Победа на Русия във войната срещу Украйна би означавала не траен мир, а нова заплаха за европейската сигурност, още бежанци и засилване на позициите на Москва. Това предупреди историчката и журналистка Ан Апълбаум, носителка на наградата "Пулицър", по време на публична дискусия в София в понеделник вечерта.

"Руската победа във войната би била истинска катастрофа за европейската сигурност", заяви Апълбаум. Според нея Кремъл се опитва да постигне чрез пропаганда и политическо разделение онова, което не е успял да постигне с военна сила: отслабване на подкрепата за Киев и подкопаване на европейското единство.

Апълбаум изследва историята на съветския тоталитаризъм и съвременните авторитарни режими. Българските читатели я познават с "ГУЛАГ. Лагерите на смъртта", "Червен глад. Войната на Сталин срещу Украйна" и "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света". За книгата си за ГУЛАГ тя получава "Пулицър" през 2004 г.

Автокрациите не споделят обща идеология, а общи противници

Комунистически Китай, националистическа Русия, теократичен Иран и други авторитарни държави не са обединени от единна идеология, посочи Апълбаум. Общото между тях е стремежът да управляват без независим съд, свободни медии и ефективен обществен контрол.

"Това, което ги обединява, е неприязънта им към нас – хората, които искат да живеят в либерални демократични общества", каза тя. По думите ѝ тези режими обменят технологии за наблюдение, тактики за репресии и похвати за разпространяване на пропаганда. Военното и икономическото сътрудничество между Русия, Иран, Северна Корея и Китай във връзка с войната в Украйна е един от примерите, които тя посочи.

Апълбаум направи разграничение и между пропагандата на миналия век и тази на днешните автокрации. Съветската система е обещавала утопично общество, докато съвременният руски модел внушава, че всички политици и общества са еднакво корумпирани и че няма смисъл гражданите да се ангажират с политика. Според нея цинизмът и пасивността са част от целения ефект.

"Ако Украйна може да е европейска демокрация, защо Русия да не може?"

Според Апълбаум една от причините Путин да се стреми към подчиняване на Украйна е страхът от нейния демократичен пример. Тя припомни протестите на Майдана, започнали заради отказа на тогавашния украински президент Виктор Янукович да подпише споразумение с Европейския съюз.

"Ако Украйна може да бъде европейска демокрация, тогава защо Русия да не може?", формулира Апълбаум въпроса, който според нея плаши Кремъл. По думите ѝ протестите през 2013–2014 г. са показали, че обществен натиск може да свали авторитарен лидер. Това прави успешната демократична Украйна заплаха за модела на управление на Путин.

Тя оспори и тезата на Кремъл, че НАТО е основната причина за руската агресия. В изложението си посочи, че протестите в Киев са били свързани с перспективата за европейска интеграция, а не с присъединяване към Алианса. По нейна оценка Путин използва НАТО като оправдание за нападението над Украйна.

Според Апълбаум Москва се опитва да спечели войната чрез разделението в Европа

В разговора за руската дезинформация Апълбаум подчерта, че една от основните цели на Кремъл е да убеди европейските общества да спрат военната и финансовата помощ за Украйна. Тя посочи, че Москва не е успяла да подчини страната, а украинската отбранителна индустрия е развила нови способности, особено при използването на дронове.

"Най-важното, което би помогнало на Русия да спечели войната, е да подкопае или унищожи Европейския съюз", заяви Апълбаум. Според нея ЕС дава на европейските страни тежестта, необходима да защитават собствените си решения и суверенитет. Без общите европейски институции отделните държави биха били по-уязвими към натиск от големи сили.

Тя предупреди, че евентуален руски успех би означавал нови потоци бежанци, продължителна нестабилност и по-големи разходи за отбрана в Европа. В този контекст определи антиевропейските и антиукраинските кампании като елемент от стратегията на Москва.

Спирането на помощта за Украйна не е равнозначно на мир

По време на въпросите от публиката беше поставен проблемът за езика, с който политически лидери – включително в САЩ и България – представят прекратяването на военната помощ за Украйна като принос към мира.

Апълбаум сравни тази реторика с познатата от Джордж Оруел подмяна на понятията "войната е мир". Тя призна, че призивите средствата за оръжия да бъдат насочени към здравеопазване и образование са разбираеми и въздействащи. В украинския случай обаче, по думите ѝ, лишаването на нападнатата страна от средства за защита би довело до повече жертви, разрушения и окупация.

Тя припомни свидетелствата и документираните случаи на убийства, изтезания, филтрационни лагери, отвличания на деца и насилствена русификация в окупираните украински територии. "Да кажеш, че Украйна трябва да капитулира, за да свърши войната, не означава край на насилието. Това не е мир", посочи Апълбаум.

Предупреждение срещу ново разделяне на света на сфери на влияние

От залата беше зададен и въпрос дали Вашингтон, Пекин и Москва биха могли да договарят бъдещето на Украйна без участието на самата Украйна и европейските държави. Според Апълбаум Путин от години се стреми към възстановяване на логиката на Ялтенската конференция: големите сили да решават съдбата на по-малките.

Тя заяви, че идеята за сфери на влияние има привърженици и сред представители на администрацията на Доналд Тръмп, но подчерта, че подобна среща не би гарантирала край на войната. "Малките държави не получават право на глас" – така Апълбаум описа имперската логика, която според нея стои зад подобни предложения.

Още въпроси към Апълбаум

В дискусията се включиха и български обществени фигури, сред които Соломон Паси, Манол Глишев, проф. Александър Кьосев и историкът Емил Джасим. Въпросите им насочиха разговора към популизма, възможните руски провокации срещу държави от НАТО и отношенията между САЩ и Европейския съюз.

Проф. Александър Кьосев попита откъде идва силната омраза, съпътстваща съвременния популизъм, и дали пропагандата е достатъчно обяснение. Апълбаум посочи три по-широки процеса: стремителните социални и технологични промени, носталгията по изгубен начин на живот и неравенствата, които пораждат чувство за безсилие. Според нея социалните мрежи усилват тези тенденции, защото често възнаграждават най-гневните и крайни послания.

Емил Джасим поиска оценка доколко администрацията на Тръмп превръща САЩ в противник на ЕС. Апълбаум подчерта, че това не е позицията на цялото американско общество и на всички американски институции. Тя обаче посочи политически и икономически среди около Тръмп, които според нея имат интерес от отслабването на европейските регулации и общите институции.

Манол Глишев постави въпроса за риска Русия да нападне балтийски държави или да дестабилизира България. Апълбаум каза, че не очаква непосредствено пълномащабно нападение срещу страна от НАТО, но прогнозира продължаване и евентуално засилване на диверсии, саботажи, дронови инциденти и други действия под прага на откритата война. Целта им според нея е да породят страх, да отслабят доверието в Алианса и да ограничат подкрепата за Украйна.

Соломон Паси повдигна въпроса за общ отговор на демократичните държави срещу руската пропаганда. В отговор Апълбаум отхвърли цензурата като водещо решение и настоя за по-голяма прозрачност и регулация на онлайн платформите. "Хората имат свобода на словото, но ботовете нямат", беше принципът, с който тя обобщи позицията си.

Какво може да последва след Путин

В края на срещата Апълбаум коментира и бъдещето на Русия след евентуална смяна на властта. Тя отбеляза, че не е ясно нито кой би наследил Путин, нито как би се осъществил преходът. Според нея страхът от непредвидимостта и хаоса е една от причините политическата система да се задържа.

"Не само не знаем кой ще наследи Путин, но не знаем и как този човек ще бъде избран", каза тя. По думите ѝ евентуалният наследник вероятно няма да разполага автоматично със същата легитимност и може да има по-силен стимул да прекрати войната, защото тя няма да бъде негов собствен политически проект. Апълбаум изрично уточни, че смяната на властта не е гаранция за демократичен преход, но може да отвори възможност за различен развой.

Борбата с популизма не е само опровержение на пропагандата

Като възможен отговор на авторитарната пропаганда Апълбаум посочи не само по-ефективни правила за интернет платформите, но и способността на демократичните лидери да вдъхват надежда. Според нея политиката не може да се гради единствено върху гняв и страх – необходимо е убедително предложение за бъдещето.

Тя направи разграничение между консервативните идеи и авторитаризма: позицията за по-строга миграционна политика или принадлежността към политическата десница сама по себе си не означава стремеж към разрушаване на либералната демокрация.

В понеделник срещата под надслов "Автокрациите: стари и нови" се състоя в зала "София" на Гранд хотел "София". В организацията и представянето на събитието участваха издателство "Изток-Запад" и сдружение "ПанЕвропа България", а гостуването на Апълбаум бе свързано и със Софийския университет "Св. Климент Охридски". Модератор на разговора беше Гергана Паси.

В края на вечерта организаторите благодариха за съдействието на Софийския университет и подариха на гостенката книга на Георги Господинов с автограф от автора. Апълбаум сподели, че вече е чела произведението. На 20 октомври е обявена и втора нейна публична дискусия – в Софийския университет.