Камарата на строителите в България (КСБ) настоява да отпадне пълната забрана за плащанията в брой в сектора. Според организация това е "безпрецедентна регулация", която обхваща само един бранш и е дискриминация спрямо всички останали.

Забраната е предложена в преходните и заключителни разпоредби на промени в Закона за хазарта, като изменение в чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Мотивите на финансовото министерство за пълната забрана за плащанията в брой в строителството се правят с цел да се изсветли сектора, както и да се спре с прането на пари чрез инвестиции в строителството и имоти.

"КСБ подкрепя усилията за ограничаване на "сивата икономика", но счита, че това следва да се реализира чрез добре обмислени, пропорционални и ефективни мерки", се казва в становището на професионалната гилдия, което е внесено в рамките на общественото обсъждане на законопроекта.

"Предложената разпоредба въвежда безпрецедентна по своето естество и обхват регулация, която засяга единствено строителния сектор, без да са изложени достатъчно мотиви, анализи и доказателства за необходимостта от подобна законодателна намеса", смятат от КСБ.

Предмет на забраната е разплащането на всякакви услуги, свързани със строителната дейност, в това число и съвсем рутинни, които са за незначителни по своя мащаб работи. Това предложение е направено без да е подкрепено от пазарни, икономически, логически или каквито и да са други аргументи, посочват от стороителната камара.

Според професионалната организация това е "особено обезпокоително", защото забраната се отнася изключително до строителните предприятия, изпълнители и подизпълнители.

В мотивите към законопроекта няма аргументи защо именно строителството е избрано като единствен сектор, за който да бъде въведен подобен режим, смята КСБ. Според организацията не са представени данни, които да доказват, че строителният бранш създава по-висок риск от останалите отрасли на икономиката или че съществува необходимост от специално и по-строго третиране спрямо него.

В мотивите към законопроекта се създава презумпция, че икономическите и финансови операции, съпътстващи строителния бизнес, са цялостно лишени от необходимата прозрачност и проследимост – предположение, което следва да се квалифицира най-малкото като недоказано, смята КСБ.

Според бранша подобен подход поставя строителния бизнес в по-неблагоприятно положение спрямо останалите икономически субекти и създава предпоставки за неравнопоставеност между отделните стопански сектори, без наличие на обективно и публично обосновано основание за това.

"Нещо повече, така формулираната регламентация на практика дискриминира субектите, предоставящи строителни услуги, спрямо другите участници в пазарните правоотношения, при това без наличието на ясен и обективен критерий, обуславящ необходимостта от така възприетия законодателен подход", се казва още в становището на КСБ.

На 23 октомври изтича едномесечният срок за подаване на предложения по проектозакона, публикуван в Портала за обществени консултации.