Успешно проведената във Венецуела операция по смяна на лидера и запазване на режима при условия на сътрудничество със САЩ, най-вече в петролния сектор, се е превърнала за Белия дом в модел за изграждане на отношения с други противници. Сега в администрацията на Доналд Тръмп търсят с кого може да се постигне договорка в Иран, така че след войната начело на страната да остане човек, готов да нормализира отношенията. Някои в Белия дом смятат за подходящ партньор 64-годишния председател на парламента Мохамад-Багер Калибаф, съобщават пред Политико двама представители на администрацията.

"Той е водещ вариант. Един от основните кандидати", казва един от източниците. Въпреки това Вашингтон трябва "да провери" и други потенциални варианти — "не можем да бързаме с вземането на решение", уточнява той.

Засега Белият дом не е готов да се спре на един кандидат и търси човек, готов да сключи сделка, обясняват събеседниците на изданието. Тръмп се интересува не само от политическо, но и от икономическо споразумение. Както посочва един от чиновниците, той не желае да нанася удар по остров Харг — основния петролен хъб на Иран — с надеждата, че бъдещият лидер ще се съгласи на петролна сделка, подобна на тази, която вицепрезидентът на Венецуела Делси Родригес е сключила със САЩ, след като пое управлението след свалянето на Николас Мадуро.

Тръмп настоя Венецуела да отвори своя петролен сектор за американски компании, който е в упадък заради неефективно управление и мащабна корупция. Той договори многомилиардни инвестиции както с Chevron, която продължава да работи във Венецуела, така и с други американски компании, включително Exxon Mobil, чиито активи там са бяха национализирани. Също така заяви, че САЩ ще контролират износа на венецуелски петрол.

По отношение на Иран се разглежда сходен подход, обяснява източник на Политико:

"Става дума за това да се постави на власт човек, подобен на Делси Родригес във Венецуела, на когото да може да се каже: "Ще те оставим на този пост. Няма да те отстраним. Ще работиш с нас. Ще сключиш с нас изгодна сделка — първата петролна сделка."

Тъй като Венецуела служи като модел, в Белия дом не разглеждат вариант властта да бъде предадена на външна фигура, например на един от лидерите на опозицията в изгнание Реза Пехлеви, син на бившия шах на Иран, казват представители на администрацията. Според тях той няма да има легитимност, което би довело до "хаос".

Затова в Белия дом търсят фигури, които имат власт вътре в системата — "по аналогия с венецуелските чависти", тоест привържениците на бившия президент Уго Чавес.

Подобен подход Вашингтон в момента прилага и към Куба, където иска да замени действащия президент Мигел Марио Диас-Канел с по-склонен към договорености представител на ръководството, като същевременно запази самия комунистически режим.

Калибаф, който преди е бил кмет на Техеран, е "типичен представител на елита: амбициозен и прагматичен, но същевременно принципно привързан към запазването на ислямската система", казва Али Ваез, старши анализатор по Иран в Международната кризисна група. Според него това прави Калибаф малко вероятен кандидат за сериозни отстъпки към Вашингтон. Дори и да се опита, ръководството на армията и службите почти сигурно ще го ограничат, смята Ваез. След началото на войната от страна на САЩ и Израел в Техеран се е формирало дълбоко недоверие: "Системата като цяло не вижда особени причини да вярва, че Тръмп или Израел ще спазят условията на евентуално бъдещо споразумение."

Опитът да се приложи венецуелският модел към Иран изглежда наивен за много експерти, работещи с президентската администрация. Човек, близък до екипа на Тръмп по национална сигурност, казва:

"Това изглежда като позьорство, сякаш се опитва с думи да влияе на реалността… Иран доказа, че може да издържи на натиск и да продължи да ни създава трудности. Те няма да се предадат и да отстъпят петрола си на Тръмп."

Мохамад Багер Калибаф е все по-централна фигура в Техеран

Председателят на парламента на Иран Мохамад Багер Калибаф заема все по-централна роля в момент, в който американо-израелските удари елиминират политическото ръководство на Ислямската република, поради което той става все по-важна фигура в един решителен момент, пише във вторник агенция Ройтерс.

Израелски официален представител и запознат с темата източник вчера заявиха, че Калибаф води преговори със САЩ от името на Иран на фона на ескалирането на конфликта, като това е признак за все по-важната му роля.

Тъй като остават все по-малко влиятелни ирански политически фигури, бившият командир от Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (КГИР), кмет на Техеран, началник на националната полиция и кандидат за президент сега е ключов проводник между политическите и духовните елити и елитите от силите за сигурност.

Почти три седмици след внезапното начало на атаките срещу Иран с убийството на тогавашния върховен лидер аятолах Али Хаменей ръководството в Техеран води ожесточена борба на изтощение, за да издържи по-дълго от нападателите.

Калибаф отдавна е смятан за протеже на Хаменей и за доверен човек на сина му Моджтаба, който бе избран за приемник на аятолаха на поста върховен лидер. Председателят на парламента е сред най-силните гласове на съпротивата срещу Израел и САЩ и обеща отмъщение за тяхната атака срещу Иран.

В обръщение към американския президент Доналд Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху след убийството на Хаменей той обеща "толкова опустошителни удари, че ще се молите". "Казвам на тези двама гадни престъпници и техните агенти: престъпихте нашата червена линия и трябва да си платите за това", обяви той в реч, излъчена по телевизията.

Тази пламенна реторика отразява дългогодишната му позиция на ревностен последовател на теократичната система на управление на Ислямската република – позиция, която той е демонстрирал и чрез участието си в смазването на прояви на вътрешно недоволство.

Въпреки твърдолинейния си профил обаче Калибаф си е изградил и репутация на модернизатор и прагматик. През предизборната кампания преди президентските избори през 2005 г. той позира в униформата си на квалифициран пилот за предизборни реклами, чрез които укрепи имиджа си на професионалист.

Възможно е тази негова позиция да е допринесла за утвърждаването му като полезен кандидат за неофициални разговори с Вашингтон по време на конфликта, въпреки че иранската новинарска агенция Фарс съобщи, че не е имало контакти със САЩ.

Заплаха за преврат

Калибаф е роден в град Торкабе в североизточната част на Иран през 1961 г. и ранните му години отчасти са повлияни от лекциите, които посещава в джамии като юноша, докато Ислямската революция от 1979 г. набира сили.

След като Ирак нахлува в Иран месеци след свалянето от власт на шаха, той се присъединява към Корпуса на гвардейците на Ислямската революция – новосформирано военно подразделение, посветило се на защитата на новата ислямска система на страната, и в рамките на три години се издига до чин генерал.

Той продължава кариерата си в КГИР след края на войната, завършва обучение като военен пилот и в крайна сметка става ръководител на военновъздушните сили на корпуса.

Докато е в КГИР той участва в кървавите репресии срещу студентите през 1999 г. и заедно с други командири подписва писмо до реформаторски настроения президент Мохамад Хатами, в което срещу него се отправят заплахи да бъде свален от власт, ако не ограничи протестите.

Хаменей, хванат в капан между растящото недоволство у дома и натиска от чужбина заради иранската ядрена програма, все повече разчита на ястребите на режима като Калибаф, докато реформисткото движение губи инерция.

Докато е началник на полицията, Калибаф понякога е безмилостен, като например нарежда на силите си да открият огън срещу протестиращи през 2002 г., но в същото време се опитва и да ухажва модернизаторите като облича небрежно изглеждащите полицаи в нови униформи.

Когато се кандидатира за президент през 2005 г., опитвайки да се хареса на гласоподавателите със средни и ниски доходи, популистката му репутация обаче е засенчена от пламенния кмет на Техеран Махмуд Ахмадинеджад и Хаменей в крайна сметка оттегля подкрепата си от своя любим бивш генерал в полза на новия политик.

Калибаф не се отказва от опитите си да стане президент и неуспешно се кандидатира и през 2013 г. и 2024 г., а през 2017 г., се оттегля от надпреварата, за да не разделя вота на твърдолинейните поддръжници.

Калибаф сменя Ахмадинеджад на поста кмет на Техеран и управлява града в продължение на 12 години. Той помага за потушаването на продължилите месеци безредици, които разтърсват властта, след като предшественикът му на кметския пост е обявен за победител на изборите през 2009 година.

Дванадесетгодишният му кметски мандат е последван от завръщане в политиката на национално ниво, след като той е избран в парламента и става председател на законодателната власт през 2020 г., като по този начин заема един от най-важните постове в иранската политика.