България е напълно ангажирана с проекта "Южен поток", друг е въпросът с АЕЦ "Белене". Това казва в интервю за руската агенция ИТАР-ТАСС българският вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков. Интервюто е дадено във Вашингтон след участието на министъра във форум в института Катон, посветен на икономическата криза в Европа.

"От наша страна финансирането вече е осигурено. Сега въпросът е да се координират усилията с другите участници, а не с България", посоча Дянков по отношение на "Южен поток".

Проектът на изграждането на газопровода през акваторията на Черно море в страните от Южна и централна Европа се осъществява от "Газпром", съвместно с италианската ЕНИ и френската "Електрисите дьо Франс". Подводното трасе ще е дълго 900 км и ще се прокара на дълбочина от над 2 км. За реализацията на сухопътните части в южното и северното направление са подписани междуправителствени споразумения с България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия и Австрия.

Друг е въпросът с АЕЦ "Белене", където искаме да привлечем трети партньор, отбелязва Дянков. Той допълва, че все още не е осигурено финансиране за проекта. За нас този проект е прекалено голям, за да можем да излезем по някакъв начин от ситуацията, например, с помощта на правителствени гаранции или заеми, казва българският финансов министър.

Той говори и по принцип за двустранните отношения с Русия, като отбелязва, че "не вижда проблем" в руско-българския диалог.

"Тъкмо напротив, няколко пъти се срещах с министъра на финансите Алексей Кудрин и, естествено, разговаряхме надълго за енергетиката, но съществува и традиционният сектор на нашите вносно-износни операции, който беше леко позабравен през последните 10-20 години. Съществува и туризмът, има и други области, където сме си сътрудничили в миналото и на които сега трябва да обърнем повече внимание", казва Симеон Дянков.

По повод отношенията на Русия с целия Европейския съюз той коментира, че не е задължително сегашната дългова криза в съюза да се отрази на търговията между европейските страни и Русия.

"Разбира се, в резултат на кризата Европа ще стане по-бедна и еврото ще изгуби позиции, но Русия произвежда крайно необходими стоки. От тази гледна точка мисля, че това, което се случва в Европа, няма да се отрази негативно на Русия, при всички случаи не и в краткосрочен план", посочва българският вицепремиер пред кореспондент на ИТАР-ТАСС във Вашингтон.