжението за съхранение на електрическа енергия, която се измерва в мегават или киловат.

Едно дружество или свързани такива могат да кандидатстват с проекти до 500 МВтч. От европарите се очаква да се възползват основно производители на енергия от възобновяеми източници и най-вече инвеститори с соларни паркове. За помощта може да кандидатстват и топлофикации, които ползват газ за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, за да съхраняват тока и да го продават в предпочитана от тях пазарна ситуация. Недопустими за участие са проекти за батерии на ток от производители на електроенергия от изкопаеми горива и от горене на опасни отпадъци.

Целта на програмата е да се осигурят батерии за съхранение на ток с общо поне 3000 MВтч използваем енергиен капацитет на равнището на електроенергийната мрежа. Съоръженията могат да са на цялата територия на страната и трябва да са присъединени към мрежата високо напрежение на "Електроенергийния системен оператор" или в средно напрежение на електроразпределителните дружества "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-Про".

При оценката на заявените проекти, ако има няколко кандидата с еднаква поискана безвъзмездна помощ, предимство ще се дава на офертите за по-висок използваем енергиен капацитет за съхранение на електрическа енергия. Ако отново има равенство, напред в класацията ще излиза проектът с по-дълъг гаранционен срок за съхранение. Ако и след тая пресявка има проекти с еднакви оценки, изборът ще е за по-ранно подадения, предвиждат още условията на процедурата.

Максималната субсидия за проект е 50% от допустимите разходи за 1 МВтч използваем енергиен капацитет. Няма минимален размер за финансиране на всяко предложение, а максималният е 148 643 080 лв.

"Удовлетворен съм от сериозния интерес към изграждането на съоръжения за съхранение на енергия от ВЕИ. Това е гаранция за значително увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в енергийния микс, изцяло в съответствие с предизвикателствата, свързани с европейската Зелена сделка и безвъглеродното бъдеще на енергийния отрасъл. Успешната реализация на проекти за батерии ще допринесе в значителна степен за сигурността на енергийната система в България и в региона", коментира министърът на енергетиката Владимир Малинов.

През май 2025 г. ще бъде проверена степента на зрялост на проектите и тяхната реализация, допълниха от ведомството.