Наред с вече обявеният за 13 февруари бойкот на супермаркетите заради високите цени на храните, във фейсбук се готви и антибойкот, наречен "Масово пазаруване в Lidl, Billa и Kaufland на 13 февруари". Това показа проверка на Mediapool в социалната мрежа. Продължителността му е 4 дни, стартиран е като акция от 21:15 часа на 10 февруари и ще продължи до след полунощ на 14 февруари.

Междувременно и в сряда продължиха различните гледни точки за цените на храните. Икономистът Красен Станчев посочи, че те закономерно растат, следвайки ръста на доходите. Млекопреработвателите посочват, че най-голямата надценка е при крайните търговци, а бившият аграрен министър Кирил Вътев посочи, че държавата е абдикирала и затова големите търговски вериги не спазват правилата за търговия, които съблюдават в другите страни-членки на ЕС.

Икономист: Цените на храните растат заради по-високите доходи

"Цената е следствие на нарастващите доходи. През последните 20 години имаме ръст на доходите с по 8-9% на година. Само през една от тях сме имали инфлация от 8 на сто", обясни доц. Красен Станчев. По думите на икономиста, когато един търговец види, че доходите се повишават, той вдига цените на стоките и услугите си. Ако другият търговец не го направи, има усещането, че е на загуба.

"Въвеждането на таван на надценките винаги има негативен ефект върху пазара. Ако един производител види, че няма печалба от даден продукт, той спира да го произвежда или продава", каза бившият социален министър Христина Христова в ефира на "Нова нюз".

"През последната година имаме повишение на доходите от 17%, а инфлацията е едва 3-4 на сто", каза основателят на Института за пазарна икономика.

Бивш аграрен министър: Веригите не са виновни, държавата не е на мястото си

Бившият земеделски министър Кирил Вътев посочи, че с бойкот на големите търговски вериги, проблемът с цените няма да бъде решен.

"Те (веригите – б.а.) не работят по правилата, по които действат в държавите, от които идват. Например, в събота и неделя да не работят, да затварят в 20 ч., а така да дават възможност на малките магазини да функционират. Нашата държава не си е на мястото, а за това не са виновни веригите. В някои европейски градове супермаркетите дори не са в центровете на кварталите, а в обособени търговски зони", каза Вътев.

По думите му при проучване от рафта назад, с участието на инспектори от НАП и БАБХ, е установена надценка за млечните продукти от над 100%.

Производител на сирене: Не е вярно, че при нас е най-голямата надценка

От своя страна председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров заяви, че не е вярно, че производителите имат най-голяма печалба.

"Надценката от производителя до крайната цена е между 55 и 90%. Това в цифри означава, че ако началната цена е 10 лева, след това скача на около 16-18 лв. Основната причина не е в производителя. Най-голямата печалба е в продавача на конкретната стока. Има два вида търговия – пряка доставка (в големите вериги), и с прекупвачи. От една година цените не са променяни чувствително, а за последния месец опаковките за бутилките например са повишени с 15% заради изискване на ЕК за рециклирания материал. Факторите, които влияят върху цената на продуктите, са ги оскъпили с 25-30%", каза той.