Петролни бизнес организации от България, Гърция, Румъния, Полша, Чехия и Словакия подписаха в четвъртък в София декларация до европейските институции, с която призовават да се отложат и адаптират европейски регламенти и директиви, свързани с парниковите емисии и използването на възобновяеми енергийни източници в транспорта. Според тях, ако екокритериите бъдат приложени в сегашния им вид, ще доведат до поскъпване на горивата от минимум 20 евроцентра до 1.40 евро за литър – в най-лошия сценарий, още през 2028 г.

На енергиен съвет на ЕС на 28 октомври пък министрите на енергетиката на тези държави ще подпишат неофициален документ от свое име до Еврокомисията, Европийския съвет и Европарламента, в който ще настояват за отлагане на екоизискванията с две години. Целта е в това време да се адаптират европейските цели за опазване на околната среда според най-добрите налични технологии и готовността и възможността на обществото да плати цената за опазване на климата.

Инициативата е на Българската петролна и газова асоциация, но зад нея с подписите си застанаха и представители на Чешката асоциация на петролната индустрия и търговия CAPPO, на Полската петролна организация POPiHN, Румънската фередация на енергетиците FPE, Словашката асоциация на горивната индустрия SAPPO и Гръцката асоциация на петролните компании. Декларацията бе подкрепена от българските вицепремиер и министър на икономиката Александър Пулев и министър на енергетиката Ива Петрова, както и от зам.-министри на останалите държави, чийто бизнес се включи в декларацията.

Още по темата

Управляващите отпушиха износ на дизел за над 73 млн. долара

23.09.2026 19:53

"Чухме гласа на бизнеса, разбрахме нуждите на индустрията и отменихме забраната за износ на дизел, без това по никакъв начин да доведе до дефицити на българския пазар. По този начин осигурихме допълнителна ликвидност не само за рафинерията, в "Лукойл"", но и за индустрията като цяло – като краткосрочна мярка за засилване на конкурентоспособността", коментира вицепремиерът Пулев.

"Ние сме за зеления преход и за всички зелени политики, но те трябва да бъдат реализирани по начин, който не нарушава допълнително нивото на конкурентоспособност на Европа. Те не трябва да водят до допълнителен ценови натиск, а трябва да бъдат съобразени с нуждите на държавите", каза още той.

"България е последователна в позицията си, че европейската въглеродна политика трябва да дава ясен стимул за декарбонизация, но и достатъчна предвидимост за индустрията, за да могат технологиите да се случват при реални пазарни условия", каза на свой ред министърът на енергетиката Ива Петрова.

"Необходим е гъвкав и диференциран подход за Централна и Източна Европа, който може да гарантира икономически растеж и конкурентоспособност, без да създава нови структурни различия между регионите", смята тя.

"Европейската политика трябва да гарантира декарбонизацията на индустрията, без да създава регионални и структурни различия. Екологичните теми изискват общи действия за адаптирани решения за региона на Централна и Източна Европа", заяви още енергийният министър.

Преход без изпразване на джобовете

Председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев отбеляза, че организацията не отрича климатичните цели и амбиции на Европейската комисия, но попита "дали сме готови за трансформация в тези срокове и с тези механизми". "Трябва да сме готови за преход без изпразване на джобовете, от които европейската икономика да излезе по-силна", каза още той.

"Не трябва да избираме межзу амбиции и прагматизъм, а да ги комбинираме и така да се отключат инвестициите в декарбонизация на индустрията", посочи Даниел Апостол, генерален директор на румънската FPE.

Още по темата

България е първенец по годишен ръст на цените на горивата в ЕС

22.09.2026 16:04

В подкрепа на искането на бизнеса за преразглеждане на европейските регламенти и директиви зам.-ректорът на УНСС проф. Янко Христозов представи анализ за икономическия ефект върху цените на горивата, върху икономиката и върху бюджетите на домакинствата от въвеждането на разширената европейска схема за търговия с парникови квоти с обхват върху транспорта. Тя предвижда за всеки тон пуснат на пазара дизел да се отчитат три тона въглеродни емисии. При заложена цена от 45 евро/тон това означава 0.20 евро към крайната стойност на горивата, но още през 2028 г. парниковите емисии ще струват 70 евро и то ако се запази сегашното положение. С прилагането на екоизискванията квотите може да стигнат и 280 евро за тон и дори 501 евро при най-негативния разгледан от УНСС сценарий. В най-лекия случай поскъпването на горивата ще е 16 на сто, в най-тежкия – 111 процента. Това обаче означава директно с толкова да поскъпнат транспортните услуги , оттам всички потребителски цени ще се повишат мужде 1 и 7.5 процента и всичко това ще се отрази на годишната инфлация, отбеляза проф. Христозов.

Точната цена за българските домакинства

Той коментира още, че все пак замърсяването на въздуха ще намалее заради това, че хората ще ползват по-рядко автомобилите си, а не защото транспортът и икономиката са се адаптирали. Според изчисленията на УНСС, заради сегашните изисквания към горивата, нетните разходи на българската икономика ще са между 3.9 и 11.4 млрд. евро в периода от 2028 до 2030 г. За домакинствата това означава годишен допълнителен разход от 164 евро за най-бедните, които нямат автомобили, и 1019 евро за по-имотните българи.

Всичко това, по думите на Христозов, налага изместване с две години на графика с влизането в сила на изискванията на ЕК за СО2 и ВЕИ в транспорта, както и отчитането на парниковия ефект при добива на внесения природен газ и петрол. В това време трябва да да се адаптират механизмите за прилагането на изискванията, както и да се осигурят поне още 730 млн. безплатни въглеродни квоти за транспорта.

Зам.-министърът на енергетиката Кирил Темелков отбеляза, че България си сътрудничи и с други държави от Европейския съюз по отношение на искания за промяна на СО2 регламенти. Даде пример как с Франция имаме общ неофициален документ с искане за въвеждане на стандарти за отчитане на парниковите емисии при добива на нефт и газ и тяхното потвърждание. "Регулациите трябва да са адекватни и ефективни и да може да се изпълняват лесно. Точно това искаме със сега подписаната декларация", каза той.

"Постигането на екологичните цели трябва да става еволюционно – според технологичните възможности и готовността на обществото да плати цената на прехода. От бързо, евтино и качествено можеш да постигнеш само едното, не и трите", заяви още Темелков.