От Асоциацията на собствениците на аптеки (АСА) предупредиха в четвъртък, че заради наредба на здравното министерство, четири хиляди души, ще останат без работа в края на годината. И сега действащата наредба изрично казва, че в приемното помещение на аптеката могат да работят само фармацевти, но в нея бе даден двугодишен гратисен период за покриване на изискванието, който изтича през декември.

В големите аптеки, където се продава козметика, и сега работят хора без фармацевтично образование, защото изпълняват функцията на продавач-консултанти. От бранша се надяваха, че ще убедят министерството с промяна в наредбата до изтичането на гратисния срок режимът да бъде либерализиран. Аптекарите обаче не успяха да убедят предишния здравен министър Анна-Мария Борисова и в обнародваните в края на август промени в наредбата, забраната остана.

Новият здравен министър Стефан Константинов обаче е готов на диалог. От здравното министерство съобщиха в четвъртък, че министърът ще обсъди промените с "всички заинтересовани страни".

Председателят на АСА Николай Костов заяви, че подобна забрана не съществува в никоя европейска държава. "Нефармацевтите нямат пряк достъп до лекарствата и носят табели, че не са фармацевти", обясни той.

Костов коментира, че тенденцията в развитието на аптеките е те да продават все повече нелекарствени продукти. По думите му забраната обслужва лобистки интереси. Срещу това нефармацевти да работят в аптеките са представителите на малките фармации.

В момента магистър-фармацевтите в регистъра на Българския фармацевтичен съюз са около 5600, от които най-малко 1000 работят в представителства на фармацевтични фирми. Реално работещите в аптеките магистър-фармацевти са малко над 4000.

Помощник-фармацевтите със степен бакалавър са малко над 7000, а броят на аптеките е около 3700. "Горе-долу на всеки магистър-фармацевт се пада по една аптека, което говори за дефицит на тези специалисти" смятат от АСА.