В понеделник цените на природния газ в Европа се повишиха над 96 евро за мегаватчас, достигайки нов връх за 2022 г., тъй като ескалиращият военен конфликт в Близкия изток засили опасенията относно снабдяването с газ преди настъпването на зимата. Доставките на втечнен природен газ от Персийския залив, които преди конфликта съставляваха около една пета от световните доставки, остават до голяма степен прекъснати, като обемите са с приблизително 80% под нивата от същия период на миналата година.

Междувременно, към 25 октомври, запълняемостта на европейските газохранилища е едва 74.62% от капацитета им, което е под историческите средни стойности за този период от годината. Притесненията нарастват, тъй като някои държави от ЕС вече започнаха да черпят от запасите си на фона на понижаващите се температури. Предвид сравнително ниските нива на наличностите, Европа остава уязвима към нови прекъсвания в доставките и евентуален скок в търсенето за отопление, което повишава риска от рязко покачване на цените.

В същото време цените на петрола се понижиха след рязък скок през миналата седмица, подхранван от надежди за смекчаване на враждебните действия между Съединените щати и Иран, предаде Ройтерсн. Въпреки това, продължаващите атаки срещу ключовия производител Саудитска Арабия поддържат предпазливостта сред инвеститорите, а цените остават близо до най-високите си нива за последните шест месеца.

Към 12:39 ч. по Гринуич (GMT) фючърсите за петрола сорт Брент (Brent) поевтиняха с 1.57 долара, или 1.35%, до 115.15 долара за барел. Фючърсите на американския лек суров петрол (WTI) отбелязаха спад от 2.11 долара, или 2.04%, достигайки 101.16 долара за барел.

В петък цените приключиха търговията с повишение от близо 3 долара. За седмицата сортът Брент поскъпна с 6%, а WTI – с 2.3%.

"Предвид засиления риск заради атаките на хутите срещу Саудитска Арабия, всеки спад в цената на Брент обратно към нивата от миналата седмица ще привлече купувачи", коментира Джон Еванс, анализатор в PVM Oil Associates, цитиран от Ройтерс.

"Корекционните движения са изключително трудни за количествено определяне, но настоящата корекция далеч не е достигнала нива, които биха накарали "биковете" (играчите, залагащи на ръст) да загубят надежда", смята той.

"Опасенията от подновяване на военните действия в Близкия изток, които бяха основната причина за поскъпването на суровия петрол през миналата седмица, отслабнаха тази сутрин, но това облекчение може да се окаже временно", коментира Вандана Хари, основателка на компанията за анализи на петролния пазар "Ванда инсайтс" (Vanda Insights).

Според нея президентът на САЩ Доналд Тръмп не е разсеял пазарните очаквания, че след междинните избори за Конгрес на 3 ноември все още могат да последват удари срещу Иран.

"Затова очакваме колебливостта да остане значителна, като рисковете продължават да са насочени към повишение", добави Хари.

Саудитска Арабия, която заедно с Турция и Пакистан планираше да проведе разговори с ирански представители в Техеран, подчерта важността от отварянето на канали за преговори.

В неделя катарски посредници пристигнаха в Техеран като част от усилията за деескалация на регионалното напрежение, в координация със Съединените щати, съобщи официално лице, запознато със ситуацията.

Въпреки посредническите усилия, атаките продължиха през уикенда. Хутите заявиха, че са нанесли удари по помпени станции от саудитския петролопровод "Изток-Запад", както и по летището в Рияд. В неделя Саудитска Арабия съобщи, че е прехванала още ракети и дронове.

Последиците от водената от САЩ и Израел война срещу Иран, започнала на 28 февруари, продължават да се усещат, докато компаниите се адаптират към затрудненията в търговското корабоплаване през ключовите Ормузки проток и пролива Баб ел-Мандеб, причинени от конфликта.

Октомври е бил най-лошият месец за атаки срещу търговски кораби в Ормузкия проток и близките водни пътища, според данни, събрани от Вашингтонския институт за близкоизточна политика, мозъчен тръст, който проследява инциденти, свързани с морската сигурност по целия свят от 2017 г. насам.

Междувременно министрите на енергетиката от Саудитска Арабия и Сингапур заявиха, че държавната петролна компания "Сауди Арамко" (Saudi Aramco) ще започне да съхранява суров петрол в Сингапур от втората половина на 2027 г., за да направи веригата за доставки на Aramco в региона по-устойчива.

"Саудитска Арабия и Сингапур обявяват съвместното си намерение да сключат споразумение за съхранение на саудитски суров петрол в Скалните пещери Джуронг от втората половина на 2027 г.", заяви сингапурският министър Тан Си Линг.

"Това споразумение повишава устойчивостта на веригата за доставки на саудитски суров петрол в Югоизточна Азия, както и допринася за енергийната сигурност и устойчивостта на Сингапур в случай на прекъсвания в доставките", допълни той.

"Приближаването на доставките към ключовите азиатски пазари би укрепило гъвкавостта на нашата мрежа за доставки и би подкрепило сигурността на доставките и готовността на Сингапур", изтъкна министърът на енергетиката на Саудитска Арабия Абдулазиз бин Салман Ал Сауд.

Разположени на дълбочина 150 метра (492 фута) под земята, подземните каверни на сингапурския остров Джуронг могат да съхраняват до 1.47 милиона кубични метра, или приблизително 9 милиона барела течни въглеводороди като суров петрол и кондензати.

В момента "Сауди Арамко" съхранява суров петрол в съоръжения в Япония и Южна Корея, където местните власти могат да закупят приоритетно количествата в случай на необходимост.

Капацитетът за съхранение на суров петрол на японския остров Окинава беше разширен до 8.2 милиона барела през септември 2017 г. по силата на споразумение с японската Агенция по металите и енергийната сигурност (JOGMEC).

През 2023 г. саудитския енергиен гигант сключи споразумение с Корейската национална петролна корпорация за съхранение на 5.3 милиона барела петрол в съоръжения в южнокорейското пристанище Улсан за период от пет години.

Докато Китай, Япония и Южна Корея са натрупали големи резерви от петрол, повечето останали държави в Азия разполагат с по-малко запаси в случай на сътресения в доставките.

Междувремменно ръководителят на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол повтори опасенията си относно доставките, като заяви в понеделник на индустриално събитие в Сингапур, че не очаква енергийните пазари през 2027 г. да се върнат към нивото си преди войната с Иран.

На пресконференция на Сингапурската международна енергийна седмица (SIEW 2026), която започна в понеделник, Бирол подчерта, че не вижда "никаква реалистична траектория, по която пазарите да се развият през следващата година, за да се върнем там, където бяхме преди началото на тази война".

"Ето защо всички ние трябва да се подготвим, като определим енергийната сигурност като най-важен приоритет в правителствата и бизнес средите, без обаче да забравяме какво предстои за страните и компаниите, които са тук днес", допълни изпълнителният директор на МАЕ.

"Цените на петрола се движат около 120 долара за барел, а цените на петролните продукти са дори много по-високи", изтъкна още Бирол. Той отказа да прогнозира как ще се променят цените на петрола, но обясни: "Мога да ви кажа, че настоящата цена на петрола за някои страни, например в Европа, може би не е толкова висока и е достъпна. Но в много части на света цените на петрола от близо 120 долара оказват значително влияние върху търговските дефицити".

Бирол изрази също така загриженост относно търсенето на някои горива през предстоящия зимен сезон, особено на дизел, който се използва в редица западни страни за отопление. "В Европа ни предстои тежка зима, тъй като европейските страни решиха да намалят вноса на газ от Русия, а допълнителният проблем, възникнал сега във връзка с войната в Иран – а именно, че Катар и Обединените арабски емирства не могат да изнасят газ както преди – ще окаже значителен натиск върху пазарите на газ", смята шефът на МАЕ.