България приключва 2025 г. с БВП от 113 млрд евро, с ръст от над 3% на икономиката – в топ 5 на държавите на ЕС. "Отдавна България не е най-бедната страна в ЕС и това трябва ясно да се подчертае. Ние изпреварваме Гърция, Унгария, Словакия и Литва и това е подов за самочувствие на всеки един българин. Изпълнихме ангажиментите си". С тези думи откри последното за годината заседание на Министерския съвет премиерът в оставка Росен Желязков.

Според последните данни на Евростат от началото на декември ръстът на БВП на България към третото тримесечие на 2025 г. на годишна база е 3.2%, което е двойно над средния растеж в ЕС – 1.6%. По-добре от България са се представили само Ирландия (10.9%), Дания (3.9%), Полша (3.8%) и Кипър (3.6%).

"С 0,6% намалява коефицентът на безработицата. Измина една динамична, сложна и важна година. Правителството беше създадено трудно, в сложна коалиция с идеологически различия и разнообразни виждания за развитието на страната, с висока степен на консенсус и на доверие между партньорите", обобщи Желязков.

По думите на премиера в оставка парламентарната подкрепа е била динамична.

"Правителството се държеше и работеше като програмно, макар че изглеждаше политическо. То имаше няколко цели – финансова стабилизация и възстановяване на плащанията по ПВУ, повишаване на конкурентноспособността на икономиката и влизане в еврозоната. Всички тези ангажименти са изпълнени. Когато дойде време за трезва оценка на работата на кабинета, не ние трябва да отбелязваме резултатите, а всички, които имат обективен поглед върху политическата конюктура и постигнатото през 2025 г. Обществото положи усилия, а тристранният диалог беше възстановен. Получавахме подкрепа, независимо от сложните политически процеси. Външната и вътрешната политическа среда беше сложна", коментира Желязков.

Той подчерта, че няма друго правителство, преминало през 6 вота на недоверие.

Създава се Координационен център за еврото, начело с Владимир Иванов 

Росен Желязков съобщи, че Министерският съвет ще надгради Механизма за еврото със създаването на координационен център. Начело на този център ще бъде Владимир Иванов – настоящият председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища.

Задачата на координационния център ще е да координира институциите на централно, териториално и общинско ниво по всички въпроси, свързани с еврото.

"Въвеждането на еврото ще има дългосрочен положителен ефект за българската икономика и промяна на средата, в която се развива страната", каза още Росен Желязков.

От 1 януари 2026 година Владимир Иванов ще бъде лицето, което ще комуникира с медиите, а чрез тях и с обществеността, във връзка с въвеждането на еврото в България.

"Причините за инфлацията нямат нищо общо с еврото", добави още Желязков.

8 млрд. лв. европари са влезли в България през 2025 г. 

Европейските средства, които са инвестирани в българската икономика през 2025 година, наближават 8 млрд. лева, което е безпрецедентно в българската история. Това обяви в началото на правителственото заседание вицепремиерът Томислав Дончев. Средствата са по линия на Плана за възстановяване и устойчивост и кохезионната политика.

Той напомни, че вчера България получи трето плащане по ПВУ на стойност близо 1.5 млрд. евро, с което средствата, постъпили по механизма от Европейската комисия към България, наближават 2 млрд. евро или близо 4 млрд. лв. "Това постижение е на фона на три години без каквито и да било плащания, постъпили в България", уточни Дончев.

Вицепремиерът акцентира, че българското правителство успя да договори и главата REPower на стойност 480 милиона евро. По думите му в началото на четвъртата година от изпълнението на ПВУ плащанията към страната ни са били за 1.5 млрд. лв., а в момента възлизат на 4.5 млрд. лв. "Само в рамките на 2025 година са разплатени три пъти повече средства, отколкото за предходните четири години", каза още Дончев.

През 2026 година предстои да бъдат подадени искания за четвърто и пето плащане по ПВУ на стойност близо 2.5 млрд. евро. Дончев посочи, че темпото на работа трябва да бъде запазено и дори ускорено. "Голяма част от реформите са направени на ниво Министерски съвет и на ниво Народно събрание. Продължаваме работата по тези изисквания, за да може да помогнем на следващите правителства. Надявам се безпроблемно да получат и да инвестират останалите средства", каза в заключение вицепремиерът.