Крайно тревожни данни за рекорден дефицит във фиска към края на март обяви в четвъртък вечерта служебният финансов министър Георги Клисурски. Още в края на третия месец от годината и дори без приет редовен Бюджет 2026 (заради който бе свален кабинетът "Желязков") "минусът" в хазната вече 1.5 млрд. евро. Това е ръст от над 50% (тоест с над 500 млн. евро) в сравнение със същия период на миналата година, при положение че и Бюджет 2025 беше крайно напрегнат.

Дефицитът от 1.5 млрд. евро представлява 1.2% от прогнозния брутен вътрешен продукт, което значи, че опасността от сериозно надхвърляне на тавана от 3% тази година е съвсем реална. 

Многохилядните протести в края на 2025 г. стартираха тъкмо заради проекта на кабинета "Желязков" за Бюджет 2026, който бе определен от опозицията като "скандален". Така държавата навлезе в първата година в еврозоната без приет редовен бюджет и с удължителен закон, в който заплатите в бюджетната сфера обаче бяха покачени допълнително с 5% от 1 януари 2026 г. 

Общо приходите към края на март 2026 г. се очаква да бъдат 10 млрд. евро, което е с 1.4 млрд. евро повече спрямо отчетените за същия период на 2025 г., съобщиха от Министерството на финансите. Оттам добавиха, че принос за ръста имат данъчните приходи, които нарастват номинално спрямо март 2025 г. с 1 млрд. евро, а също и помощите и даренията, които се увеличават с 0.4 млрд. евро. Неданъчните приходи остават близки до нивото си от миналата година.

Разходите към март 2026 г. са 11.5 млрд. евро на фона на 9.6 млрд. евро за същия период на 2025 г. Най-съществено са нараснали социалните и здравните плащания, включително средствата за пенсии, разходите за персонал, както и капиталовите разходи (за строителство, ремонти и т. н.). 

От МФ обясняват, че причините за ръста на разходите са няколко.

От една страна, това е базовият ефект от увеличението на пенсиите с 8.6% от 1 юли 2025 г.

От друга страна, Законът за държавния бюджет за 2025 г. бе обнародван в "Държавен вестник" в края на месец март 2025 г., като политиката по доходите, заложена в него, не се е прилагала до влизането му в сила. Това значи, че повишените със задна дата от 1 януари 2025 г. заплати реално са платени след 1 април миналата година и са отразени в дефицита по-късно.

Върху разходите за персонал влияние оказват и увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителният ръст на бюджетните заплати с 5% от 1 януари 2026 г., гласуван почти единодушно от парламента преди Нова година по предложение на лидера на "Продължаваме промяната" Асен Василев.

Не на последно място, капиталовите разходи също отчитат значителен ръст, основно поради по-високите разходи във финалния етап на изпълнение на инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост, при спазване на срока на допустимост на разходите – 31 август 2026 г., допълват от МФ.