Идеята държавните служители, полицаите и военните да си поемат личните осигурителни вноски отново е на дневен ред и желанието на финансовия министър Симеон Дянков е това да стане от средата или есента на следващата година. За тази мярка бизнесът настоява от години, за да може да има по-голяма прозрачност на разходите в социалната сфера и в бюджетите на силовите министерства. До момента обаче няма представен фискален ефект от мярката. Ясно е само, че реализацията ѝ ще е свързана с допълнителни разходи за държавния бюджет.

Поемането на личните осигурителни вноски обаче далеч не изчерпва темата с дефицита на Националния осигурителен институт (НОИ) и приноса на силовите ведомства за постоянно увеличаващата се дупка в бюджета на общественото осигуряване. Затова от ключово значение е дали тази мярка ще бъде съпътствана от други и какъв ще е цялостният ефект.

В момента за сметка на държавния бюджет и бюджета на съдебната власт се осигуряват държавните служители, съдиите, прокурорите, следователите, полицаите и военните. Според сега обсъждания вариант, ако те си поемат сами личните вноски, заплатите им трябва да бъдат увеличени със стойността на вноските, за да не се намалят доходите им. Изхожда се от това, че преди години с постановление на Министерския съвет заплатите на държавните служители са били намалени с размера на осигурителната вноска. За останалите категории обаче не е сигурно дали е имало намаление на заплатите.

“Основният препъни камък и онова, което е спирало правителствата досега да се решат на тази мярка е, че когато се увеличи работната заплата на служителите, ще се увеличи и базата, върху която се правят осигуровки“, коментира пред Mediapool Хасан Адемов (ДПС), който е зам.-председател на парламентарната социална комисия. “Сега работодателят плаща 60% от вноската, а служителят 40%. Приходите от вноските на служителите ще се увеличат, но 60-те процента, които държавата плаща като работодател, също ще бъдат върху по-висока сума. Т.е. разходът за държавата също се увеличава“, посочи той.

С нарастването на доходите приходите от данъци за държавата ще се увеличат, но наред с това ще нараснат редица други разходи в социалната сфера.

“Всички обезщетения – майчински, детски, за временна нетрудоспособност, за трудова злополука, професионална болест ще се плащат върху по-висока база. Т.е. разходите на НОИ за тези обезщетения ще бъдат значително повече“, посочи Адемов.

Наред с това ще се увеличат и парите, които чиновниците, полицаите и военните получават при пенсиониране. В силовите ведомства могат да бъдат получени до 20 заплати, а чиновниците – до десет. Преди месец темата с бонусите при пенсиониране отново излезе на дневен ред като за чиновниците и работещите в ДАНС те бяха намалени, но за работещите в МВР и МО останаха.

Според Адемов въпреки по-големите разходи, които ще има държавата, поемането на личните осигуровки от тези категории служители ще донесе много по-голяма прозрачност на публичните финанси.

По думите му сега не е ясно какво плаща държавата и на кои ведомства плаща. “Сега се говори за 600-650 млн. лева, които отиват като трансфери в НОИ, но на практика са за силовите ведомства и ако се изчисли като процент от БВП, ще се окаже, че тези министерства са с най-високите бюджети като процент от БВП в Европа “, коментира той.

Според Адемов е възможно, когато се види с колко ще нараснат бюджетите на МО и МВР за по-високите заплати, отново да тръгнат коментари защо се отделят толкова пари за тях.

На заден план в обсъжданията засега обаче остава друг, дори по-сериозен въпрос. В момента вноските на полицаите и военните, които постъпват всяка година в НОИ, са много по-малко от пенсиите, които се изплащат за същите категории. Дефицитът по това перо е над 300 млн. лева годишно. За сравнение акумулираният ефект от вдигането на пенсионната възраст за всички категории от 2012 година се очаква през 2017 г. да е 300 млн. лв., а до 2020 г. – около 660 млн.

От БСК отдавна настояват осигурителните вноски за полицаите и военните да се повишат на основата на актюерски разчети, отчитащи времето на получаване на пенсията, размера ѝ и т.н. Според камарата вноските на полицаи, военни и заети в съдебната система трябва да се увеличат с 12%, за да отговоря осигурителния им принос на пенсиите и системата да бъде балансирана.

Освен това оттам искат реформиране на системата за ранно пенсиониране за служителите от отбраната и сигурността, така че при по-лек режим да се пенсионират наистина само хора, работещи при повишен риск.

Поемането на личните вноски от чиновниците и работещите в силовите ведомства безспорно е справедлива и подкрепяна мярка, но тя сама по себе си не би намалила сериозния дефицит в НОИ. Затова, ако до следващата година правителството не се откаже за пореден път от тази мярка, е добре да я съчетае с още по-смели стъпки, за да постигне желаният ефект.