Русия продължава да губи позиции на европейския пазар на газ, където доминира от съветско време, получавайки твърда валута за суровини, които след това се използват за закупуване на западни технологии, оборудване и потребителски стоки.
В периода януари-юли 2025 г. Газпром е изпратил 9,93 милиарда кубически метра газ на все още останалите му европейски клиенти, изчисли Ройтерс въз основа на статистика от преминаващия през България Турски поток – последният тръбопровод, достъпен за изпращане на газ до ЕС.
В сравнение със същия период на миналата година, когато Газпром е продавал 18,3 милиарда кубически метра на Европа, обемите са намалели почти наполовина. Средно 1,4 милиарда кубически метра газ са били изнасяни на европейския пазар всеки месец и ако това темпо се запази, до края на годината Газпром ще изнесе само около 17 милиарда кубически метра за европейски страни, което ще бъде нов антирекорд от началото на 70-те години на миналия век.
За сравнение: през 1975 г. обемът на газ, изнасян за Европа от СССР, е бил 19,3 милиарда кубически метра годишно, а през 1980 г., след сключването на голям договор с Германия, той вече е 54,8 милиарда. В пика си през предвоенните 2018-19 г. "Газпром" е изпомпвал 170-180 милиарда кубически метра годишно за Европа. След нахлуването в Украйна тези обеми са спаднали до 28 милиарда кубически метра през 2023 г. и 32 милиарда през 2024 г.
Още по темата
От началото на 2025 г. "Газпром" загуби транзита през Украйна. И въпреки че доставките по "Турски поток" са се увеличили със 7% на годишна база, това не е било достатъчно, за да компенсира липсата на украинския тръбопровод с капацитет над 140 милиарда кубически метра годишно.
Оперирайки най-големите доказани запаси от газ в света, "Газпром" е останал без възможност да го продава и е принуден да намали производството. Според Росстат, производството на газ в Русия е спаднало с 3,2% на годишна база през първата половина на годината, а на втечнения природен газ (LNG) с 5,2%.
Миналата година производството на Газпром е възлизало на 416,19 милиарда кубически метра, от които само 355,23 милиарда са продадени на външни и вътрешни пазари. В резултат на това компанията е останала с около 60 милиарда кубически метра непродаден газ – обем, сравним с годишното производство на някои страни производителки на газ (55 милиарда кубически метра в ОАЕ) и три пъти по-висок от годишното потребление, например, в Полша (20 милиарда кубически метра).
Опитите за продажба на този газ в чужбина са били безплодни: нов газов договор с Китай не е подписан, а проектът за газов хъб в Турция пропадна. Руските власти се опитват да намерят приложение за излишния газ, пише Ройтерс: разглеждат се варианти, вариращи от доставка на газ до електроцентрали за центрове за данни и съоръжения за изкуствен интелект, до подпомагане на въгледобивната промишленост с електроенергия, генерирана от газ.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
19 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
Актуално 04.08.2025 Автор: Обективно
Снимка: „Булгартрансгаз“
Двама американски финансисти, с подкрепата на бивш мениджър на кампанията на американския президент Доналд Тръмп, са се обърнали към българските власти, за да обсъдят евентуална инвестиция в държавното подземно газохранилище „Чирен“, заредено предимно с руски природен газ, съобщи Ройтерс.
Водена от Стивън П. Линч, финансист от Флорида, който се опитва да купи г …азопровода „Северен поток“, свързващ Русия с Германия, и друг американски инвеститор, Фей Уанг, групата обмисля начини за участие в правителствен план на стойност няколко милиона евро, насочен към удвояване на капацитета на единственото подземно газово хранилище в България.
С подкрепата на Брад Парскейл, който е работил по кампаниите на Тръмп през 2016 и 2020 г., групата би искала да използва допълнителен капацитет за съхранение в Чирен, за да превърне България в газов хъб, обслужващ части от Източна Европа, съобщават източниците. Говорител на Линч отказа коментар.
Местата за съхранение са стратегически активи в газовата индустрия, позволявайки на операторите да управляват големи сезонни колебания в търсенето и да се възползват от колебанията в цените: да купуват газ, когато цените са ниски, и да го освобождават, когато са по-високи.
Чирен може да играе ключова роля през следващите години. Държавите от региона – Гърция, Сърбия, Унгария и други страни в Източна Европа – обсъждат дали да продължат да купуват газ от Русия или да увеличат вноса от други доставчици, включително Съединените щати.
Линч и Уанг са планирали да се срещнат с висши правителствени служители в София тази седмица, за да обсъдят как биха могли да получат актуални данни за Чирен и да извършат оценка, съобщиха запознати с въпроса.
От кабинета на премиера Росен Желязков не отговори на въпроси относно планираната среща и разговори с американците.
Източници от индустрията определиха разговорите като проучвателни, заявявайки, че не е сигурно дали ще бъде постигната сделка. Те също така заявиха, че Брад Парскейл е играл второстепенна роля в предварителната фаза на преговорите, но ще помогне за осигуряването на връзки с американски енергийни компании, ако проектът се осъществи.
Линч предизвика спорове в Европа по-рано тази година, когато на фона на преговорите между Вашингтон и Москва за посредничество при мирно споразумение с Украйна, той се опита да възстанови потока на руски газ през един от тръбопроводите на „Северен поток“, преминаващи под Балтийско море към Германия.
Берлин и Брюксел обаче заявиха, че ще се противопоставят на подобна инициатива.
Новият енергиен проект на Линч в Чирен идва на фона на напрежение между Европейската комисия, която обяви планове за премахване на вноса на руски газ след 2027 г., и няколко източноевропейски страни, които през последните тримесечия купуват нарастващи обеми руско гориво и заявяват, че възнамеряват да продължат да го правят.
Очаква се България, член на ЕС и Северноатлантическия военен алианс, да играе ключова роля в този дебат, тъй като последният действащ тръбопровод, транспортиращ руски газ до източноевропейските страни, известен като „Турски поток“, преминава през нейна територия.
През пролетта българските власти се обърнаха към няколко американски инвеститори с предложение да закупят дял в участъка на страната от „Турски поток“, което подхрани спекулациите, че България се опитва да защити потока от руски газ, като му придава американски привкус.
Въпреки че преговорите не стигнаха доникъде, българските власти запазиха мълчание за това, което се стремят да постигнат с подкрепата на американските инвеститори.
Сътрудникът на Линч по проекта, Уанг, заяви, че той не е участвал в начинанието на Линч за „Северен поток 2“, нито в „Турски поток“, нито има връзки с Русия.
Говорител на Европейската комисия отказа да коментира как потенциалното разширяване на „Чирен“ се вписва в плановете им за забрана на руския газ. Министърът на енергетиката на България Жечо Станков също не коментара темата.
Линч има дълга история в сключването на сделки, свързани с Русия. В началото на 2000-те години той ръководеше консорциум от инвеститори за закупуване на активи на Юкос Ойл. Преди три години организира придобиването на швейцарското дъщерно дружество на Сбербанк, най-големият кредитор в Русия, след като получи зелена светлина от Министерството на финансите на САЩ за закупуване на санкциониран актив.
Съвсем наскоро опитът на Линч да купи „Северен поток 2“, компанията, която притежава единствения действащ тръбопровод, свързващ Русия с Германия, предизвика гневни реакции в Европа, като германският канцлер Фридрих Мерц заяви през май, че ще се погрижи „Северен поток 2“ да не влезе в експлоатация. (Другите три тръбопровода на „Северен поток“ бяха повредени при подводни взривове през 2022 г.)
Хранилището „Чирен“ е построено в изчерпано газово находище през 70-те години на миналия век. Планът на стойност 285 милиона евро за удвояване на капацитета на „Чирен“ стартира през 2021 г., но беше спрян през 2024 г. заради разследване за злоупотреба със средства от ЕС, проведено от европейската прокуратура.
Още по темата:
Американски фонд преговаря с „Булгартрансгаз“ за закупуване на българското продължение на „Турски поток“
Енергийният министър в аферата „Чирен“ си е купил имот на остров Крит и спестил 600 000 лв. от заплати
„Булгартрансгаз“ е застрашил ефективността на разширението на „Чирен“, за да спести 80 млн. лв. на „Главболгарстрой“
Етикети“Турски поток“газгазохранилище „Чирен“
В отговор на #3749105
В отговор на #3749105
В отговор на #3749082