Семейството и здравето остават водещи в ценностната система на българите, въпреки различията между поколенията в отношението към парите, материалното благосъстояние и начина на живот. Това показват резултатите от национално представителното проучване "Най-ценните неща за българите", проведено по поръчка на най-дългогодишния застраховател в страната ДЗИ.

42,7% от анкетираните посочват семейството като най-ценното в живота, а 40,8% – здравето. Приятелите и финансите са посочени от по 15%. Резултатите обаче показват, че възрастта има съществено значение за подреждането на останалите приоритети.

1.Парите са по-важни за по-младите

За 25,5% от поколението Z материалното благосъстояние е най-важно, докато сред по-възрастните този дял спада до 10,3%. Различие има и при отношението към печеленето на пари. То е източник на удовлетворение за 57,4% от младите хора срещу 27,6% при хората в по-зряла възраст.

С възрастта по-голямо значение придобиват природата, спокойствието и времето със семейството. Данните очертават и промяна в отношението към книгите. Значението им нараства от 18,1% сред младите до 39,7% сред най-възрастните участници. При дрехите и обувките тенденцията е обратна: от 46,8% при поколението Z до 25,9% при Baby Boomers.

Разликите показват, че ценностната система не е статична. Тя се променя с възрастта и житейския опит, като материалните критерии постепенно отстъпват място на здравето, спокойствието и отношенията.

2.Наследството е преди всичко нематериално

Показателни са и резултатите за това какво хората биха искали да оставят на следващото поколение. 61% посочват доброто възпитание. Следват моралните ценности с 14,3% и знанията и уменията с 13,2%.

За сравнение, имотът и домът са определени като най-ценно наследство от 4,7%, а финансовата сигурност – от 4,2%. Така наследството се разбира в много по-широк смисъл от прехвърлянето на собственост или финансов ресурс.

3.Традициите и спомените запазват значението си

Традициите също заемат съществено място. Те са неизменна част от идентичността за 63,8% от анкетираните, а 63,5% смятат за важно предаването им към следващото поколение.

В същото време 42,5% посочват снимки, албуми и предмети, свързани с преживявания, сред вещите, с които не биха се разделили. Данните показват, че личната история и емоционалната стойност често имат по-голяма тежест от пазарната цена на предмета.

4.Между заявените ценности и реалната защита остава разлика

Един от по-съществените изводи от проучването е разминаването между оценката за значимостта на здравето и семейството и опита със застрахователни продукти. 88,2% определят здравето като "изключително ценно", а 79,8% дават същата оценка на семейството.

Опит със застраховка "Живот" обаче имат 24,2% от анкетираните, докато близо 70% имат автомобилна застраховка. Тези резултати поставят въпроса доколко практическите решения за защита отразяват заявените приоритети и показват пространство за развитие на застрахователната култура.

Проучването е част от инициативите на ДЗИ във връзка с 80-годишнината на компанията и посланието "Обичаш го. Застраховай го."

Проучването е проведено през септември 2026 г. от BluePoint чрез онлайн интервюта сред 600 мъже и жени на възраст между 18 и 65 години от градското население на България.