Българският Закон за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека. Това е окончателното решение на Европейския съд в Страсбург по делото, заведено от Асоциацията за европейска интеграция и човешки права. В сряда правителството взе решение да бъдат изплатени 1000 евро като солидарно обезщетение на адвокат Михаил Екимджиев и неправителствената организация, завели иска.

От влизане в сила на решението на 30 април практически всеки българин ще може да осъди държавата за подобна сума заради възможността да бъде нарушавано неговото лично пространство по силата на действащия ЗСРС.

Асоциацията и адвокат Екимджиев заведоха делото срещу държавата в края на 2006 година. Решението на Европейския съд бе постановено през месец юни 2007 година. Министерството на правосъдието обжалва, но загуби. Неправителствената организация успя да докаже, че всеки българин е потенциална жертва на неправомерно големите правомощия на министъра на вътрешните работи да разпорежда подслушвания със специални разузнавателни средства (СРС).

Според европейската институция процедурата по разрешаване на следене и подслушвания нарушава чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. В разпоредбата се казва, че всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот. Намесата на държавата в това право е недопустима, освен в случаите, когато са застрашени националната и обществената сигурност. Това обаче трябва да става в рамките на демократичните стандарти.

От Асоциацията са атакували пред съда в Страсбург дадени правомощия на вътрешния министър да назначава подслушване и следене без санкция на съда. ЕСПЧ е счел това за недопустимо.

Другото нарушение на конвенцията от страна на българското законодателство са дадените права на МВР да контролира изцяло съдбата на събраната чрез СРС информация, която не е послужила в рамките на наказателните производства. Според последните статистики това е около 97% от цялата информация, събрана по този начин. В МВР има две структури, които извършват подобни мероприятия – ДОТИ и ДОИ. След последните скандали около ведомството, тройната коалиция се засили да ги изважда в отделна агенция.

Със създаването на ДАНС се появи още една служба, която получи правомощията да следи и подслушва по сега действащия ЗСРС.

Според Европейския съд тежко нарушение на конвенцията е липсата на гаранции в българското законодателството срещу произвол от страна на вътрешния министър в качеството му на политическо лице. Той не е ограничен по никакъв начин при използването и съхраняването на цялата информация.

В България няма създадена процедура, по която гражданите да научат дали някога са били следени или подслушвани, въпреки че събраните данни не са послужили в дадено дело или разследване. Това не дава право на гражданите да искат и компенсации от държавата, ако е било нарушено гарантираното им от Конвенцията лично пространство.

Последният Закон за СРС бе приет от Народното събрание през 1997 година. Един път той вече бе поставян под съмнение пред Конституционния съд, но той отхвърли възраженията срещу безконтролното подслушване.

Изваждането на ДОТИ и ДОИ от МВР няма да реши казуса, възникнал с решението на Европейския съд. Това може да стане само с основен ремонт на Закона за специалните разузнавателни средства. От правосъдното министерството вече оповестиха някои свои идеи в това отношение. Сред предложенията са и служебното назначаване на адвокат, който да проследява процеса по снемане на доказателства чрез СРС.

На заседанието на правителството в сряда бяха приети още три решения, с които държавата ще плати обезщетения по три дела на български граждани, спечелени в Страсбург. Делата са за протакане на съдебен процес и лишаване от справедливо правораздаване – все положения, по които страната ни вече бе осъдена от Европейския съд вече няколко десетки пътя.