Активността на днешните парламентарни избори в Израел тази сутрин е най-високата, измервана от 1981 година. Това показват данни на Избирателната комисия, което е знак, че много израелски граждани смятат изборите за решаващи за тяхното бъдеще, предаде Франс прес.

Три часа след отварянето на избирателните секции в 07:00 ч. местно (и българско) време "над 1,2 милиона израелци са упражнили правото си на глас", което отговаря на 16,68% избирателна активност, заяви Деан Ливне, директорът на Централната избирателна комисия.

Измерената активност на този етап от изборите е безпрецедентна от 1981 г., когато тя беше 17%, отбелязва АФП.

Над седем милиона израелци са призовани да гласуват днес на първите парламентарни избори от атаките на 7 октомври насам – оспорван вот, който прилича на референдум за премиера Бенямин Нетаняху в една разединена страна, пише Франс прес.

Тези избори се произвеждат на фона на нарастващата международна критика срещу воденето на войната в Газа, както и срещу насилието и разширяването на еврейските селища на окупирания Западен бряг под управлението на най-дясното правителство в историята на Израел.

Резултатите ще бъдат следени внимателно и в чужбина в момент, когато Нетаняху отново засилва заплахите срещу Иран, рискувайки да задълбочи регионалния конфликт, който вече има последици по целия свят.

Според последните социологически проучвания коалицията от десни и крайнодесни партии на Нетаняху и основният опозиционен блок "Яшар", воден от бившия началник на Генералния щаб, центристът Гади Айзенкот, са с изравнена подкрепа. Но нито един от двата лагера не изглежда в състояние да спечели мнозинството от 61 места в Кнесета, което предвещава дълги преговори след изборите.

Израелските медии прогнозират много висока избирателна активност, съответстваща на важността на изборите.

Десетки хиляди израелци, живеещи в чужбина, са се завърнали в страната, за да гласуват, а израелското арабско малцинство, което съставлява 20 процента от населението и твърди, че е подложено на безпрецедентна дискриминация, е обхванато от силен вълна на недоволство.

Като знак за крайната поляризация на израелското общество след атаките на 7 октомври 2023 г., двата блока представят тези избори като решаващи за съществуването на страната, но по различни причини.

Седемдесет и седем годишният Нетаняху, който 19 години е начело на правителството – повече от всеки от предшествениците му – се опитва да убеди избирателите, че остава най-подходящият кандидат за гарантиране на сигурността на Израел въпреки провала на 7 октомври, като изтъква ударите, нанесени на "Хамас" в Газа и на "Хизбула" в Ливан.

Той също така обеща, в случай на победа, да "довърши работата" в Иран, докато неговите крайнодесни министри Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич представиха планове за изгонване на палестинците от Газа и от окупирания Западен бряг.

За опонентите на Нетаняху тези избори са решаващи за спасяването на израелската демокрация, докато премиерът, срещу когото тече съдебен процес по обвинения в корупция, непрестанно отправя нападки срещу съдебната власт.

Бившият началник на Генералния щаб Айзенкот проведе по-дискретна кампания от настоящия министър-председател, залагайки на образ на сдържаност и сериозност и обещавайки да "обедини отново всички израелци".

Неговата коалиция, в която влизат бившите премиери Нафтали Бенет и Яир Лапид, както и опитни политици като Авигдор Либерман и Яир Голан, обеща да създаде разследваща комисия, която да установи отговорността за пропуските, довели до събитията от 7 октомври.