Джонатан Ангелов е френският предприемач на годината с български корени. Неговата вдъхновяваща история, излязла като от приказка, за малкия Джони от село Попица, който прекарва летните ваканции с баба и дядо, до бизнес за милиарди в Париж днес е разказана в книгата му "Нищо за губене" (издателство "Книгомания") и вече е на българския пазар.

У нас Джонатан Ангелов не е много известен, но в последните дни нашумя покрай документалния филм за него – "Попица – Париж – Луната" на журналистката Десислава Минчева.

В петък вечер малката зала на кино "Одеон" не успя да събере всички желаещи да чуят и видят невероятната история на Джони, който долетя от френската столица за премиерата на лентата.

Заради огромния интерес милионерът остана без място, но това не се оказа проблем. С неслизаща от лицето му усмивка той седна на стъпалата до братовчедите от Правец – Ники и Биляна. Спомените с тях са незабравими, защото леля му готвела най-вкусните гозби и имало храна в изобилие, за разлика от Попица и Париж, когато често заспивал гладен.

"В Правец беше много луксозно. Всеки път, като отивах при леля казвах: "Умирам от глад". Тя готвеше вълшебно, а Били (братовчедката – бел. ред.) ме запозна с всички момичета. Ядене и жени – любимата ми ваканция", връща лентата назад Джонатан. В София той за първи път видя документалния филм за себе си.

"Това е един филм за малкия и много беден Джони, на който майка му много рано му казва: "Хей, момченце, оправяй се сам!" И той се оправя. Защото не го е страх да се цели в Луната", каза Десислава Минчева.

Приказната история на Джони

Историята на Джонатан Атанасов е като приказка, случила се в живота.

Роден е от майка българка емигрантка и неизвестен баща. Животът му преминава във Франция, но през летните ваканции се връща при баба и дядо на село. На 12 години вече трябва да се оправя сам. Преминава през приемни семейства, социални институции и години на несигурност, белязани от липса, самота и борба за оцеляване.

Малкият Джони Ангелов Сн.Личен архив

Днес е един от най-разпознаваемите предприемачи на френската технологична сцена. Именно тази среда изгражда у него мислене, което по-късно ще се превърне в негова сила – когато нямаш нищо, можеш да си позволиш да рискуваш всичко.

Джонатан Ангелов е съосновател на компанията "еднорог" Aircall, която днес е оценена на над 1 милиард евро. Той управлява Offstone – мащабна платформа за инвестиции в недвижими имоти. Развива дейност чрез Aguesseau Capital и подкрепя млади предприемачи като бизнес ангел.

През 2024 г. е обявен за "Предприемач на годината" от Парижката търговско-промишлена камара, Министерството на финансите на Франция и ÉcoRéseau Business. Името му влиза в престижния Топ 50 на лидерите, които движат френската икономика (Institut Choiseul).

Световните медии също са впечатлени. Le Figaro го определя като "един от най-впечатляващите примери за социална мобилност във френската икономика", а BFM Business го сочи за "вдъхновяващ модел за новото поколение предприемачи". Les Echos акцентира върху "предприемаческия му усет и способността да превръща трудностите в стратегическо предимство".

Освен предприемач, Джонатан Ангелов е и активен публичен говорител по теми като социална мобилност, образование и изграждане на кариера "от нулата". Участва в десетки конференции и университетски форуми, където насърчава младите хора да търсят възможности отвъд ограниченията на средата.

"Нищо за губене"

Българското издание на книгата му "Нищо за губене" е по-добро от френското, каза Деси Минчева. Причината е, че в него има специална глава за "малкия Джони", който изкарва първите си 5 лева в България.

Джонатан Ангелов и Десислава Минчева от парижкия дом на бизнесмена, който гледа към Айфеловата кула – една сбъдната детска мечта Сн.Книгомания

Връзката между Десислава Минчева и Джонатан Ангелов става случайно. Докато кореспондентката на бТВ за Брюксел и Западна Европа гледа любимото си френско токшоу научава, че Джонатан Ангелов има български корени. Това я грабва и веднага му пише.

Така се ражда идеята за документалния филм за живота на малкия Джони между Париж и село Попица, който мечтае да стигне Луната. Оператор на лентата е Борис Пинтев, който "снима с мащаб към детайла", както се изрази Деси Минчева. Автор на монтажа е "невероятната" Калояна Славова.

Пред журналистката Джонатан Ангелов разказва за детството си в България през 80-те и 90-те години и за ваканциите в село Попица, община Бяла Слатина. Тази глава отсъства във френското издание.

Докато е в Попица, често го питат: "Ти циганин ли си", а той им отговаря с усмивка: "Не, французин". Но не му вярват много, защото бил прекалено мургав и с черна коса.

Джонатан Ангелов разказа как се къпел заедно с другите деца в канала, макар водата да била доста жълта. Обикалял и с "балканчето" (марка колело от времето на социализма – бел.ред.) селските улици. Симпатичният му български език е останал точно от това време.

"Сърцето ми е в България. Когато бях тъжен в Париж си мислех за България и това ме караше да се усмихвам", каза днес порасналият Джонатан, който не е загубил детската си усмивка.

Първите 5 лева също печели у нас. Набира кофа с домати от градината и ги продава на пазара в Бяла Слатина по 1.50 лв. за килограм, докато всички останали ги продават за 50 стотинки. Звучи ви познато, като приказката за Рокфелер и ябълката.

Но незабравими за Джони са 5 лева, изкарани от целувки. Предложението направо го стъписало, защото френските момичета обикновено трябвало да ги ухажваш, докато българските сами предлагали, че дори и плащали. Но тези целувки остават незабравими, за цял живот. Първото му влюбване отново е в България, а името ѝ е Наталия. Бизнесменът отбелязва, че българските жени са по-хубави от французойките. 

Порасналият Джонатан Ангелов с мама Краси на фотосесия в Златни пясъци през 1998 г. Сн.Личен архив

Но най-съкровената дума за Джони е "мама", която днес е "звездичка". Казва, че когато му е трудно или е болен той мислено отива при нея и веднага става по-добре. Макар да са минали години, не е забравил стихотворението "Мила моя мамо, сладка и добричка, как да кажа мамо, колко те обичам", а очите му се пълнят със сълзи.

И въпреки че майка му неведнъж му е казвала, че няма какво да ядат и: Оправяй се сам!, днес той съжалява, че не ѝ е казвал колко я обича по-често докато е била жива.

"Цял живот хората ми казваха, че няма да стана, защото си беден. Трябва да работите повече от другите, да рискувате, да мислите, че всичко е възможно и мечтите се сбъдват", е рецептата за успех на Джонатан Ангелов.

Най-ценният урок на книгата "Нищо за губене" е, че бедността не убива мечтите, че бизнесът не е само пари, посочват от издателство "Книгомания".

Книгата съчетава личната история на Джонатан с конкретни принципи за успех. В нея той говори откровено за провалите, съмненията и решенията, които оформят пътя му. Споделя практически уроци за изграждане на мислене, дисциплина и способност за действие в несигурна среда.

"Нищо за губене" не е просто биография, а пътна карта за излизане от нулата. Тя съчетава личната история с принципите за успех в несигурна среда. Труд, любопитство, смелост и постоянна отвореност към света. С послание, което обобщава философията на автора: бъдещето не е даденост – то се изгражда.

"Написах тази книга, за да помогна на други", каза Джонатан Ангелов.