Армията е изправена пред все по-сериозен кадрови проблем на фона на големия брой напускащи системата, ниските войнишки заплати и липсата на перспективи и сигурност.

По неофициална информация вакантните длъжности в армията са между 3600 и 4000.

От Министерството на отбраната официално съобщиха пред Меdiapool, че те са около 14 % от общия състав на армията. Само преди две години от ведомството твърдяха, че общият недостиг се движи в рамките на 10-11% и в началото на 2014 година свободните места за военни са 2681.

На места военните открито се оплакват, че не могат да изпълняват задачите си в условията на кадрови недостиг и това вече застрашава дори живота им. В същото време им се възлагат все повече задачи във връзка с охраната на границата и оказването на помощ на хората в мирно време.

Ситуацията не е тайна за политическото ръководство на армията. Към момента обаче не са взети мерки най-вече заради липсата на пари, а политическото ръководство дори използва ситуацията, за да свърже двата края.

Най-сериозни са проблемите в бригадите в Карлово и Стара Загора, но свободни места има и в Хасково, Казанлък, Ямбол и на други места.

Войници за 600 лева

Военният министър Николай Ненчев готви обявяването на конкурси за набирането на войници за следващата година, като целта е да се закрепи поне частично положението.

В момента вакантните длъжности за войници (матроси) са 17 %, а за офицери са около 13 %.

Условията в армията обаче не са конкурентоспособни и Министерството на отбраната може да "разчита" само на безработицата в някои части на страната и мизерните заплати там.

Редниците започват със заплата от малко над 600 лева, а офицерите стартират кариерата си с малко над 900 лева.

Те получават и допълнително по 2% върху основаната си заплата за всяка прослужена година, но не повече от 40 на сто, както и допълнителни възнаграждения за специфични условия на работа.

Началните заплати обаче не могат да привлекат качествени кадри в армията и това не е тайна.

Най-силно се усеща недостигът на войници в Сухопътните войски, където има около 2000 незаети места. Заради липсата на пари за заплати не са назначавани нови войници вече от няколко години. Критична е ситуацията обаче и за определени длъжности във Военновъздушните и Военноморските сили.

Доскоро основният мотив на войниците за постъпване в армията бе участието в мисии зад граница, но от тази година българското участие бе сведено до минимум и така този основен стимул отпадна.

Предвид недостигащия военен бюджет няма перспективи за чувствително увеличение на заплатите.

Липса на перспективи

От началото на годината до края на август освободените военнослужещи по собствено желание без право на пенсия са около 2% от заетите длъжности в армията, 1% пък са се пенсионирали.

Миналата година тенденцията е била подобна като за цялата 2014 година процентът е 2.5%. Въпреки напусналите тази година не бяха назначени нови войници заради липсата на парти.

Процентите не могат да се сметнат коректно, тъй като реално заетите длъжности в армията не се обявяват от военното министерство от съображения за сигурност.

Ниското заплащане обаче не е единствената причина за отлива от армията. В поделенията продължава да се говори за фаворизирането на определени "наши хора", субективните критерии за израстване и други.

В професията няма и никаква предвидимост, тъй като армията е непрекъснат обект на реформи, които често се израждат в антиреформи. Така например правителството на ГЕРБ реши да закриe поделението във Враца и военнослужещите там трябваше или да напуснат или да продължат да служат в друг град.

Правителството на Орешарски обаче реши да го възстанови.

Подобни структурни промени са непрекъснато явление за въоръжените сили.

Да спестяваш от армията

Второто правителство на Бойко Борисов записа в управленската си програма заявление за "запазване числеността на българската армия, създаване на условия за висока мотивация и професионален подбор", но досега е далеч от постигането на тази цел.

Въпреки че на хартия армията остава с непроменена численост, на практика правителството умишлено я поддържа по-малка, за да се справи с бюджета за отбрана.

В програмата за развитието на сектора, която бе приета от правителството, също се посочва, че "числеността на въоръжените сили е достигнала критично ниво, под което ще е невъзможно да бъдат изпълнявани някои от основните задачи".

Числеността на българската армия е определена в Бялата книга за отбраната. Според нея армията трябва да бъде не по-малко от 26 000 души – общо военни и цивилни. Към тях се прибавят и 2700 резервисти, на които обаче е обществена тайна, че не може да се разчита.

Делът на военните трябва да е 82% или 23 500, на резервистите – 10 %, и на цивилните служители – 8 %.

Така като се имат предвид незаетите места реалната численост на армията вече е паднала под 20 000 души.