Тройно са поскъпнали жилищните имоти в София за последните 10 години. Ако през 2015 г. средната стойност за кнадратен метър е била 715 евро, то в началото на 2025 година тя вече надхвърля 2100 евро. Това показват данните от реално сключени сделки на компанията за недвижими имоти "Имотека", която отбелязва 10 години на пазара.

"Десет години ръст – това е картината на ценовите нива на жилищата у нас. Покачването е устойчиво и постоянно, като единствено в годините около пандемията търпи известни колебания и виждаме временно плато. След 2020 г. обаче ръстовете стават все по-категорични, а пазарът в София и останалите големи градове – все по-активен", коментира Явор Пейчев, изпълнителен директор на "Имотека".

Първата сделка, реализирана от компанията, е за апартамент с площ 195 кв. м в "Манастирски ливади", продаден за 128 000 евро. В момента "Имотека" има обява за апартамент отново в "Манастирски ливади" с площ 194 кв. м с офертна цена 570 000 евро.

"През последното десетилетие показателят "средна цена за квадратен метър" стана значително по-условен. Пазарната цена на имотите все повече се определя от далеч по-широк спектър от фактори – качество на имота и сградата, локация, инфраструктура и транспорт, социална среда, зеленина, бъдещ потенциал за развитие на района, инвестиционен потенциал. Разликата между еднакво големи жилища в един квартал може да бъде десетки хиляди евро", казва Пейчев.

С около 120% растат нивата във Варна от 2015 година насам, сочат данните на "Имотека". Ако през 2015 г. квадратният метър в морския град е бил под 700 евро, то днес нивата надхвърлят 1500 евро.

В Пловдив за 10 години цените на жилищата са поскъпнали с около 150%. Около 550 евро/ кв. м е средната цена в града през 2015 г., докато днес са средно близо 1400 евро.

За 10 години активността на пазара расте с устойчиви темпове, но това е валидно предимно за големите градове. Ако броят сделки за цялата страна остава без драстични промени в рамките на периода, то сделките в София нарастват със 100% от 2015 до 2025 г.

Във Варна активността при реално сключените сделки се повишава с около 45-50%, а в Пловдив – с около 15%.

Покачва се и средната квадратура на закупените жилища. Чистата площ на продадените от "Имотека" жилища през 2015 г. е 84 квадратни метра. През 2024 и началото на 2025 г. средната големина на апартаментите, които се реализират на пазара, нараства до 96 кв. м.

"Не само ковид пандемията мотивира хората да търсят повече простор в домовете си, но и естественият стремеж към подобряване на средата на живот, както и растящите финансови възможности на българите през годините", коментира Явор Пейчев.

Средната работна заплата обаче не се е повишила тройно за последните 10 години. През 2015 г. средната работна заплата у нас е малко над 850 лева, докато в началото на 2025 г. тя надхвърля 2400 лева, като в София, където е концентриран основният обем сделки, доходите са по-високи.

Достъпността на жилищата не се изменя съществено, ако се следи единствено съотношението между цена на квадратен метър и средна работна заплата. Това, което прави жилищата днес по-достъпни, е банковото кредитиране, посочи Пейчев.

"Ако през 2015 г. лихвите по ипотеките бяха в рамките на 4-6%, то през 2019-2020 г. те достигнаха 3-4%, а днес се движат в диапазона 2-2,7%. Това няма как да не внася динамика на пазара, ведно с активното ново строителство", казва още Пейчев.

За изминалите 10 години броят на разрешителни за строеж расте плавно, но устойчиво. Ако през 2015 г. общият брой на разрешенията за започване на строеж на жилищни сгради е бил под 5000, сега е близо 10 000 за периода януари – март 2025 г.

Динамиката в София се отразява и в изменение на профила на търсения имот. Освен по-големи жилища в по-уредена среда и по-засилен интерес към новото строителство, купувачите се преориентират и по отношение на най-желаните квартали.

В София сделките се пренасочват от скъпите и престижни "стари квартали" към райони с нови комплекси. "От една страна вторичният пазар отстъпва като активност на предлагането на нови сгради, което е далеч по-разнообразно, от друга – много купувачи предпочитат да живеят в среда, която усещат като нова и модерна", коментира Пейчев.

Той допълва, че новите квартали трябва да бъдат обезпечени с инфраструктура, за да остане качеството на живот високо. В същото време историческият център на града не бива да се оставя да изгуби своята атрактивност – не само заради стойността на имотите в него, но и заради цялостната репутация на София, смята Пейчев.

Във Варна и Пловдив динамиката се влияе основно от новото строителство и кварталите с достатъчно голям брой качествени нови проекти, включително и къщи. Пазарът на къщи оказва немалко влияние в годините след пандемията – хората все повече се стремят да изградят дом в чиста и спокойна, устойчива среда, като опцията за хоум офис се утвърди като трайна тенденция.

Затова и през последните години се наблюдава продължаващ интерес от страна на клиентите, както и забележителен тренд в строителството – на затворени комплекси от къщи и на самостоятелни такива.

На пазара на наеми се наблюдава ръст от около 111% за последните 10 години, сочат данните на "Имотека". Основното покачване отново идва в годините след пандемията.

"Цените на наемите не растат със същия темп както тези на покупко-продажбите, тъй като все повече хора избират покупка пред наем. Ниските лихви, растящите доходи и инфлацията тласнаха много хора да се сдобият със собствено жилище, включително и съвсем младите. Немалко купувачи под 30 години избират да плащат вноска по кредит, която би могла да е по-ниска или равна на месечния наем. Притежанието на собствен имот е престиж в народопсихологията на българите – тази идея е устойчиво залегнала и без колебание е фактор на пазара", коментира Пейчев.

Брутната доходност от наем през 2015 г. в София е около 6%, докато през 2025 г. тя е 4% за Център и "Лозенец", 4.8% за "Кръстова вада", "Манастирски ливади" и "Витоша", около 5% за "Малинова долина", "Младост", "Надежда" и "Люлин".