Вестта за оттеглената кандидатура на Румяна Желева за еврокомисар бе посрещната с въздишка на облекчение от Брюксел до София. Продължилите една седмица взаимни обвинения между десните и левите в Европарламента, прехвърлянето на "горещия картоф" от евродепутатите към шефа на Еврокомисията Барозу и обратно, наточените ножове и търсене на "заложници" сред кандидати на социалистите като "изкупление" за Желева, наистина изтощиха всички участници в политическата драма. Тя бе внимателно проследена от повечето европейски медии, които отново насочиха поглед към България, за да констатират без особена изненада, че "най-бедната страна в ЕС" създава нови главоболия на съюза.

Тази страница вече е затворена. Както се казва, по-добре късно, отколкото никога.

Оттук нататък Желева остава вътрешнополитически проблем за България, тъй като премиерът Бойко Борисов изненадващо отказа да приеме оставката ѝ като външен министър.

Едно време, когато другите страни в СИВ не искаха да приемат българските консерви, България ги предлагаше на Съветския съюз, а когато и оттам ги откажеха, ги пускаха за консумация на родния пазар.

Сега, когато българският външен министър се компрометира на възможно най-престижната за България сцена, тази на Европейския съюз, няма никаква логика да остане на заемания пост.

Работата на външния министър е да представя страната в международни преговори, което означава, че трябва да се ползва с доверие и авторитет. Румяна Желева загуби и едното, и другото.

Факт е, че тя стана мишена на добре подготвена кампания. Факт е обаче, че не беше подготвена да отговори. Всички критики бяха високомерно отхвърлени като "клевети" – и толкова.

Минималното очакване към един кандидат за толкова престижен пост е поне да се подготви желязно по въпросите на ресора си. Но уви, и това не се случи.

Извън уверенията на Борисов и ЕНП за неопетнената репутация на Желева, тя все още не е представила официално документи, доказващи, че и към момента не е управител на фирмата "Етко-Шнайдерс". Ако тази позиция на Желева е все още актуална, тя няма законово право да е министър.

Премиерът обаче има друга игра. Той отчаяно се опитва да продаде версията, че няма провал с кандидатурата на Желева и, ако тя се е представила зле, то е заради емоционалния стрес и ожесточените нападки. Оттеглянето на кандидатурата снема част от напрежението, след което Борисов най-вероятно ще пристъпи към "беатификацията" на Желева, обяснявайки, че тя е съсипана здравословно от цялата излята върху нея помия и наистина трябва да приеме оставката ѝ като министър.

Докато това се случи, обаче, Борисов ще бъде удобна мишена на БСП, които от сутрин до вечер ще му натякват за външнополитическите гафове. Чий пиар ще надделее и на кого ще повярват хората, не е толкова важно. По-важно е, че в тая титанична пиар битка потърпевши ще са най-вече интересите на държавата, в които едните и другите се кълнат.

От гледна точка на тези интереси възниква и въпросът защо Кристалина Георгиева не е била първият избор на Борисов за еврокомисар и защо държи по-добрите играчи на "резервната скамейка" (тя била дълга).

Ако Кристалина Георгиева бе издигната още при първоначалните номинации, тя със сигурност можеше да получи много по-престижен ресор, гарантиращ на България по-голямо влияние в ЕК.

Остава публична тайна кои са движещите сили, които стоят зад стремителната кариера на Румяна Желева, която само за някакви си пет месеца стана външен министър, кандидат за еврокомисар и зам.-председател на ЕНП.