Бизнесът изрази остри критики срещу идеите на държавата да замрази цените за години и половина на всички стоки и услуги, предлагани на българския пазар. МС предлага цените да не могат да се променят от 8 август тази година до 31 декември 2026 година, "когато това не е обосновано от икономически фактори". Спорът е какво държавата приема за "обоснован" и "обективен" икономически фактор, как ще се доказва и защо въобще в условията на пазарна икономика подобен текст се вкарва в закон. Поправката е в Закона за въвеждане на еврото в България и се предлага от МС. Тя във вторник, т.е. мигновено мина на първо четена на бюджетната комисия в парламента.

Наред с това производителите на храни предупредиха, че другите проектозакони за тавани на цените на храните и надценки и за въвеждане на задължителни "квоти от 50% за български стоки" в търговските вериги ще доведат до празни рафтове и по-скъпи цени на храните след въвеждане на еврото.

Дискусията стана факт по време на форум "Продоволствената сигурност на страната под заплаха", организирана от БСК, но обсъждането на специфичните предложения за сектора на храните бяха изместени от появилите се изненадващо преди ден нови поправки в закона за еврото, които именно предлагат замразяване на цените на за всички сектори за година и половина напред.

24 часа обществено обсъждане за замразяването на цените за година и половина

Една от най-острите критики на бизнеса бе, че МС дава само 24 часа обществено обсъждане за предложенията си за промени в Закона за еврото. Те се появиха преди ден на сайта на НС и още във вторник бяха приети на първо четене от парламентарната комисия по бюджет и финанси.

Поправките предлагат, първо периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове да започва от 8 август 2025 година и да приключва на 31 август 2026 г. А в друг текст се добавя:

"В периода на двойно обозначаване търговците не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори". Именно този текст бе интерпретиран във вторник от бизнеса за замразяване на цените.

Реално, с този текст държавата си вкарва в закон възможност да глобява за спекулативно надути цени от търговци. Спорът обаче става факт, защото бизнесът не се смята за защитен, тъй като винаги може да бъде обвинен, че посочената от него икономическа причина за повишаване на цени не е обективна и да бъде глобен. 

Икономисти и предприемачи: Предложението ще изкара бизнеси от икономиката ни

"Предложението цените да се замразяват само за 1 месец, т.е. през януари 2026 г. бе в някаква степен приемливо. Но сегашното предложение за замразяване на цените за 1 година и половина е много рисково. Не виждам защо се налага", коментира икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Предложението за замразяване на цените на 1 година и половина директно убива пазарната икономика и реално връща плановага икономика. Никой не е овладял инфлацията със замразени цени, коментира Яна Стратиева от Сдружение "Храни и напитки", което обединява големи интернационални комапнии в сектор храни на българския пазар.

"Ако изкуствено се замразят цените, интересно е какво ще стане на 1 януари 2027 година. Популизмът и рушенето на пазарни правила под натиска на улицата са особено опасни. Ще има затворени производства и изнесли се производители", предупреди Стратиева.

Законите за "спуснатите" от държавата надценки и замразяване на цените за година и половина бе определен като алогизъм и носещ риск за "изкарване на бизнеси от икономиката" от Николай Вълканов, председател на Сдружението за модерна търговия, което обединява водещите търговски вериги за храни на българския пазар.

"Що се отнася за закона, като убием конкуренцията между големите търговци, като ограничим търговските промоции, как ще стане по-евтино за потребителите", попита риторично Вълканов. Той се спря и върху другия проект на агроведомството за до 20% търговска надценка и припомни, че в него има текстове за ограничаване на предлагането на продукти на промоция.

"Това е един невероятен алогизъм. Той ще унищожи отношенията производител – търговец. Ако някой производител, например на кренвирши каже, че ще продава цялата си продукция с отстъпка, за да печели от обем. Такива отношения ще бъдат загубени с този закон, ограничаващ промоциите", аргументира се той.

За Цветан Илиев от Асоциацията на индустриалното свиневъдство идеите за замразяване на цените ни връщат директно към комунистическия строй.

"Тогавашният държавен комитет по планиране, сега ще се казва Министерски съвет", направи аналогия той.

"Представлявам бранш, който произвежда първична продукция – свинското е основното, което се консумира в България. 500 000 тона годишно пилешко и свинско се произвежда в България. Две трети от свинското се осигурява с внос от Франция, Германия. Така, че ценообразуващият фактор е вносът. Илюзия е, че някой може да каже на един земеделски производител на каква цена да продава, това единствено може да блокира пазара, заключи той.

Държавен контрол или бухалка за бизнеса?

Част от българския бизнес с храни вече се оплаква от репресия от държавата. От думите на Николай Вълканов стана ясно, че в последните седмици се наблюдават тотален контрол и репресии върху търговските вериги които се проверяват от НАП и КЗП на всеки 2 седмици.

"Защо се прави това, за да затворят ли тези вериги или да бъдат купени от някой", попита риторично Вълканов.

"В последния момент се предлагат промени, в които на КЗП се предлагат правомощия да прави проверки навсякъде, където си поиска. Има норма, че търговските субекти трябва да предоставят информация в срокове, определени от КЗП и НАП, може ли всеки бизнес да реагира, ако му се даде срок, например 2 часа. Глобата обаче за непредоставена информация е 200 000 лв.", каза Вълканов.

"Получава се една бухалка, с която могат да ви премахнат от полето на бизнеса", заключи той по повод предложенията за законодателни промени.

Още по темата

Сблъсък: КЗК вини НСИ, че крие данни за цените и възпрепятства контрола за еврото

18 юли 2025 18:38

Икономистът Петър Ганев добави, че тези закони се опитват да дадат повече власт на държавата и има опасения, че тя може да се използва като бухалка. Той визира промените в Закона за еврото и идеята за замразяване на цените за една година и половина наперед.

"В момента в България инфлацията излиза 2 седмици след края на месеца. В еврозоната тези данни излизат в последния ден на текущия месец. Това нещо ще се случи в България. НСИ от 1 януари ще започне да публикува инфлацията, която ще се извлича директно от касовите апарати на търговците. В същото време КЗК атакува НСИ и казва дайте ни тези данни. Това показва как не се знае как функционира държавата. Тази информация е за събиране на статистика, тя не е за властимащия да дойде да те гони. Така че наистина е война за власт в държавата по отношение на пазара", каза той.

Държавните надценки може да изпразнят рафтовете

Тези проектозакони може да изпразнят рафтовете в магазините, коментира още Яна Стратиева, визирайки закона на агроведомството за до 20% спусната надценка от държавата.

"Това е много рисков закон и вместо понижение или запазване на цените около въвеждане на еврото, реален е рискът, че той може да повиши цените", каза Стратиева. Тя дори цитира и текст от Оценката за въздействието на проекта на агроведомството, в който директно пише, че съществува риск от намаляване на конкурентоспособността на пазарните субекти, повишени цени и повишен сив сектор". Някои продукти може да изчезнат, ако се въведат местни доставки, заключи тя.

Щеше ли да има череши в магазините, ако не бяха вносните?

Остра критики посреща и предложението за "50% квота за български стоки" в големите хипермаркети. Яна Стратиева зададе въпроса щеше ли да има череши в магазините тази година, ако бе в сила изискването за 50% българска продукция? Тази година черешите бяха унищожени от измръзване в ранната пролет.

"С подобна норма земеделските производители не са защитени, защото преработвателите могат да купят тази суровина от съседни страни, защото там цената е по-ниска. При тази ситуация земеделците ни ще са принудени да изхвърлят продукцията си, но ще дължат данък на държавата, защото са се ангажирали да плащат на тази цена", добави Стратиева.

Липсата на българска суровина бе откроена и от преработвателите на плодове и зеленчуци.

"Наблюдаваме 10 пъти спад на производството на плодове и зеленчуци спрямо преди 35 години. Внася се суровина от съседни държава. Всеки иска високи заплати и не иска да работи в производството. Тази година реколтата от плодове е изключително слаба, а цените са повече от 2 пъти по-високи, особено при черешите", каза Стойчо Кировски от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци.

"От най-високо държавно ниво се каза, че който вдига цени в този период е спекулант. Ние не сме спекуланти и имаме абсолютно сериозни основания да вдигаме цени, ако не го направим, сме обречени", заключи той.

И месопреработвателите са притеснени от изискванията за българска суровина.

"Чувам, че се говори за българска суровина. Откъде да я вземем тази суровина. Собственикът е чужденец, но той плаща данъци в България, тогава български продукт ли предлага?", попита риторично Атанас Урджанов от Асоциацията на месопреработвателите. Той посочи, че българското говеждо месо, например покрива само 15-20% от нуждите на пазара.

Предприемачът разкритикува и плановете на агроведомството за спусната от държавата търговска надценка до 20%.

"Фиксирана надценка трудно ще се реализира, защото няма едно животно с друго да си прилича. Никъде в сметките не се смята логистика, а тя е 4-5% от цената, а заплати, а горива, а охлаждане и транспортиране. Този проектозакон е вреден, но може да ни изкара наказание от ЕС, че се руши търговията", заключи Урджанов.

Марияна Кукушева от Браншовия съюз на хлебопроизводителите риторично попита защо дизелът поскъпва. Тя добави, че наскоро са поскъпнали тол таксите и тепърва предстои това да се отрази в цената на продукцията.

"Хазартът не се облага с ДДС, защо? Биткойнът също не се облага с ДДС? Добре и държавата да бъде икономически фактор, но не е добре да бъде икономически диктатор", каза Кукушева.

Тя твърди, че периодът с нулев ДДС за хляба е дал приходи от данъци на държавата от 1.5 млрд. лв. (за 3 календарни години).