Фирмите за бързи кредити в момента масово разчитат на незаконни добавки в цената, за да работят. Това става ясно от анализ на асоциация "Активни потребители" на базата на финансовите отчети на компаниите. При някои от тях добавките формират около 50% от постъпленията или дори повече. Причината е в проблемния бизнес модел, при който държавата е сложила таван на цената на кредита, който обаче не покрива загубите на компаниите от рисковото раздаване на пари на хора, които не могат да ги върнат.

Заради проблема правителството на Румен Радев внесе в Народното събрание проект за нов Закон за потребителския кредит. Изборът на парламента, изглежда, ще е между официално вдигане на цената на малките кредити или спиране на достъпа до пазара на най-рисковите кредитополучатели. До края на деня изтича срокът, в който депутатите имат право да внасят предложения между първо и второ четене.

За много от компаниите лихвата не е основният приход

Проблемът, за който Mediapool алармира преди година и половина, прозира и във финансовите отчети на фирмите в Търговския регистър. При 15 от най-големите фирми за бързи кредити на пазара лихвата е едва 32.7% от приходите. Останалото са такси, възнаграждения за поръчител и неустойки, като именно последните две представляват добавките (38% от приходите), които съдилищата отменят най-често. Тъй като обаче много малък процент от договорите стигат до съд и влязло в сила съдебно решение, въпросните добавки на практика остават действащи и дължими от огромната част от клиентите.

Още по темата

От "Люлин" до Филипините, на цена от 40% до над 250%, България успешно "изнася" бързи кредити

04.04.2025 07:40 Цветелина Соколова

Регистърът на финансовите институции на Българската народна банка (БНБ) включва над 200 фирми, но тези, които движат огромната част от пазара на бързите кредити, са 32, пише в анализа на "Активни потребители".

Сегашният таван на цената не работи

Добавките най-често се обявяват от съда за незаконни, тъй като през 2014 г. у нас бе въведен таван на цената на потребителските кредити (т. нар. Годишен процент на разходите, ГПР) – петкратният размер на законната лихва (52% в момента), който не може да бъде надхвърлян. Тъй като обаче бизнес моделът не издържа при малка сума на заема и кратък срок, масово компаниите въвеждат задължителни услуги и изисквания, които се плащат допълнително. Стига се дори до абсурдни задължителни допълнителни покупки към кредита като например парфюм, само и само за да може компанията да си избие цената на финансовия продукт. Най-често обаче това са по-традиционни допълнителни услуги като например осигуряване на поръчител по заема или такса за експресна услуга.

Безконтролното заобикаляне на закона обаче води до тежка задлъжнялост на хиляди българи, чиито дълг понякога нараства в пъти над главницата. Сега единственото спасение е съдът, защото в Европейския съюз, включително в България, вече има утвърдена съдебна практика, която обявява целия договор за кредит за нищожен заради незаконните добавки, при което клиентът дължи само главницата, която е взел.

Още по темата

Нов закон на кабинета "Радев" отмени ключови защити при бързите кредити

10.09.2026 07:38 Цветелина Соколова

"В публикуваните решения за 2025 г. районните съдилища са се произнесли по поне 7 335 иска на потребители срещу кредитори. Потребителят печели изцяло или отчасти в 90.3% от случаите", сочи анализът на "Активни потребители".

Най-честите основания са недействителност на целия договор (1 859 иска), поръчителство или гаранция (1 847), ГПР над законния праг (990), неустойка (985), неравноправна клауза (696) и такса за "експресно разглеждане" (338). "Решението по едно дело обаче важи само между страните по него. Кредиторът не е длъжен да махне клаузата от останалите си договори, а следващият потребител със същата клауза трябва да заведе ново дело. Законът не предвижда общ публичен регистър на отменените клаузи", изтъкват от потребителската асоциация.

"Активни потребители": Решението е свиване на бизнеса

В анализа се обяснява какъв е бизнес моделът на пазара на бързи заеми в момента. "Механизмът е прост. Добавките се събират от хората, които плащат. Загубата идва от хората, които не връщат. Щом добавките са повече от загубите, цената на невърнатите кредити я поемат тези, които плащат. Кредиторът няма причина да проверява дали човекът може да върне кредита – рискът вече е платен от другите", посочва асоциацията.

Тя смята, че има вариант секторът да остане рентабилен и при запазване на сегашната законна цена на кредита, но това минава през свиване на бизнеса и истинска проверка на кредитоспособността на клиентите.

От "Активни потребители" признават, че при това положение без бърз кредит ще остане част от хората, които днес го получават, но не могат да го върнат. "На тях кредитът не помага – той ги вкарва в спиралата от замяна на стар дълг с нов. Нужни са отсрочка преди принудителното изпълнение, безплатно дългово консултиране и, за ограничен кръг хора, социален заем по закон", смята асоциацията.

Браншът: Теглиш заем до 4 341 евро, връщаш максимум 8 682 евро

Доста по-различна е позицията на представителите на компаниите. Те настояват депутатите да въведат нов, по-висок таван на цената на кредитите, чиито размер е до 7 минимални работни заплати (4 341 евро към 2026 г.). Според тях цената трябва да е максимум до 100% от главницата без никакви допълнителни такси или неустойка за забава дори при просрочие. Това значи, че при изтеглени 4 341 евро, клиентът ще дължи максимум 8 682 евро, дори да просрочи заема.

В проекта, внесен от Министерски съвет, този подход се предлага, но за заемите до 3 минимални заплати (1860 евро) и срок на връщане над три месеца. Управляващите обаче вече обещаха, че ще коригират това предложение на правителството, но в полза на потребителите.

"Апелираме законодателният орган да се дистанцира от медийните спекулации по темата и да възприеме предложението за промяна на ГПР като измерител на оскъпяването по примера на Великобритання, както и да бъде въведен праг по чл. 22, ал. 6 до първоначално предложените 7 минимални работни заплати, с което достъп до прозрачни правила би имал по-голям кръг от кредитоискатели, като ги предпазва от разпокъсване на дълга между няколко кредитора или незаконни лихвари, като в същото време предпазва легалните кредитори да имат икономически интерес да покриват този сегмент", призовават от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК).

С готвения нов Закон за потребителския кредит договорът за заем ще може да се обявява за нищожен, ако кредиторът не може да докаже, че е извършил проверка на кредитоспособността на клиента. Браншът обаче се оплаква, че държавата не му осигурява достъп до бази данни за доходите и заетостта на хората.

Според АОНК данните от ЕСГРАОН и Централния кредитен регистър (ЦКР) са крайно недостатъчни за обстойна оценка на кредитоспособността.

"Законопроектът все още не дава достъп до минимално необходима информация, която да позволи на кредиторите адекватно да оценят риска от правоотношението. Достъпът до справките в REGIX в "Регистър на заетостта" и Справка с данни за осигурените лица са критично важни за надеждната оценка на кредитоспособността и превенцията на свръхзадлъжнялост. Дългогодишният 20-годишен безпроблемен достъп на финансовите институции до тези данни е доказателство за тяхната отговорност. Секторът постоянно инвестира значителни ресурси в защитата на личните данни и във внедряването на иновативни финтех решения в съответствие с най-високите европейски и световни стандарти. Внезапното спиране на достъпа на финансовите институции тази година поради формален законов пропуск създава сериозни рискове за целия финансов сектор и затруднява превенцията на свръхзадлъжнялостта на потребителите, особено в настоящата инфлационна среда", твърди асоциацията.