Европейската комисия (ЕК) прогнозира забавяне на растежа на българската икономика през 2026 г. и нарастване на бюджетния дефицит през тази и следващата година до над 4% от БВП. Това става ясно от пролетната макроикономическа прогноза на ЕК, публикувана в четвъртък. По-рано през деня вицепремиерът Иво Христов не отрече, че България най-вероятно ще реализира "малък свръхдефицит" тази година от около 1 процентен пункт над тавана от 3%, към което според него Еврокомисията трябва да прояви "известен толеранс".

След икономически растеж от 3.1% за 2025 г., ЕК ревизира в низходящата посока очакванията си ръст на брутният вътрешен продукт (БВП) на България за 2026 г., очаквайки растеж от 2.5%. Това представлява понижение с 0.2 процентни пункта спрямо есенната макроикономическа прогноза на ЕК от ноември миналата година, когато очакванията бяха за ръст от 2.7%, припомня БТА. Според прогнозата БВП на България ще нарасне с 2.2% през 2027 г., което е повишение на очакванията с 0.1 пр. п. спрямо прогнозата от миналата година.

Според пролетната макроикономическа прогноза на ЕК годишната инфлация у нас, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, ще се ускори до 4.2% през тази година, след което ще намалее до 2.6% през 2027 г. За сравнение, в есенното издание на прогнозата ЕК очакваше инфлация от 2.9% и 3.7% съответно за тази и следващата година.

Още по темата

Иво Христов: България е заслужила свръхдефицита си с прибързаното влизане в еврозоната

21 май 2026 11:01

Според документа основен фактор за ускоряването на инфлацията през тази година ще бъдат по-високите енергийни цени, свързани с конфликта в Близкия изток, както и поскъпването на храните.

След като бюджетният дефицит на България достигна 3.5% от БВП на начислена основа през 2025 г., ЕК очаква през 2026 г. дефицитът да нарасне до 4.1% и до 4.3% през 2027 г.

През април Международният валутен фонд обяви, че очаква икономиката на България да нарасне с 2.8 и 2.5% през тази и 2027 г., като инфлацията според фонда се очаква да бъде съответно 3.8 и 3.7%.

Според документа по-високите разходи за социални грижи и заплатите в публичния сектор, особено в сектори като отбраната и вътрешната сигурност, са довели до трайно увеличаване на дефицита от 2022 г. насам. Допълнително влияние са оказали и държавните инвестиции в "Българския енергиен холдинг", които са допринесли с приблизително 0.3% за дефицита през 2025 г.

От ЕК отбелязват, че след оставката на правителството в края на 2025 г. България функционира в условията на удължителен бюджет до крайната дата на настоящата прогноза. В този контекст и при липса на новоприети мерки се очаква разходите да продължат да надвишават приходите, се посочва в документа.

ЕК очаква публичните инвестиции да останат относително стабилни през целия прогнозен период, подкрепени от ускореното изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост през 2026 г., както и от засиленото усвояване на други средства от ЕС и някои планирани доставки на отбранително оборудване през 2027 г. Натискът от страна на заплатите в публичния сектор се очаква да отслабне, въпреки че увеличенията ще останат по-високи в сравнение с тези в частния сектор, се отбелязва в прогнозата.

ЕК прогнозира, че държавният дълг като дял от БВП ще нарасне от 29.9% през 2025 година до 32.3% през тази година и до 35.5% през 2027 г.

Европейската комисия очаква конфликтът в Близкия изток да окаже негативно влияние върху икономическата активност през 2026 г., тъй като по-високите цени на енергията ограничават покупателната способност на домакинствата и отслабват доверието на потребителите.

Публичното потребление се очаква да продължи да подкрепя икономиката, макар и с по-умерен темп. Частните инвестиции също се очаква постепенно да се забавят спрямо високите нива от 2025 г.

Според прогнозата растежът на заплатите ще се забави през следващите две години. След увеличение на компенсацията на един нает с 10.4% през 2025 г., ръстът се очаква да се понижи до 5.7% през 2026 г. и 4.3% през 2027 г.

Пазарът на труда обаче се очаква да остане напрегнат. Безработицата е достигнала исторически минимум от 3.5% през 2025 г., а недостигът на работна ръка продължава в сектори като промишлеността, строителството, образованието и здравеопазването. ЕК прогнозира безработицата да достигне 3.7% през 2026 г. и 3.9% през 2027 г.