Българската стопанска камара (БСК) призова президентът Росен Плевнелиев да изиска извършване на оценка на ефективността на направените разходи в сектора на отбраната през последните години по отношение на сигурността на страната и икономическия растеж.

От БСК искат да бъде осигурена публичност и прозрачност на обществените поръчки и свързаните с тях офсетни споразумения, които придружават контрактите за нова военна техника. Те имат за цел да компенсират големите разходи за отбрана, като осигурят инвестиции в други сектори на икономиката.

От БСК искат при определянето на перспективните направления и сектори за компенсаторни инвестиции да участват и организации на бизнеса.

Някои от най-големите армейски договори през последните години са придружени от офсетни споразумения. В директния офсет влизат дейностите по поддръжката на военното или отбранителното изделие, което ще се доставя с основния договор. Към индиректния офсет спадат инвестициите в различни цивилни и други сектори на икономиката на дадената страна – придобиване на материални и нематериални активи, технологии, ноу-хау и други.

Изпълнението на индиректния офсет е към икономическото министерство, а изпълнението на директния – към военното министерство.

България има сключени офсетни споразумения по четири договори. Става въпрос за сделките с "Текстрон" за закупуване на 7 бронирани машини, с "Даймлер Крайслер" за автомобилна техника, с френската "Юрокоптер" за закупуване на вертолети и с италианската "Аления Аеронавтика" за транспортни самолети.

В писмото си до върховния главнокомандващ Росен Плевнелиев от БСК коментират още, че възвращаемостта на инвестициите в отбрана и сигурност като принос в БВП е "тревожно ниска".

"Ако средно за страните от ЕС за всяко инвестирано евро възвращаемостта е 6-7 евро, то за България тя е в пъти по-ниска", посочват от камарата.

Технологичното състояние на армията е изключително тежко към момента, като основната техника е руска.

В същото време служебният военен министър Тодор Тагарев съобщи наскоро, че през последните 10-12 години са инвестирани около 1.7 млрд. лева в преоборудване и модернизация на армията.

Росен Плевнелиев влиза изключително рядко в ролята си на върховен главнокомандващ, като за последно в понеделник призова за покупката на 9-10 изтребители.

Тази сделка ще е най-голямата държавна поръчка през последните години, като според оценки на кабинета "ГЕРБ" може да "глътне" до 700 млн. лева.

Процедурата за избор на изтребителите обаче не е прозрачна и ясна за данъкоплатците. Сделката се подготвяше от бившия военен министър Аню Ангелов, който реши за нея да не се провежда конкурс, а да бъде решена на база директни междудържавни преговори.