"Индекс 140" в статистиката на Евростат не значи 140% надценка, нито че дадена стока е със 140% по-скъпа спрямо другите държави от ЕС. Реакцията дойде от Сдружението за модерна търговия, което обединява водещите търговски вериги на пазара и е по повод изяви на новия председател на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова. 

Още по темата

Три търговски вериги са глобени с 95 000 евро за липсващи масло и захар на промоция

06.10.2026 15:29 Драгомир Николов

"Най-честата грешка в публичното говорене е бъркането на ценови индекси с търговски надценки или печалби. В статистиката си Евростат мери сравнителни ценови равнища, при които средното ниво за Европейския съюз е прието за база 100. Когато индексът за дадена стока е 140, това означава, че цената у нас е с 40% над средноевропейската (140 минус 100), а не че магазинът си е сложил 140% надценка или че печели 140%.", посочиха от сдружението.

Миналата седмица новата шефка на КЗП Мая Манолова обяви, че глобява 3 търговски вериги с близо 100 000 евро за обявени стоки на промоции, чиято наличност е липсвала по време на инспекцията. По-рано в понеделник Манолова даде своя първи брифинг в новото си качество на председател на комисията и обяви, че с "надценки от над 140 % цените на храните отдавна надхвърлиха социалната поносимост".

В детайли, Манолова каза в понеделник, че надценката при някои млечни продукти в големите вериги достига до над 140% през октомври спрямо август. При маслото надценката е 141 на сто, при сиренето – 133%, при доматите – 127 на сто, при кашкавала – 106%, при кромид лук – 106%, при киселото мляко – 99 на сто.

Хипермаркетите: Цените на храните у нас са под средното за ЕС

От сдружението добавят, че общото ценово равнище на стоките и услугите в България е 62.5% от средното за ЕС (най-ниското в съюза), а индексът за храните като е 92.6% – тоест храните у нас се доближават до средноевропейското ниво, но са леко под него. 

Същевременно в някои ключови категории цените в България са значително по-ниски от средните за ЕС. Например, хляб и зърнени продукти: 81.4% от средното за ЕС, т.е. с 18.6% по-евтини; месо: 71.5%, или с 28.5% по-евтино; риба: 87.1%, или с 12.9% по-евтина. Защо тези факти се премълчават?, питат риторично оттам.

Как хипермаркетите обясняват стоки, които са с над 40% по-скъпи от средното за ЕС. 

Търговските вериги обясняват по-високите цени с по-високия ДДС, недостига на суровина и т.нар. "чиста печалба".

• ● В България държавата налага 20% ДДС върху абсолютно всички храни. В Германия този данък е 7%, във Франция е 5.5%, а в Полша и Испания за базисни храни е между 0% и 5%. Високият ДДС у нас вдига крайната цена на рафта.
• ● Дефицит на суровини: България произвежда едва 10% от кравето масло, от което се нуждае. Останалите 90% са внос, купуван на международни борсови цени, към които се добавят транспорт и складиране.
• ● Чистата печалба: След плащане на ДДС към бюджета, хладилния транспорт, тока, заплатите и бракуваната стока, чистата нетна печалба за търговците е едва около 3%.

Има ли монополно и "господстващо положение"?

В становището на хипермаркетите се засяга и друго твърдение на Мая Манолова, че веригите контролират над 70% от пазара. От сдружението посочват, че това не се потвърждава от нито една официална статистика. Данните на НСИ и Института за пазарна икономика (ИПИ) сочат, че приходите на големите търговски вериги формират малко над 50% от общия пазар на храни. 

Разликата между покупната и продажната цена (брутната надценка) покрива всички оперативни разходи на магазина. А те са нараснали драстично през последните години, добавя обединението на търговските вериги.

По данни на НСИ и ИПИ за периода 2021–2026 г. средната работна заплата у нас е скочила с +88.5%, цените на производител в хранителната промишленост са се вдигнали с +68.3%, а транспортните услуги са поскъпнали с +47.3%. Финансовите отчети в Търговския регистър потвърждават, че нетната оперативна печалба в сектора остава трайно около 3%.

Храни се внасят заради липса на суровини

Вносът на плодове, зеленчуци, месо и млечни продукти е резултат от остър недостиг на местна суровина, а не от желание за замяна на българското производство, добавят от сдружението.

По данни на Министерство на земеделието и храните, вносът покрива между 60% и 70% от потреблението на мляко и млечни продукти, до 9% от кравето масло, 40–70% от плодовете и зеленчуците, както и над 80% от телешкото и 40–60% от свинското месо. Причините са известни: ниска производителност, ниска добавена стойност от единица площ, разпад на системата за напояване у нас, изтичане на субсидии към фиктивни стопанства и към експортно ориентирани направления; липса на коопериране при малките производители.

В същото време, по данни на ИПИ (юни 2025 г.), прекият икономически ефект от модерната търговия е 9.3 милиарда лева, като над 5.8 милиарда отиват за разплащания към български доставчици. Нещо повече, международните вериги са основен износен канал за родната продукция, която възлиза на десетки милиони евро.

Бизнесът изпраща 5 въпроса към Комисията за защита на потребителите

За да бъде публичният разговор обективен и пълен, предлагаме КЗП да отговори на следните четири ключови въпроса, посочват още от Сдружението за модерна търговия.

1. Колко продукта проверихте и при колко от тях открихте 150% надценка? Можете ли да споделите какви са най-ниските надценки при ключови стоки в търговските вериги? Защо се обявява само най-високата единична стойност, без да се казва каква е надценката при останалите проверени артикули?
2. Разяснявате ли на хората, че надценка НЕ Е печалба? Посочва ли се, че тази разлика покрива 20% ДДС, ток, транспорт, заплати и бракувана стока?
3. Защо при сравненията с Европа се премълчава ефектът от 20% ДДС у нас? Казва ли се ясно, че числата в Евростат са ценови индекси, а не проценти печалба?
4. Защо се проверява само последната отсечка от веригата – магазинът? Анализирани ли са скокът на заплатите (+88.5%) и производствените разходи (+68.3%) при преработвателите?
5. Ако има съгласие, че в българското производство има тежки структурни проблеми, оскъпяващи храните, това не означава ли, че малките магазини от традиционната търговия също са принудени да продават на по-високи цени? Защо тогава проблемът с цените се представя единствено като специфика или нарушение на големите вериги?

"С проверки се установяват нарушения и СМТ подкрепя санкциите при доказани простъпки. Но с публично сочене на виновници и административен натиск цените на рафта не стават по-ниски. Потребителите заслужават истината, базирана на пълния икономически контекст", заключават от сдружението.