Само за месец домакинствата в България са изтеглили 1 милиард евро ипотечни и потребителски кредити. Това създава риск от прегряване на икономиката и налива гориво в инфлацията, каза икономистът Георги Ангелов пред Нова телевизия.

Ако България сама не си създава проблеми, с настоящият темп на нарастване на икономиката може да достигнем средната покупателна способност в Испания след 12 години, смята той.

По думите му един от рисковете, които могат да попречат на догонването е бързото задлъжняване на домакинствата.

"В България кредитите растат драматично. Това създава прегряване на икономиката, което краткосрочно е добре, но амо за един месец имаме над 1 млрд. евро ипотечни и потребителки кредити, които икономиката не може да произведе и въпреки това се налива в потреблението. Това в крайна сметка само вдига цените. Това рискува в един момент домакинствата да не могат да плащат, да нямат пари да харчат, защото те ще отиват за покриване на дългове", обясни икономистът. Той допълни, че в "добрите времена няма лоши кредити".

Заемите за домакинствата продължават да растат с двуцифрен темп от близо 21%, а при жилищните кредити увеличението е още по-голямо – близо 28% на годишна база, показват последните данни на БНБ.

"Такива устойчиво високи темпове на кредитиране не сме имали от периода преди да се спука предишният имотен балон преди десетилетие и половина", предупреди Георги Ангелов.

Бързото задлъжняване на българите и непрестанното харчене вдига драматично дефицита на страната. Това е в основата на т.нар. "румънски сценарий", който спря растежа в северната ни съседка и хвърли страната в криза.

България все още е в последната група по покупателна способност спрямо средното за Европейския съюз, заедно с Латвия и Гърция.

"Ако не си създаваме сами проблеми, можем да догоним останалите, защото в последните години, въпреки кризите успяваме. Дори понякога кризите отворят ниши, от които да се възползваме, защото българския бизнес е по-динамичен", обобщи Ангелов.

Преди дни БНБ съобщи, че заради растящото кредитиране увеличава изискванията към банките за т.нар. антицикличен буфер, който става 2.25% през второто тримесечие на 2027 г. към кредитни рискови експозиции.

В края на 2024 година централната банка предприе мерки, насочени към кредитополучателите, за да "охлади" тегленето на дългосрочни заеми. Ниските лихви и високата ликвидност в банковата система обаче продължават да подхранват ръста на кредитирането.

В същото време, несигурността във външната среда остава фактор с усилващ ефект за проявлението на кредитния риск. Продължително задълбочаване на геополитическите рискове е с потенциал за влошаване на икономическите условия, което може да доведе до способността на кредитополучателите да обслужват своите задължения, отчита БНБ.

С оглед очертаните рискови фактори и очакванията за запазване на високи темпове на кредитен растеж, повишението на антицикличния капиталов буфер до 2.25%, считано от второто тримесечие на 2027 г., укрепва капацитета на банките за покритие на цикличните рискове, като по този начин се съхранява стабилността в банковата система, се казва в събщението на Централната банка.