Високи надценки в хипермаркетите, стигащи до 135%, твърди че е установила Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в анализ, изследващ 10 търговски вериги. Въпросните 135% надценка са измерени при минералната вода, за чиято цена за първи път преди месеци се възмути шефа на НАП Румен Спецов, който вече е особен търговски управител на "Лукойл".

Рекорди има и при кашкавала – 91%, при яйцата – 89%, при сиренето – 82 на сто, при млякото – 77 на сто и при кайма-смес – 73%.

Прави впечатление, че тези надценки са получени в следствие на два фактора. Първо, самите производители са направили бонус отстъпка на търговската верига от доставната си цена заради количествата, които наведнъж ще се продадат от продуктите ѝ. И второ, самата търговска верига си е сложила и търговската надценка към тази отстъпка.

Данните изскочиха от междинен анализ на ведомството на Росен Карадимов, което е наблюдавало хипермаркетите от юни до август 2025 г. От комисията не са намерили данни за съгласувано спекулативно повишаване на цените във връзка с въвеждането на еврото.

Установено е обаче че млечният сектор е силно концентриран и затова от КЗК ще направят преглед на разрешените концентрации.

Шефът на КЗК Росен Карадимов хем заяви, че анализът на ведомството не цели да формира негативни нагласи към 10 търговски вериги, хем предупреди, че при липса на желание за саморегулация и при нелоялни търговски практики ще стартират производства.

"Секторният анализ няма за цел да формира негативни нагласи срещу определени стопански субекти. Той трябва да бъде основа за диалог между всички заинтересовани страни за решаване на проблемите в сектора и структурните деформации", каза председателят на КЗК Росен Карадимов. 

В същото време той Карадимов предупреди:

"При положение, че не се отчете желание за саморегулация и се констатират евентуални индикации за нелоялни търговски практики, злоупотреба с господстващо положение и проблемни концентрации, КЗК има готовност да се самосезира и да образува съответните производства", посочи Карадимов.

Високите търговски надценки на хипермаркетите:

Мляко:

• търговска надценка от 2 % до 59 % от редовната доставна цена;
• до 77 % с включена преди това отстъпки от доставната цена, направена от производителя;

Сирене:

• от 21 % до 66 % от редовната доставна цена;
• до 82 % с включена преди това отстъпки от доставната цена, направена от производителя;

Кашкавал:

• от 10 % до 62 % от редовната доставна цена;
• до 91 % с включена преди това отстъпки от доставната цена, направена от производителя;

Яйца, размер L, 10 броя:

• от 20 % до 89 % от редовната доставна цена;
• не се установи прилагане на отстъпки от доставната цена на производителя;

Кайма смес 60/40:

• от 7 % до 68 % от редовната доставна цена;
• до 73 % с включена преди това отстъпки от доставната цена, направена от производителя;

Минерална вода 1.5 литра:

• от 13 % до 72 % от редовната доставна цена;
• до 135 % с включена преди това отстъпки от доставната цена, направена от производителя.

Хипермаркетите и двата компонента на надценка:

Анализът на данните на Комисията за защита на конкуренцията показа, че търговските вериги прилагат високи надценки при продажбата на дребно на потребителите на основни бързооборотни хранителни стоки. Тези надценки се формират от два компонента:

Първи компонент: изследваните търговски вериги прилагат основно модел на ценообразуване с договаряне на отстъпки/бонуси на доставните цени от производителите. По този начин реалната доставна цена е значително по-ниска от договорената, като т.нар. отстъпка/бонус от доставната цена е за сметка на намаляваното ѝ от производителя, пише КЗК.

Втори компонент: Тази търговска практика от страна на веригите оказва силен пазарен натиск върху производителите; допълнителна надценка над реалната доставната цена на производителя, която търговската верига определя при продажбата на продукта на крайния потребител", пишат в изводите си в доклада от КЗК.

Суровото мляко намалява с 25% за 4 години

Само за 4 години суровото мляко е намаляло с 25% за периода от 2020 до 2024, пише в анализа на КЗК. Спадът при прясното мляко – е с 8%, на сиренето с 9%, на кашкавал – с 14%, на яйца – със 17%, докато вносът на мляко и млечни продукти нараства с 43%.

Секторът е силно концентриран, поради което предстои преглед на разрешените концентрации през последните години, се посочва в доклада на КЗК.

"Това води до намаляване на производството на прясно мляко, сирене и кашкавал, което ограничава възможностите за вътрешно снабдяване; Ниски изкупни цени и увеличен внос на сурово мляко и млечни продукти: традиционно по-ниските изкупни цени в България спрямо средното за ЕС поставят производителите в неблагоприятна позиция, добавят от регулатора.

Увеличеният внос (43 % за пет години) компенсира недостига от сурово краве мляко като суровина, но създава зависимост от външни пазари и изостря конкуренцията за местните производители; 

Факт е и силната концентрация на големи участници: обединяването на двата найголеми участника на пазара на прясно пастьоризирано мляко и млечни напитки създава допълнителни рискове за конкуренцията, като ограничава възможностите на по-малките производители и преработватели.

И какво от това. Какво ще предприеме КЗК

Въз основа на извършения междинен анализ и заключенията по него, от КЗК посочват, че ще извършат задълбочено проучване в следните направления:

• структура на пазара на търговия на дребно на селскостопански и бързооборотни хранителни продукти по региони, в които се наблюдава ниска концентрация на търговци, слабо социално и икономическо развитие и ниска покупателна способност на населението;
• ценова политика, отстъпки от доставни цени и надценки при формиране на крайна продажна цена на селскостопански и бързооборотни хранителни продукти; търговски условия между доставчици и търговци на дребно;
• пазари на производство, преработка и търговия с мляко и млечни продукти, анализ и последващ контрол на степента на концентриране на пазара.