Втори ден на бойкот на търговските вериги за хранителни стоки обявиха обществени организации за 20 февруари, след като отчетоха успех на първата такава инициатива у нас преди седмица. Наблюдения на Mediapool в част от хипермаркетите показаха, че в сравнение с 13 февруари, когато се проведе първият бойкот, то днес видимо магазините бяха по пълни и дори в обедните часове се наблюдаваха опашки.
В повечето от хипермаркетите обявените на промоция продукти варираха от над 30 на сто до 50%. Все още можеха да се намерят количества от обявените преди седмица олио на чувствителна промоция и за пореден път се предлагаха домати – намалени на 50%.
В първия ден на бойкота – 13 февруари, по данни на Министерството на финансите оборотът на веригите е намалял с 28.8% спрямо предходния ден. След първия бойкот веригите заявиха, че не е имало отлив на лоялни клиенти.
Очакванията са днес да бъде отчетен още по-голям спад на оборота във вергите заради студеното време обхванало страната.
Мая Манолова от гражданската платформа "Изправи се.БГ" и Велизар Енчев от "Българска пролет" призоваха гражданите да подкрепят днес малките квартални магазини и семейния бизнес.
Междувременно държавата започва масови проверки на хранителните вериги от днес в цялата страна, предаде Нова телевизия. В акцията ще участват представители на Българската агенция по безопасност на храните, Националната агенция за приходите и Комисията за защита на потребителите.
Проверките са част от разпоредените мерки след свиканото от премиера Росен Желязков работно заседание за цените на хранителните стоки след първия бойкот. Държавата обеща да се намеси в регулирането на сектора и обеща ново законодателство, което скъсява веригите на доставки.
Масови проверки
Проверяващите ще извършат детайлно обследване на цялата агро-хранителна верига – производители, преработватели, дистрибутори, търговци на едро и дребно, вносители. Събраната информация за нелоялни практики ще послужи за целите на бъдещия закон за регулиране на договорите по веригата на доставките.
Засиленият контрол ще обхване всички търговски обекти, в които се продават хранителни продукти – от малките магазинчета до големите търговски вериги.
Ще бъдат проверявани финансови документи и придружаващи документи за произход, за да се проследи цялата верига на доставките.
Ще се следи и за опаковки, етикетиране, съхранение, срок на годност, промоционални кампании и намаления, заблуждаващи реклами, несъответствие между цената на етикета и на касовия апарат. Проверявмащите ще видят дали коректно са обявени цени за различните разфасовки на един и същи продукт, както и на единичната цена при продукти в насипно състояние, промоциите.
При установяване на нарушения ще се предприемат незабавни мерки – от предписания и актове, до разпореждане за унищожаване на стока, спиране на част или на цялата дейност на обекта.
Проверките ще се извършват ежедневно във всички области на страната. Ще продължат до нормализиране на цените на хранителните продукти и гарантиране на продоволствената сигурност на страната.
За потребителите ефектът след първия бойкот беше ново поскъпване на някои хранителни стоки, като безалкохолни напитки и кафе например.
Инициативата за бойкот на веригите е по примера на Хърватия, последвана от Гърция, Румъния, Словения, Северна Македония, Черна гора и Босна и Херцеговина.
Втори ден на бойкот на търговските вериги за хранителни стоки обявиха обществени организации за 20 февруари, след като отчетоха успех на първата такава инициатива у нас преди седмица. Наблюдения на Mediapool в част от хипермаркетите показаха, че в сравнение с 13 февруари, когато се проведе първият бойкот, то днес видимо магазините бяха по пълни и дори в обедните часове се наблюдаваха опашки. В повечето от хипермаркетите обявените на промоция продукти варираха от над 30 на сто до 50%. Все още можеха да се намерят количества от обявените преди седмица олио на чувствителна промоция и за пореден път се предлагаха домати - намалени на 50%.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
13 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #17
В отговор на #15
Автор: Явор Дачков, Гласове 20 Фев 2025
Двата текста, посветени на големите вериги за хранителни стоки са публикувани през 2013 г. Припомняме ги отново, заради тяхната актуалност.
„Била“, „Лидъл“, „Карфур“ – гигантите не инвестират почти нищо в България. Всеки месец изнасят от страната ни до 700 млн. евро. Цените им в България много по-често са по-високи от тези в Германия, Испания, Авс …трия или Италия, а в България се внасят нискокачествени стоки, които се преопаковат извън страната, като им се поставя по-дълъг срок на годност от реалния. Българският производител трябва да плати между 30 и 40 вида такси за всеки един артикул поотделно на чуждестранните търговци: от т.нар. входна такса, през бонуси, отстъпки и дори подаръци, които трябва да се правят на търговеца.
Само за отварянето на обект като „Била”, „Лидъл”, „Карфур” или „Кауфланд” в дадено населено място българските търговци са задължени да направят между 8 и 10 на сто отстъпка по фактура и стока, която може да стигне количества от пет тона.
„Била”, „Лидъл”, „Карфур” и „Кауфланд” убиват българските производители
Гигантите не инвестират почти нищо в България. Всеки месец изнасят от страната ни до 700 млн. евро.
„Само тази седмица, само в „Лидъл” можете да вземете пакет с ориз само за 1.59 лв или буркан с боб само за 2,50”. „ Ей, аз съм Джовани и като готвач знам къде продават най-свежите и вкусни стоки – само сега, само в „Била” можете да намерите всичко на изключителна цена”. „Карфур” ви очаква със своите специални коледни намаления”, „Седмица на големите отстъпки в „Кауфланд”.
Сигурно сте се наслушали на подобни рекламни съобщения тези дни. Освен това със задоволство сте забелязали, че поне една, а най-често цели три големи търговски вериги са отворили врати в центъра на вашия град, така че да пазарувате удобно, без да е необходимо да палите колата и да губите време в задръствания и обиколки в покрайнините.
Преди 12 г. откриването на „Била” в София бе събитие от национално значение. То бе знак, че в България вече влизат големи чужди инвеститори и страната се отваря за Европа. Досега от тази верига са открити 88 обекта, а името й означава „евтин магазин”. Конкуренцията не закъсня, появиха се „Кауфланд”, „Карфур” и „Лидъл”, които много бързо покриха територията на страната и както вече казахме, превзеха центровете на големите и малки български градове.
Всичко това изглежда много хубаво, но само на пръв поглед.
И не само защото веригите са измислени така, че да влизаш за едно, а да излизаш с три неща, или пък защото цените им в България много по-често са по-високи от тези в Германия, Испания, Австрия или Италия.
Оказва се, че известните марки експлоатират безскрупулно българските производители, не инвестират почти нищо в България, нямат дори влогове в банки у нас и плащат минимални данъци, защото много често отчитат загуби. Това не им пречи да изнасят от България огромни суми. Според неофициална информация големите търговски вериги
изнасят от страната между 500 и 700 млн. лева месечно, които депозират в банки извън територията на страната.
Навлизането им в центровете на големите градове пък унищожи малките квартални магазини за хранителни стоки и дрогерия, които бяха средство за препитание на десетки хиляди българи, а и много често по-удобни и уютни за пазаруване обекти.
Най-убийствено обаче се оказа влиянието им върху българските производители, които бяха оставени без избор и принудени на сила да се съобразяват с търговския монопол на „Била”, „Лидъл”, „Карфур” и „Кауфланд”.
Веригата „Метро” прави някои изключения, но тя не е толкова масово разпространена. Няколко български производители се обърнаха към „Галерия” с потресаващи факти за условията, при които са принудени да продават продуктите си.
Големите вериги вземат 40 вида такси и бонуси, за да ви продават стоката
За да може да стигне до българските потребители, българският производител трябва да плати между 30 и 40 вида такси, забележете, за всеки един артикул поотделно, на чуждестранните търговци. Започва се с т.нар. входна такса, която е последвана от различни и най-разнообразни таксички, бонуси, отстъпки и дори подаръци, които трябва да се правят на търговеца.
Само за отварянето на обект като „Била”, „Лидъл”, „Карфур” или „Кауфланд” в дадено населено място българските търговци са задължени да направят между 8 и 10 на сто отстъпка по фактура и стока, която може да стигне количества от пет тона. Следват фиксирани отстъпки за бонус оборот. При определено количество продадена стока, описано в договора, веригата взема фиксирана сума от производителя и това не е всичко. Предвиден е и плаващ бонус оборот – ако даден артикул се продаде в по-големи количества от очакваното, търговеца пак си взема процент от производителя.
Един собственик на млечни продукти ни показа фактура за 5000 лева, която бил задължен да плати на „Била” по случай рождения ден на веригата в България, и така всяка година, откакто работи с тях. Друг производител ни се оплака, че от две вериги поотделно му искат между 30 и 40 хил. лв., за да включат продуктите му в рекламните си листовки, а за да се появят и на страниците на вестници, цената се увеличава.
Освен това се оказа, че чуждите търговци не вземат стоки, които не им носят брутна печалба от 40-50 на сто, което рязко стеснява кръга от качествен асортимент. Всички големи вериги се разплащат 30 дни след като фактурата е заведена в тяхната система. Много често те натискат доставчиците да дават фактури на ръка, които биват вкарвани в системата с два-три дни закъснение. Това акумулира за гигантите огромни средства от лихви по депозити, които са в банки извън България.
От своя страна пък производителят трябва веднага да се разплаща със своите доставчици, което много често кара хората да вземат кредити с големи лихви. Освен това се случва често търговците да акумулират наведнъж и без предупреждение сумата, която си удържат от различни бонуси, и в деня на разплащането сметките на производителя да не излязат с няколко хиляди лева, без той да е подготвен за това.
Договорите са направени така, че всички загуби да са за сметка на българския доставчик, а огромните печалби – за чуждестранния търговец. Ако някой не достави в „Кауфланд” или „Карфур” заявеното количество стоки, плаща глоба. Ако веригата обаче не ги продаде, загубите си остават изцяло за сметка на производителя, а парите му се удържат автоматично от следващата фактура.
През 2010 г. всички големи търговски вериги отчитат спад на потреблението от цели 32 на сто. Това обаче не им пречи в търговските споразумения за 2012 г. да поискат 5 на сто отстъпка от всички български производители. Огромен шок предизвиква и непредвиденото, но чувствително повишаване на цените на различните суровини, стигащо понякога до рекордните 60 на сто. Това, разбира се, оскъпява крайния продукт. Например даден производител на месо трябва да плати веднага на своите доставчици увеличението на дадена суровина заради по-скъпия ток, бензин или нещо друго, но веригата, която продава стоката му, увеличава цената само след едномесечно предизвестие.
Така рентабилността на българските производители, които са принудени да продават стоките си през „Била”, „Кауфланд”, „Лидъл” и „Карфур” достига скромните 3 до 5 на сто процента рентабилност, което е оцеляване с по-голям риск от потъване, но с почти никакъв шанс за развитие, разширяване на бизнеса и перспективи в бъдеще.
В „Лидъл“ 80 на сто от стоките са чуждестранни
Огромен проблем е, че все по-малко български стоки се продават в големите магазини. В „Лидъл“ например артикулите, произведени в България, са едва 20 на сто, а много от вносните стоки са със съмнително качество, има дори и преопаковани, с неизвестен или подправен срок на годност, а разликата между качеството на асортиментите между „Лидъл – България” и „Лидъл – Германия” е очевидно.
И дума не става за износ на български стоки в други европейски страни, което би било най-логичното нещо за международни гиганти като споменатите марки.
Кой е виновен? Лесният отговор на този въпрос е, че няма виновни. При свободния пазар е така. Всъщност виновници има и те се намират по върховете на държавата и съответните администрации и институции. Работата е там, че държавата не дава равен старт на участниците в тази игра, а недалновидната политика на родните управници от всички правителства досега позволява на чуждите търговци да злоупотребяват както намерят за добре с българските производители.
Неслучайна е приказката, че не е луд онзи, който яде зелника, а онзи който му го дава. У нас споменатите големи търговски вериги минават за големи чуждестранни инвеститори и се ползват с изключителни преференции, някои от тях дори са освобождавани за известно време от данъци, а държавата не е направила и минимални усилия, за да защити интересите на българските производители и търговци.
Работата е там, че нито „Била”, нито „Лидъл”, нито „Карфур” или „Кауфланд” са големи инвеститори. Те не са вложили значителни средства, за да започнат бизнес у нас, персоналът, който работи за тях, е значително малък, така че не може да се говори за висока работна заетост, а както вече казахме, всичките им печалби се изнасят извън страната. В последно време дори не купуват земя и не строят собствени сгради, а просто наемат помещения, и то в центъра на съответните градове.
Това, както казахме, остави без поминък много хора, притежатели на малки и средни магазини, чийто бизнес най-често е семеен.
За сравнение в Полша е забранено големите вериги да имат магазини в центъра на столицата или останалите градове, за да се насърчават местните търговци. Гигантите имат разрешение да търгуват само в покрайнините, на околовръстните шосета или малко извън съответното населено място.
Още по-добър е примерът на Словения. Тамошните политици са постъпили по-разумно от нашите и са пуснали споменатите марки, при условие че ще продават 5 на сто словенски стоки във всичките си европейски вериги.
Тук държавата е абдикирала от задълженията си и не се намира дори един-единствен политик, който да защити собствените ни интереси. Защото ударът по производителите неизменно ще се разпростре и върху потребителите, а в края на краищата, нито едните, нито другите ще могат да се възползват от отварянето на България към света, от който за сега успяваме да вземаме само най-лошото. Оставаме обаче слепи и глухи за доброто и големите шансове за развитие, които сами пропиляваме.
Втори текст: Защо не закрият „Била“, като е на загуба? Компанията, която не плаща данъци, обяви, че от 3 години няма печалба
Големите вериги не плащат данъци, докато българските доставчици, преди да фалират, плащат данък печалба! Звучи невероятно, но е факт: от три години търговската верига „Била“ в България работи на загуба. Поне така пише в официалните отчети на компанията, публикувани в търговския регистър.
Не е ясно защо този изключително благороден жест на чуждите инвеститори е убягнал и останал незабелязан за широката българска публика. Всеки ден гигантът обявява невероятни намаления и промоции, а от отчетите му личи, че работи безкористно за благото на българския народ. И така цели три години. Президентът Плевнелиев би трябвало да помисли сериозно и да им връчи орден „Стара планина“, но с иронията дотук.
Разбира се, че в случая става дума за счетоводни шашми, които прикриват огромните печалби на веригата, за да не плаща данъци.
Преди няколко месеца (текстът е публикуван през февруари 2013 година) нейни представители у нас са се опитали да връчат доклад с описаните загуби на премиера Бойко Борисов, за да му докажат, че и те не са отминати от световната икономическа криза и че заслужават още по-големи облекчения от тези, с които се ползват в момента. По време на срещата е станал скандал, защото на нея са присъствали и български производители, и премиерът е отказал да приеме този доклад.
Засега обаче нито той, нито държавата предприема нещо, за да спаси българските производители от унищожението, на което са подложени от големите търговски вериги, като „Била“, „Лидъл“, „Кауфланд“, „Карфур“, „Метро“ и останалите.
В няколко публикации се опитахме да опишем смазващото и унизително положение, в което се намират българите, които се опитват да продават български стоки в тези вериги. Като се започне с такса „откриване на нов обект“ и се приключи със солидни суми, които всеки търговец трябва да даде на веригата по различни поводи като Коледа, рожден ден и други.
Новината, че верига като „Била“ работи на загуба, се разминава с непосилните условия, които се поставят пред производителите и безскрупулния начин, по който тези търговци правят бизнес у нас. Според неофициални данни те изнасят от страната между 500 и 700 млн. лв. оборот месечно, като никоя от тях няма влог в българска банка или банка, намираща се на територията на страната.
Съвсем основателен е въпросът с какво тези вериги подпомагат българската икономика, след като дори не плащат данъци, защото въпреки различните си имена, те имат една и съща политика на поведение в страната и дори са организирани от няколко години в единен корпоративен съюз – Сдружение на модерната търговия.
Въпреки различните им имена няма да е пресилено, ако кажем, че те се държат като монополисти на пазара, и понеже търгуват с далеч по-голям асортимент от този на хранителната промишленост, може спокойно да се твърди, че дейността им засяга почти цялата българска икономика, движена от малкия и средния бизнес у нас. Освен храни в тях се продават строителни материали, мебели, парфюмерия и т.н.
В някои от тях българските стоки са едва 20 на сто от целия асортимент и почти винаги са поставени в неравностойно положение спрямо вносните продукти. Така например една чужда фирма за козметика ползва от 25 до 35% търговска отстъпка в една от веригите, докато продуктите на българската получават едва 5%.
Този конкретен пример илюстрира цялостната политика на гигантите, които по този начин смазват не само производителите, но и потребителите. Когато една голяма част от българската икономика е притисната в ъгъла, а производителите са принудени да освобождават работници и да режат заплати, затъвайки в спирала от дългове, това неизбежно води до намаляване на покупателната способност на хората.
На всичкото отгоре всички тези големи компании се водят за чуждестранни инвеститори клас А, което означава, че държавата им оказва всякаква административна и логистична подкрепа.
Например, за да открият „Метро“ или „Била“, „Кауфланд“ и „Карфур“, „Лидъл“, „Бриколаж“ и „Практикер“ свои обекти в различни населени места на територията на България, се свиква специална Междуведомствена комисия, която да придвижва различните разрешения и документи в максимално кратък срок, нещо, което за български предприемач или търговец би отнело две години, за тези гиганти отнема няколко седмици.
Защо това се прави, не е ясно, тъй като въпросните вериги не са никакви инвеститори. Те наемат помещения или земя под наем, не влагат кой знае какви средства. Средствата ги влагат българските доставчици под формата на такси нов магазин от групата, за да започнат бизнеса, а както писах по-горе, не плащат и данъци.
Друг интересен факт, който излезе от търговския регистър, е, че повечето от изпълнителните директори и главни мениджъри на тези фирми са българи с двойно гражданство. Някои от тях са граждани на България и на Австрия, на България и Германия или на други страни от Европейския съюз, което освен врата за бягство от отговорност в даден момент, е много силен мотив за въпросните мениджъри да изпълняват безпрекословно корпоративната политика.
Почти никой от представителите на българските производители все още не желае да говори открито за тези проблеми обаче, защото не усеща подкрепата на властта и правосъдието. Вече има случаи на фалирали бизнесмени, които са си позволили да се опълчат на безумните условия, а веригите просто са ги изхвърлили от мрежите.
За разлика от българските стоки в тях, които освен сертификат за качество, минават и задължителна проверка за качество и микробиологични изследвания, чуждите идват с една хвърчаща бележка и никой не гарантира нито качеството, нито автентичния им срок на годност. Затова имаше акции „Дупетата“, а сега чакаме „Пилетата“.
Дори обикновен български потребител, който пътува в чужбина, би забелязал огромната разлика в качеството между храните, които се продават в „Лидл“ или „Била“ в Германия и Австрия, и внасяните оттам храни, които се предлагат в тукашните вериги. Не е пресилено, ако кажем, че в България се внасят нискокачествени стоки, които се преопаковат извън страната, като им се поставя по-дълъг срок на годност от реалния.
В отговор на #3