Правителството на Росен Желязков реагира мигновено на лансирания преди ден план  на ЕК за превъоръжаване, като обяви създаването на нова административна структура.

Кабинетът обяви нов Център за иновации в отбраната. Целта ни е като държава от ЕС
"страната ни да координира развитието на българските индустриални отбранителни възможности", обясни Желязков.

"Да съберем всички парчета капацитет, които съществуват, а те не са никак малко. Българската отбранителна индустрия се нуждае от модернизация, за да може да отговори на всички очаквания, които отбранителните възможности и способности на Европа ни задължават да бъдем на високата на днешното международно и геополитическо положение. И министърът на отбраната, и министърът на икономиката и индустрията трябва да бъдат на борда на тези процеси, колкото се може по-скоро", коментира Желязков.

И в момента има различни формати за съгласуване на работата между трите министерства, но те не работят. Символно се оказа разминаването между тях по линия на проекта за придобиване на нови изтребители F-16. Заради липсата на сътрудничество се забави сериозно програмата за индустриално сътрудничество.

Сега, според плана на ЕК държавите трябва да увеличат своите разходи за отбрана средно с 1.5% от БВП, като това може да доведе до мобилизирането на близо 650 милиарда евро за период от 4 години.

България засега не е обявила позицията си по този въпрос. За следващата година се предвижда бюджет за отбрана на стойност 2.09% от БВП, докато МО и военното ръководство настояват за 2.5%.

Очаква се на утрешната среща на върха на европейските лидери този план да е основна тема от разговорите, като засега няма публична информация за българската позиция.

"На предстоящото утре заседание на Европейския съвет в Брюксел ще бъдат разгледани новите финансови механизми, които ще бъдат използвани като ресурс и възможности, синергията между публичния и частния капитал, за да може Европа през следващите години да бъде сигурен пристан на европейския демократичен начин на живот", каза министър-председателят.

По темата се включи и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който разясни, че всички предложения, които е направил преди десет дни, ги има в плана на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен.

"А именно – процентите, които отделяме от БВП за отбрана, да не влизат в глобалния дефицит. Това има две положителни страни за България – става по-лесно за еврозоната, от друга страна ще можем  да направим така, че да получим повече пари за отбрана. Второ, Европейската инвестиционна банка да може да финансира проекти. Трето, така както беше при ковид кризата, да може да се вземе заем от цялата ЕК и да се усили общоевропейската отбрана. Това също е с положителен знак за нас, защото имаме една от най-добре развитите отбранителни промишлености. С джойнтвенчъри с германци, французи можем да я модернизираме и да удвоим производството, да създадем нови работни места. Така че можем да направим Европа по-силна във военно отношение, което искат и САЩ от нас", добави Борисов.

Според плана на ЕК трябва да се осигурят около 800 милиарда евро, за да се даде нов тласък на европейската отбрана. Те трябва да бъдат осигурени от националните бюджети, от заеми и от пренасочване на средства от кохезионните фондове за отбрана. 

Вдигането на средствата за отбрана ще доведе до значително преразпределение на приоритетите на националните правителства.

Доскоро целта на НАТО бе страните членки да отделят 2% от БВП за отбрана, но вече се обсъжда нова цел – 3%.

Американският президент Доналд Тръмп пък настоя за 5% от БВП. Цел, която изглежда нереалистична дори за собствената му държава.

Ако България не отдели повече средства за отбрана, модернизацията ще бъде силно забавена отново. Ще има средства за изплащането на вече сключените договори и заплатите.