Най-важно е да започнат да се правят реформи. Около това мнение се обединиха в ефира на БНР в неделя Юлиян Войнов, финансов и икономически анализатор, преподавател в НБУ и доц. Радостин Вазов, преподавател в Стопанския факултет на СУ и в НБУ.

"В България има страшно много пари, които се пилеят, не се изразходват ефективно, буквално захранват корупционните схеми на сивата икономика", посочи Войнов.

Той обясни, че в момента има удължителен бюджет, който отговаря на икономическата ситуация и условията, характерни за миналата година.

"Но ние се намираме в една нова ситуация, която допълнително се усложнява от галопиращите цени на петрола и горивата, които водят до сериозно увеличение на инфлацията. В бюджета има напрежение. То ще остане до момента, в който се приеме нов.

Според показателите за март и прогнозите за април, които излязоха, не се вижда нещо драматично различно от това, което сме наблюдавали през предходните години. Има изпреварване на разходната част, която е малко над приходната. Но нещата не са толкова катастрофични, колкото политиците обичат да ги показват", каза Войнов.

От няколко години разходната част, която се прогнозира в бюджета, е драстично по-висока, отколкото икономиката на държавата може да понесе и отколкото данъчната система позволява да бъде покрита, предупреди обаче анализаторът.

Доц. Радостин Вазов определи механизмите и формулите за автоматична индексация, които са заложени в бюджетните закони, като "фискална бомба".

"Ако искаме да имаме нормален бюджет, без свръхдефицити и без създаване на допълнително напрежение в икономиката, всички тези автоматизми трябва да бъдат премахнати.

Големият проблем е да се направи структурата на бюджета по начин, който е дългосрочен. Функцията на бюджета е на инструмент, с който правителството изпълнява собствените си политики", каза той.

Мерките, които са свързани с административно ограничаване на цени, никога не водят до нищо добро, обясни Вазов: "Механизмите, през които се регулират цени, са свързани с политики през регулаторите и с такива, свързани с енергийните носители".

Войнов отбеляза, че разходи могат да бъдат спестени с реформи. Той подкрепи виждането на доц. Вазов, че е необходимо да бъдат премахнати автоматизмите в бюджетните закони.

"Сектор "Национална сигурност" е най-раздутият от гледна точка на брой на глава от населението. Ние сме на първо място в ЕС по дял на разходите за този сектор, най-вече за заплати.

Имаме изключително неефективна здравна система. Изтичат огромни средства по тези клинични пътеки.

Има много картелни споразумения между определени фирми, които изкуствено надуват цените.

Има проблеми, които могат да бъдат решени чрез регулаторни мерки, чрез проверки, чрез влизане на регулаторите в тяхната роля".

Вазов смята, че една от стъпките за реформи е държавните служители да започнат сами да си плащат осигуровките:

"Държавната администрация може да бъде съкратена с десет процента, без въобще да се усети промяна в качеството на услугата, която предоставя. Затова се прави електронно правителство и услуги, които да оптимизират тази администрация.

Има много неща, които могат да бъдат направени в пенсионната и осигурителната система".

Ако правителството се поддаде на натиск и развърже отново кесията на разходите, за да удовлетвори всички социални искания, това означава, че след три или четири години ще бъдем на нивото на Румъния и ще имаме неизбежно вдигане на данъци и драстично орязване на социални разходи, обобщи той.

Войнов също напомни, че дългът е пряко следствие от наличието на дефицит.

"Тъй като заявката е да не се вдигат данъците, докато има дефицит в бюджета, ще се увеличава и дългът. Новото правителство да не се стреми да сложи бюджетния дефицит отново на 3%, защото това е една спирала, от която много трудно се излиза, а да се опита да го намали в следващите години".

Ако тези реформи не бъдат направени в момента, след година и половина ще бъдем отново на площадите и в много по-лоша икономическа ситуация, предупреди Вазов. Според него в бюджета за 2026 г. могат да бъдат заложени механизми, които да влязат с пълна сила в Бюджет 2027.

Ако не се вземат мерки и не бъдат направени реформи, най-вероятно ще влезем в процедура по свръхдефицит, подчерта и Войнов.

"Тогава ще има наказания и плащания. Българските финанси могат да бъдат коригирани с реформи, които не са много тежки, но трябва да бъдат проведени навреме. Ако се продължи по този път – с увеличавене на дълга и бюджетен дефицит, с пилеене на пари, ще вървим към румънския сценарий – с 9% дефицит и огромна инфлация. Това ще спъне икономическото развитие на цялата държава".

Вазов пък коментира, че еврото няма нищо общо с бюджета. "Всякакви твърдения, че еврото е виновно за увеличение на цените са несъстоятелни. Тук говорим за спекула, за увеличаване на цените на енергоизточниците и повишаване на работните заплати, които автоматично оказват натиск върху инфлацията".