Правителството, което вече месеци наред бави ключови наредби за превенция на хазартната зависимост, изведнъж демонстрира загриженост към проблема, както и към нашествието на нелегалния хазарт.

"Българската държава трябва да предприеме конкретни действия за справяне с хазартната зависимост и нелегалния онлайн хазарт, разглеждайки проблема като част от съвременната политика по сигурност." Това е станало ясно по време на междуинституционална среща, открита от вицепремиера Атанас Зафиров с участието на всички ключови институции, от които зависи "реалната промяна", съобщи правителствената пресслужба.

"Хазартът вече не се случва само в залите. Той е в телефона, в игрите, в социалните мрежи. И зад тази фасада стои добре организирана система, която се стреми да създава зависимост – особено сред младите хора", е подчертал Зафиров.

Още по темата

16 са легалните сайтове за хазарт, над 130 са нелегалните

7 декември 2022 17:29

От съобщението обаче не става ясно защо финансовото министерство, здравното министерство и другите отговорни институции вече месеци наред бавят ключови наредби, които трябваше да се приемат след гласуваните миналата пролет промени в Закона за хазарта. Повечето от текстовете, които трябва да се разпишат в един или няколко подзаконови нормативни акта, са насочени именно към борба с хазартната зависимост.

Промените в закона изискват да се разпише възможността за безплатно психологическо или психиатрично лечение на вписаните в регистъра на хазартно зависимите. Това трябва да става с вноските за отговорен хазарт, които превеждат легалните оператори. По неофициална информация на Mediapool миналата година законният хазартен бизнес у нас е превел около 9 млн. лв. за отговорен хазарт, без да е ясно за какво са разходвани тези средства.

Ключова наредба, която трябваше да е написана до септември 2024 г. и да е в сила от 1 януари 2025 г., но още дори не е публикувана за обществено обсъждане, е за ограничителните мерки при залаганията, които влязоха в закона по инициатива на депутата от ПП-ДБ Божидар Божанов. Тя трябва да разпише максимален престой на интернет страници за онлайн залагания, максимална загуба за определени периоди, както и максимален размер на залозите за определени видове хазартни игри и определени часови диапазони. За играчите под 24-годишна възраст въпросните стойности трябва да бъдат намалени.

Властта трябваше да разпише в наредба и правилата за вписване на хората на социални помощи в Регистъра на хазартно уязвимите лица. В момента хората, които получават пари от държавата заради ниските си доходи, няма пречка да проиграват средствата на хазарт.

Още по темата

Депутатите спасиха регистъра на хазартно зависимите

25 март 2025 11:07

От отговор на парламентарен въпрос на Божанов до финансовия министър Теменужка Петкова става ясно, че наредбата за ограничаване на рисковото поведение е финализирана на експертно ниво, но тепърва ще се обсъжда със заинтересованите страни и обществото. 

В срещата, водена от вицепремиера Атанас Зафиров, са участвали д-р Цветеслава Гълъбова – директор на ДПБ "Св. Иван Рилски", социалният антрополог Харалан Александров, зам.-министърът на вътрешните работи Филип Попов, представители на Министерството на младежта и спорта, експерти по киберсигурност, Националната агенция за приходите, ГДБОП, депутати, както и специалисти от образователната и здравната система.

"Общата картина, очертана по време на дискусията, е повече от тревожна: все по-млади хора – включително деца – се въвличат в хазартни практики чрез мобилни приложения, онлайн игри и социални мрежи. Много от тези игри се случват в сивата или направо в тъмната зона на интернет – без контрол, без правила, без защита", е подчертал Зафиров.

Обсъдени са и конкретни мерки – от законодателни промени и по-строг дигитален контрол до национални програми за превенция, образователни кампании и достъпна психологическа подкрепа за засегнатите и техните семейства. Зафиров е настоял за координация и ясно разпределение на отговорностите между институциите. "Трябва да изградим система, която не просто реагира, когато е късно, а действа превантивно – открива риска рано, ограничава достъпа и подкрепя семействата, преди да се стигне до срив", е заявил той.

Като страна, която от 1 януари 2026 г. ще поеме председателството на Дунавската стратегия и ще ръководи политиката по сигурността в рамките ѝ, България има възможност да зададе тон по теми, които дълго са оставали извън светлината на прожекторите, съобщават още от правителствения пресцентър.