България е страната в Европа, в която служителите запазват най-голяма част от брутната си заплата при годишен доход от 100 000 евро. Това показва изчисленията на "Евронюз бизнес" направени въз основа на данни на Организация за икономическо сътрудничество и развитие, национални статистики и данъчни анализи на "Прайс Уотърхаус Купърс" (PwC) за 2025 г.

Изследването сравнява какъв нетен доход остава след данъци и осигуровки в 31 европейски държави – страните от ЕС, както и Обединено кралство, Швейцария, Норвегия и Турция.

При брутна годишна заплата от 100 000 евро човек без деца и без допълнителни доходи би получил в България нетно 86 930 евро. Това е най-високият резултат в цяла Европа и единственият, който надхвърля границата от 85 000 евро.

Основната причина е плоският данък върху доходите и сравнително ниската осигурителна тежест. В много западноевропейски държави по-високите доходи се облагат прогресивно и попадат в значително по-високи данъчни категории, докато в България системата остава една от най-благоприятните за хората с високи доходи, се посочва в анализа.

След България в класацията се нарежда Естония със 74 400 евро нетен доход. Чехия и Малта също са сред държавите, в които служителите запазват над 72 000 евро от брутната си заплата.

Разликата с някои от най-развитите икономики в Европа е значителна. В Германия при същия доход остават нетно 57 900 евро, а в Франция – 63 000 евро. В Италия нетният доход е 56 700 евро.

Най-нисък е резултатът в Белгия, където от 100 000 евро брутна заплата остават едва 50 750 евро. Дания и Швеция също са сред страните с най-висока данъчна тежест за хората с високи доходи.

Държавите от Източна Европа като цяло позволяват на работещите да запазват по-голяма част от възнагражденията си. Причината е комбинацията от по-ниски данъчни ставки, ограничени социални осигуровки и по-рядко прилагане на силно прогресивно облагане, е посочено в изследването.

В Западна и Северна Европа ситуацията е различна. Там високите доходи често попадат под значително по-високи данъчни ставки, а социалните системи се финансират чрез по-големи удръжки от заплатите, предаде БГНЕС.