Финансовият министър Гълъб Донев в понеделник се дистанцира частично от Бюджет 2026, като за пореден път обясни, че той е резултат от политиките на предходните управления.

"Този бюджет не включва наши политики, но при подготовката му започваме да прилагаме принципите, за които получихме доверието на избирателите – реализъм, честност, отчетност, отговорност, нормализация, балансиран подход, съхраняване на права и доходи", каза вицепремиерът в началото на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Социалните партньори се събраха да обсъдят проектобюджетите за 2026 г. на държавата, здравната каса и Държавното обществено осигуряване.

Умелото стабилизиране на публичните финанси без шокови решения е необходимо условие за прехода към бюджета за 2027 г., в който ще бъдат включени нашите политики, посочи финансовият министър.

Гълъб Донев каза, че са чули критиката за липсата на достатъчно амбиция и смелост за бюджета за 2026 г., както и притесненията на протестиращите държавни служители. Въпросите, които те избраха да поставят на протеста, тепърва ще бъдат дискутирани в рамките на тристранния диалог, обеща той.

Очакванията за бюджет за тази година са различни и често нереалистични, смята Донев. Чуваме всяко становище и внимателно разглеждаме всяко предложение, увери той. Според него не трябва да се губи връзката за състоянието на държавните финанси.

В понеделник пред Министерския съвет на протест се събраха представители на КНСБ и КТ "Подкрепа", за да изразят недоволството си от проектобюджета. Едно от притесненията е, че предложенията ще доведат до намаляване на разходите за персонал и плащане на осигурителните вноски от държавните служители.

Синдикатите настояват за отмяна на Закона за държавния служител и свързаните с него подзаконови нормативни актове, така че всички работещи в администрацията да имат равни права и задължения. Те настояват още за отмяна на заложеното съкращаване на бюджетните средства за възнаграждения и замразяването на доходите, за недопускане на съкращения в административните структури без предварителен анализ на състоянието на всяка отделна институция, както и за осигуряване на допълнителен човешки ресурс за най-натоварените администрации.

АИКБ не подкрепи бюджета на Държавното обществено осигуряване  

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) единствена не подкрепи бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. по време на заседанието на тристранката. Всички останали организации подкрепят проекта под условие, обяви министър Гълъб Донев. 

Управителят на НОИ Весела Караиванова обясни, че приходите тази година се увеличават със 742 млн. евро – главно заради увеличаването на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. и заради ръста на максималния осигурителен доход на 2300 евро от 1 август 2026 г.

Най-големият разход е този за пенсии, като е предвидено и осъвременяването на пенсиите от 1 юли 2026 г., добави Караиванова и уточни, че 513 млн. евро е разходът за това осъвременяване. 

По думите на зам.-министъра на социалната политика Надя Клисурска средната пенсия през 2026 г. ще достигне 543 евро. Предлагат се и мерки за изсветляване на икономиката.

От АИКБ казаха, че проектобюджетът на ДОО не решава структурните проблеми на системата, поради което се въздържат от подкрепа. Основната критика е, че разходите за пенсии растат. АИКБ смята, че минималната пенсия следва да бъде извадена от пенсионната система и елементът на подпомагане в нея да мине към социалната. Асоциацията не подкрепя предложеното увеличение на минималните осигурителни доходи. Те са архаичен инструмент, който следва да бъде постепенно премахван, каза председателят на асоциацията Румен Радев. Като положителна стъпка се приема поетапното изравняване на режима на осигуряване на държавните служители и на заетите по Закона за съдебната власт с работещите в частния сектор. По думите на Радев липсва политика, която да реши проблема с отпускането на ТЕЛК решения.

Българската стопанска камара (БСК) определи като чувствителен въпросът за увеличаване на осигурителните доходи. Даваме си сметка, че при намаляващ брой хора, които ги плащат, колкото и да ги увеличаваме, те винаги ще бъдат недостатъчни, коментира Мария Минчева от работодателската организация. Бихме подкрепили проектобюджета на ДОО, но се надяваме в хода на самата процедура да бъде преосмислено решението за минималните осигурителни доходи и за максималния осигурителен доход, така че в бъдеще те да дават повече стабилност, каза тя.

Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) каза, че подкрепят проекта на ДОО. По думите му е положително това, че правителството е показало посока за премахването на автоматизмите и за приемането на нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ).

Подкрепяме с условност, каза и Боян Митракиев от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

КНСБ е склонна да подкрепи проектобюджета, обяви Ася Гонева. Намираме приходните параметри в бюджета на ДОО за положителни, посочи тя. По думите ѝ синдикатът подкрепя заложената мярка за нарастване на максималния осигурителен доход.

Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов повдигна въпроса за гарантиране правата на държавните служители, след като се предвижда те поетапно да започнат да заплащат осигуровките си, които до този момент се поемаха от държавата. Синдикатът настоява за запазване и ръст на нетния доход на работещите в държавната администрация. КТ "Подкрепа" вижда като положителна мярка увеличението на максималния осигурителен доход, както и на минималните осигурителни прагове по икономически дейности.

Без единодушие и за държавния бюджет  

Тристранката не постигна единодушна позиция и по проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г. 

От АИКБ не подкрепиха и този проект. Реалистичен подход е честно да се каже, че дисбалансите са натрупани, но и да се каже на какво се дължат, каза Румен Радев от асоциацията. По думите му с предложения проект на бюджет не се предлага достатъчно бърза и дълбока консолидация. Обществото и реалната икономика очакват възстановяване на нормалността в публичните финанси. АИКБ смята, че бюджетът за тази година не трябва да бъде бюджет на отложените реформи, каза още Радев.

Според АИКБ не трябва да се повишават данъчните ставки, допълнителни приходи да се търсят чрез събираемост и ограничаване на сивата икономика, да се закрият незаети щатни бройки, да се преразгледа темата за работещите пенсионери, да се обединят структури с дублиращи се функции, да се премахнат автоматичните механизми за индексация на възнагражденията в публичния сектор, да се премахне ковид добавката за всички пенсии, цялостна реформа на ТЕЛК и НЕЛК, запазване на механизмите за компенсация на бизнеса при високи цени на електроенергия и да са насочени към предприятия, изложени на ценови риск.

От Българската стопанска камара подкрепят проектобюджета под условие, каза представителят ѝ Добри Митрев. Настояваме в хода на бюджетната процедура да се отложи увеличението на максималния осигурителен доход и да се положат усилия за намаляване на прогнозния размер на дефицита, каза той. От стопанската камара изразяват загрижеността си по отношение на планирания дефицит за тази и за следващата година. За нас е неприятно още в първите месеци на членството ни в еврозоната да бъдем подложени на процедура за прекомерен държавен дефицит, допълни Митрев.

Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата каза, че подкрепят проектобюджета. Той изрази мнение, че увеличаването на акцизите и данъка върху хазарта може да ги превърне в привлекателни нелегални дейности.

От името на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България подкрепа за проектобюджета заяви и Боян Митракиев. Инфлацията е, защото напълнихме държавата със заеми и този проблем трябва да го решите, обърна се той към представители на правителството.

КНСБ ще подкрепи бюджета, ако са изпълнени някои условия – запазване на сегашния механизъм за определяне на минималната работна заплата, отмяна на автоматизма за промени на заплатите в бюджетния сектор, както и отлагане на предвиденото намаление на разходите за персонал с 10%, каза Пламен Димитров, президент на КНСБ.

Не може да подкрепим категорично проектобюджета за оставащите месеци на годината, каза Иоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ "Подкрепа". По думите му проектът на бюджет, макар и за няколко месеца, не подпомага решаването на проблема с демографската криза, намаляването на подоходните неравенства, борбата срещу бедността и социалното изключване, не решава и проблема с адекватното заплащане на труда. Има открояващи се линии в разходната част – замразяване на всичко, засягащо живота и работата на хората, каза още той и изрази надежда това да бъде преосмислено за 2027 г. Да не се въвежда с този бюджет замразяване на доходите за идните пет месеца, призова той. Силната държавна икономика се постига с по-висока производителност чрез реални инвестиции и реална защита на обществения интерес, допълни Партениотис.