Анекс към договора на проектната компания за строежа на VII и VIII блок на АЕЦ "Козлодуй" с консорциума между американската "Уестингхаус" и корейската "Хюндай" ще удължи с 14 месеца работата по анализа на техническите и икономическите параметри за строежа на два нови реактор AP-1000, цената им и стойността на произвежданата от тях електроенергия, както и графиците за изграждането на съоръженията.
Контрактът за извършване на тези дейности бе подписан в началото на ноември 2024 г. и действието му е изтекло в началото на март 2026 г.
Свършеното по него и необходимостта от нови анализи са били обсъдени в четвъртък от служебния министър на енергетиката Трайчо Трайков на среща с посланика на Южна Корея у нас Донг-бе Ким и ръководството на компанията "Хюндай Енджиниъринг енд Кънстракшън", съобщиха от ведомството. Оттам допълват, че е постигнато споразумение по клаузите удължаване на договора и анексът предстои да бъде одобрен от ръководствата на "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности", собственика му АЕЦ "Козлодуй" и "Българският енергиен холдинг", който е шапка на двете дружества.
Колко ще получи американо-корейският консорциум по анекса не е ясно, но според източници на Mediapool вероятно ще е една втора от стойността на самия договор. За него тогавашният министър на енергетиката (също служебен) Владимир Малинов каза, че е за 350-370 млн. долара.
И макар на пръв поглед това да изглежда като забавяне на работата по бъдещите реактори, целта всъщност е да се възложат нови дейности на изпълнителя. На практика това трябва да предотврати забавяне на проекта, тъй като ще се работи паралелно по параметрите на бъдещия същински договор за проектиране, изработка на оборудването, монтаж и въвеждане в експлоатация. Целта е да има проект на договор с ясни параметри и срокове, преди да се вземе окончателното инвестиционно решение от парламента и правителството. Тогава вече ще се подпише контрактът, който реално прави необратим процеса по ядрения строеж. Изтеглянето на дейности ще позволи запълването на празнината, породена от политическата нестабилност в страната.
В момента служебното правителство не иска да поеме отговорността да внесе нотификация пред Европейската комисия за одобрение на държавни гаранции за финансирането на проекта и за сключване на дългосрочни договори за изкупуване на енергията му, което да гарантира стабилност по време на строежа и рентабилност след въвеждане в експлоатация, обясниха пред Mediapool запознати с дейностите по новите ядрени мощности.
В средата на януари 2026 г. от проектната компания "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности", обявиха, че са готови в най-скоро време да внесат документи в Брюксел за подобна нотификация, която реално би очертала и ценовите параметри на двата реактора. За да стане това обаче, процедурата изисква документите да бъдат внесени в Министерството на енергетиката, което да ги придвижи към финансовото и то вече да задвижи процедурата пред Еврокомисията. Министърът на енергетиката Трайчо Трайков обаче предпочитал да остави това за редовен кабинет, какъвто не е ясно дали ще има скоро.
Новият 14-месечен срок за допълнителните анализи е съобразен и с продължителността на процедурите за одобряването на държавната помощ за ядрения проект и за дългосрочните договори. Преди време директорът на "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности" Петьо Иванов коментира, че при всички положения изграждането на двата нови реактора ще изисква допълнителни стопроцентови държавни гаранции за финансирането на проекта, като възможна опция е дори емитирането на държавен дълг за ядрения строеж.
Целта е докато върви нотификацията и структурирането на финансирането, което трябва да е ясно преди вземането на окончателното инвестиционно решение, "Уестингхаус" и "Хюндай" да предоставят прецизирана цена – включително със стойност на застраховки и транспорт, а не общо фиксирана. Така инвеститорът ще има по-ясна представа за разходите си, а също така изисква обновяване на три месеца на прогнозните разходи. Друг ангажимент, според анекса, ще е по-ясно разпределяне на отговорностите на американския проектант и на корейския строител, както и кои рискове са за тяхна сметка. Заложено е и разработването на обвързващ график по етапи, който да стане част насетне от договора за проектиране, изработка, строеж и пускане в експлоатация. От двете компании ще си изиска да направят и предварително геоложки тестове на площадката за двата реактора – дали има нужда от усилване на основата и анализи за подготовката за изливане на първия ядрен бетон.
Всичко това трябва да предотврати забавяне на проекта, което в противен случай би се случило, обясняват запознати
На срещата си с корейския посланик и "Хюндай" в четвъртък Трайков е отбелязал като важно именно ускоряване на работата по проекта. Същото той поиска и от "Уестингхаус" на среща с нейни представители в началото на април.
Новите мощности в АЕЦ "Козлодуй" да бъдат изградени при фиксирани цени, за да има контрол върху разходите, и без безкрайно удължаване на проекта, което е предпоставка за провал както това е станало в предишни проекти, е поискал Трайков сега от "Хюндай" става ясно от съобщението на ведомството.
Явно се визира грешният подход със строежа на АЕЦ "Белене", който на много пъти е прекратяван и възобновяван като междувременно глътна над 2 млрд. лв., а изработеното за него оборудване така и стои консервирано на площадката.
Имаме травматичен опит от други подобни проекти, при които с безкрайно удължаване и липса на контрол върху цената в крайна сметка се стига до провал, заявил енергийният министър и акцентирал върху необходимостта новите мощности в АЕЦ "Козлодуй" да бъдат изградени при фиксирани цени.
"Като една от мерките срещу необосновано оскъпяване съм поискал официално терените, необходими на площадката на новите мощности, да бъдат отчуждавани на нормални цени", подчерта министър Трайков, припомняйки как през 2025 г. се готвеше сделка за покупка на 68 дка на цена от 100 млн. евро.
Още в края на януари обаче от проектната компания обявиха, че именно този подход ще се приложи към терена.
Анекс към договора на проектната компания за строежа на VII и VIII блок на АЕЦ "Козлодуй" с консорциума между американската "Уестингхаус" и корейската "Хюндай" ще удължи с 14 месеца работата по анализа на техническите и икономическите параметри за строежа на два нови реактор AP-1000, цената им и стойността на произвежданата от тях електроенергия, както и графиците за изграждането на съоръженията. Контрактът за извършване на тези дейности бе подписан в началото на ноември 2024 г. и действието му е изтекло в началото на март 2026 г. Свършеното по него и необходимостта от нови анализи са били обсъдени в четвъртък от служебния министър на енергетиката Трайчо Трайков на среща с посланика на Южна Корея у нас Донг-бе Ким и ръководството на компанията "Хюндай Енджиниъринг енд Кънстракшън", съобщиха от ведомството. Оттам допълват, че е постигнато споразумение по клаузите удължаване на договора и анексът предстои да бъде одобрен от ръководствата на "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности", собственика му АЕЦ "Козлодуй" и "Българският енергиен холдинг", който е шапка на двете дружества.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
8 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
Не е новина, че проектът за VII и VIII блок на АЕЦ „Козлодуй“ го обявиха за трети път с гръмки обещания, патетични изявления и внимателно режисиран институционален оптимизъм. Новината е друга: зад този шум вече се вижда нещо много по-прозаично — изтекъл инженерингов договор, признато изоставане, подготвян анекс за нови 14 месеца работа и вероятно още десетки, дори стотици милиони разходи. Договорът с „Уестингхаус“ и „Хюндай“, подписан в началото на … ноември 2024 г., е изтекъл в началото на март 2026 г., а анексът ще удължи договора с още 14 месеца. Ама нали е изтекъл? Не е ясно колко ще струва това удължаване, но ще е около половината от стойността на първоначалния договор, който е бил обявен за 350–370 млн. долара,т.е. около 180 милиона.
Въпросът е защо цената на некомпетентното му управление започва да се прехвърля върху обществото като нещо нормално. На 2 април 2026 г. министър Трайчо Трайков публично е поискал от „Уестингхаус“ да ускори работата по проекта, като в същото време е отчетено, че инженеринговият договор е изтекъл, а техническата и финансовата част още не е приключила.
Тоест държавата на практика признава две неща едновременно: първо, че проектът не върви в срок; и второ, че вместо първо да търси отговорност за това, се подготвя да плати още, за да компенсира същото това изоставане. Това не е управление. Това е класически сценарий, при който провалът в контрола се превръща в нов финансов ангажимент.
Официалната теза е, че удължаването цели да „предотврати забавяне“ и „оскъпяване“, защото ще позволи паралелно да се работи по параметрите на бъдещия основен договор и по структурирането на финансирането. Според Mediapool в рамките на анекса трябва да се получи по-прецизирана цена, включително със стойност на застраховки и транспорт, по-ясно разпределение на отговорностите между американския проектант и корейския строител, както и обвързващ график по етапи.
Но именно това звучи като най-тежкото признание за досегашния модел на работа. Защото ако едва сега се иска по-ясно разпределение на отговорностите, по-прецизирана цена, яснота за рисковете, обвързващ етапен график и детайлизиране на разходите, обществото има пълното право да попита: а какво точно беше управлявано досега? Как е бил допуснат договор за стотици милиони долари да изтече, преди да има достатъчна яснота за ключови елементи като график, риск, интерфейси, ценови компоненти и отговорности?
Още по-неудобен става въпросът, когато самият министър говори за необходимост проектът да бъде изпълняван при фиксирани цени и без безкрайно удължаване, защото това е предпоставка за провал, както се е случвало в предишни проекти. Това е силно политическо послание, но и неволно признание, че рискът от такъв сценарий вече е видим. Защото не можеш едновременно да предупреждаваш срещу безкрайното удължаване и да обясняваш защо трябва ново удължаване, без някой да попита кой доведе проекта дотук.
Ако действително се върви към нов ангажимент от порядъка на около 180 млн. долара тогава отговорите вече не могат да бъдат политически лозунги. Те трябва да бъдат документи, клаузи и имена. Кой носи отговорност за това, че първоначалният договор е изтекъл без приключена техническа и финансова рамка? Има ли договорни механизми за санкции, неустойки или поне правна защита на възложителя при това забавяне? Защо публичният разговор е за още пари, а не за търсене на отговорност? Защо не поискаха неустойки от изпълнителя?
Има и още един въпрос, който почти отсъства от публичния разговор, а е напълно елементарен: защо всичко отново се рамкира в долари и как точно е защитен валутният риск за българската страна? Mediapool посочва доларовата стойност на първоначалния договор и възможната база за оскъпяването, но в публично достъпната информация от тези две публикации не се вижда обяснение как се управлява валутния риск, дали има механизъм за хеджиране, лимити на отклоненията или разписани компенсаторни мерки.
Тук министърът би трябвало да отговаря като принципал на проект с огромен обществен и бюджетен риск. Вместо това обществото слуша призиви за ускоряване и уверения за прозрачност. Но прозрачност не значи да съобщиш, че има среща. Прозрачност значи да кажеш ясно: какво е трябвало да бъде направено до март 2026 г., какво не е направено, защо не е направено, кой е одобрявал междинните резултати,т.е. кой некадърник е виновен, какво следва по договора и какви са последиците за неизпълнение.
Ако държавата не постави тези въпроси сега, следващата сметка ще дойде по същия начин — облечена в нов анекс, нова „необходимост“, нова „стъпка към ускоряване“ и ново обяснение защо още милиони трябва да бъдат платени, за да не се случи забавяне, което вече се е случило. Защо Трайков не уволнява ами прави ПР???
В отговор на #3859963
В отговор на #3859964
В отговор на #3859946
В отговор на #3859928