"Шарена фабрика" купи селски имот от сваления списък на правителството за продажбата на 5000 държавни имота с отпаднала необходимост.
За тях в сряда правителствената информационна служба съобщи, че те не се продават, което очевидно не е истина, както и че списъкът бил публичен, което е откровена лъжа. Първоначално публикуваният списък на сайта на МРРБ с над 5000 имота беше свален, за да бъде прецизиран, след което нов списък не е публикуван.
Вместо да излезе и да обясни публично в дух на прозрачност, както обяви премиерът Росен Желязков при представянето на идеята си за продажба на държавни имоти, с парите от които да се строят училища и забавачки, той оглушително мълчи.
Затова пък блогарът Боян Юруков всеки ден разкрива безобразията им. Днес за разнообразие е решил и да ни представи един "положителен пример", докато все още чака отговор на "нашареното любовно писмо" до премиера.
Селското училище на Голяма Желязна
Става въпрос за продажбата на имот в село Голяма Желязна в област Ловеч от Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК), която беше натоварена от правителството да продава имотите с отпаднала необходимост.
Елекронният търг се е провел на 8 август. Провадач е областният управител на Ловеч. Става въпрос за имот с площ от 534 кв.м, върху който има сграда на два етажа със застроена площ от 89 кв.м. Имотът, който фигурираше и в първоначално публикувания списък "Желязков", е купен за 23 100 лв., една стъпка над началната му цена, от "Шарена фабрика", показва публикуваната информация на сайта на АППК.
"По всичко личи, че конкретно тази продажба е положителен пример, където изоставен имот се взима от частна организация да прави нещо смислено в селото. Преди години са купили бившото селско школо и правят интересен проект за кулинарно училище. Сега взимат имот в близост, което е супер", пише Боян Юруков.
Мечтата на "Шарена фабрика" е да превърне село Голяма Желязна в международен център за изкуства и занаяти. Зад нея стоят Росица Мутафчиева и Анна Българанова. Двете от години работят за възстановяването на някои от основните сгради в селото като старото училище, пекарната и банята. Стремежът им е да превърнат мястото в "притегателен център за креативни хора, които се интересуват от кулинарно изкуство и занаятчийство". Планираното откриване на международния център за кулинарно училище е през 2026 г.
АППК продава 40 имота от списъка "Желязков"
Но продажбата на имота в село Голяма Желязна отново показва, че премиерът Росен Желязков "лъже и/или сам не знае какво се случва в администацията му", отбелязва блогърът Боян Юруков.
"Показва също колко хаотично се прави всичко, тъй като въпросното училище, продадено преди години, също попада в настоящия списък на държавни имоти за разпродажба", отбелязва той. Не става ясно защо правителството ще го продава втори път, което най-вероятно е предизвикало шок и ужас у Росица Мутафчиева.

Ето как кметицата на Троян Донка Михайлова описва срещата си с нея през 2023 г. на своята Фейсбук страница: "Има хора, които като ги видиш и разбираш, че им вярваш. Така беше с Росица Мутафчиева. Дойде и каза, че ще направи частно училище на мястото на закритото в Голяма Желязна и след много други несбъднали се такива уверения ѝ повярвах. Разбира се проучих бизнеса ѝ, финансовите ѝ възможности, потенциал на идеята. Оказа се, че и тя вярва на Общината ни. Продадохме ѝ няколко стари и запустели сгради, включително и училището. Идеята вече е в ход."
Покрай публикациите по въпроса с продажбата на държавни имоти с отпаднала необходимост Боян Юруков е разбрал, че търговете за тях ще се правят от АППК.
При проверка на предстоящите търгове, които се обявяват през публичната платформа на Агенцията за публичните предприятия и контрол, Юруков е установил, че има предстоящи търгове за още 15 проекта с общо 34 парцела и сгради от списъка "Желязков", към вече установените от него 6 активни търга.
Той отбелязва, че платформата на АППК за публична продан е "доста добре структурирана таблица, обновявана изглежда редовно". Юруков е допълнил информацията от тази платформа към създадената от него карта, която към момента е единственият публичен документ за продажбата на държавни имоти с отпаднала необходимост и вече ще може да се следи точно какво продава правителството.
А докато Министерският съвет ни баламосва, че нищо няма да се продава и списъкът щял да бъде предаден на парламента за одобрение, много от тези имоти може и да бъдат продадени преди края на лятната ваканция на народните избраници, която приключва в началото на септември.
Дали премиерът Росен Желязков ще отговори на "нашареното любовно писмо" на Юруков, както и дали ще се престраши да отговори на обществото кои имоти точно ще продава и защо, като публикува най-после актуализирания списък, предстои да разберем.
"Шарена фабрика" купи селски имот от сваления списък на правителството за продажбата на 5000 държавни имота с отпаднала необходимост. За тях в сряда правителствената информационна служба съобщи, че те не се продават, което очевидно не е истина, както и че списъкът бил публичен, което е откровена лъжа. Първоначално публикуваният списък на сайта на МРРБ с над 5000 имота беше свален, за да бъде прецизиран, след което нов списък не е публикуван. Вместо да излезе и да обясни публично в дух на прозрачност, както обяви премиерът Росен Желязков при представянето на идеята си за продажба на държавни имоти, с парите от които да се строят училища и забавачки, той оглушително мълчи. Затова пък блогарът Боян Юруков всеки ден разкрива безобразията им.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
7 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен похвали влизането на закона в сила с коментар в социалната мрежа X: „Свободната и независима преса е основен стълб на нашата де …мокрация. С нашия Европейски закон за свобода на медиите искаме да подобрим нейната защита. Това ще даде възможност на журналистите да продължат важната си работа безопасно и без прекъсване или сплашване.“
ЕС се хвали за предполагаемото засилване на защитата на източниците и журналистиката с този регламент. Член 4, например, гласи, че журналистите не могат да бъдат принуждавани да разкриват източниците си чрез използване на шпионски софтуер срещу тях или арести. ЕС обаче допуска и изключения от тази забрана: В закона се посочва, че арестите, санкциите или прихващането на комуникация на журналисти са разрешени, ако са „предвидени от правото на Съюза или националното право“ и „обосновани в конкретния случай от императивна причина от обществен интерес“.
Член 4, ал. 3 (б) и 4 (в) в Глава II от закона позволяват арести на журналисти, ако това е оправдано от неопровержим „обществен интерес“, за всеки отделен случай.
„Държавите членки не предприемат нито една от следните мерки… да задържат, санкционират, прихващат или инспектират доставчици на медийни услуги или техните служители“… освен ако това „не е оправдано във всеки отделен случай от императивна причина от обществен интерес“, пише в регламента на ЕС.
Новият закон съдържа и множество разпоредби, които призовават за действия срещу предполагаема „дезинформация“.
Регламентът на ЕС позволява използването на софтуер за наблюдение при разследване на определени престъпления, за които се предвижда максимално наказание от най-малко три години лишаване от свобода в държава членка. Според регламента на ЕС за заповедите за арест, тези престъпления включват „расизъм и ксенофобия“, в допълнение към тероризма и трафика на хора.
Освен това ще бъдат създадени национални списъци, в които ще бъдат изброени собствениците и адресите на медийните организации, както е посочено в член 6. Предвидени са множество разпоредби относно боравенето с дезинформация. В него се посочва, че „глобалните онлайн платформи“ действат като „портали към медийно съдържание“ – с бизнес модели, „които са склонни да предотвратяват достъпа до медийни услуги и да усилват поляризиращото съдържание и дезинформацията“.
Според ЕС съществуват медийни доставчици, които систематично разпространяват дезинформация и експлоатират свободата на вътрешния пазар. Поради това директивата на ЕС насърчава по-тясно сътрудничество между националните регулаторни органи. Тя препоръчва специален орган на ЕС да се среща веднъж годишно с интернет платформи, представители на медийни услуги като вестници или радио- и телевизионни оператори и организации на гражданското общество, за да наблюдава, наред с други неща, прилагането на инициативи за борба с дезинформацията. Това може да се направи например от „Европейския съвет за медийни услуги“, на който биха били възложени отговорностите на „Групата на европейските аудиовизуални регулатори (ERGA)“.
Европейският съвет за медийни услуги е формално независим, но се състои от представители на националните регулаторни органи и представител на Европейската комисия. Всеки член на съвета има един глас, а решенията се вземат с мнозинство от две трети. Освен това, Европейската комисия осигурява секретариата на съвета, както е предвидено в Закона за свобода на медиите. Това дава на Европейската комисия два начина да влияе върху работата на съвета.
Задачата на органа е да консултира Европейската комисия и да насърчава сътрудничеството между националните регулаторни органи. В Германия 14-те провинциални медийни органа са националният регулаторен орган. Регламентите относно медийния плурализъм трябва да бъдат хармонизирани в целия ЕС.
Регламентът има за цел и да засили ролята на обществените медии. Член 5 от регламента гласи, че управляващите директори на обществените радио- и телевизионни оператори следва да се назначават „въз основа на прозрачни, открити, ефективни и недискриминационни процедури“. Що се отнася до финансирането, в него се посочва, че е важно да се гарантира, че радио- и телевизионните оператори разполагат с „адекватни, устойчиви и предвидими финансови ресурси“.
Европейският съюз работи чрез Закона за свобода на медиите и други инструменти, като например Органа за медийни услуги, за борба с възприеманата дезинформация и установяване на стандарти за журналистиката. Целта е да се насърчат „доверените медии“ и да се засили трансграничната работа на регулаторните органи. Критици на закона, цитирани от Apollo News, коментират, че това, което претендира да укрепи свободата на журналистиката, всъщност би могло допълнително да я ограничи.
ЕтикетиЕСжурналистиЗакон за свобода на медиите