Депутатите подкрепиха с голямо мнозинство изпращането на директна военна помощ в подкрепа на Украйна, като единствено БСП и "Възраждане" се противопоставиха на промяната на българската позиция.

Предложението бe прието в сряда със 175 гласа "за", 49 "против" и 1 "въздържал се".

Партията на Стефан Янев "Български възход" изненадващо се обяви в подкрепа на военната помощ за Украйна, след като месеци наред призоваваше за по-умерена позиция. Само преди ден депутатите от партията бяха против България да изпраща оръжия и боеприпаси на украинците, а в качеството си на военен министър Янев повтаряше опорките на Путин в началото на войната му срещу Украйна.

Обсъждането в Народното събрание бе съпроводено с протест на "Възраждане", а след гласуването депутатите от БСП вдигнаха листове, на които пишеше "Не на оръжията. Мир".

В НС бяха внесени две проекторешения за оказване на военна помощ – от ГЕРБ и "Демократична България", но бяха обединени.

Правителството трябва до един месец да внесе в Народното събрание проект на решение за предоставяне на военна и военно-техническа подкрепа за Украйна.

Така България се присъединява към усилията на партньорите си в НАТО и ЕС.

Ако България загуби способности, предоставяйки оборудване на Украйна, правителството трябва да го компенсира с помощ от съюзниците.

"Консервативна" помощ

"Министерството на отбраната, в съответствие на решението на парламента, ще подготви своето домашно, като нашето предложение ще бъде крайно консервативно", посочи служебният министър на отбраната Димитър Стоянов.

"Нееднократно съм повтарял, че тежко въоръжение, каквото са комплексите С-300, С-125 и останалите наши зенитно-ракетни комплекси, както и самолети СУ-25 и МиГ-29, няма как да бъдат дадени в този момент“, добави той.

Стоянов от седмици твърди, че България не може да подкрепи Украйна, защото и нашата армия има недостиг на оборудване и може да загуби способности.

Същата теза защитава и президентът Румен Радев, който предупреди, че партньорите в НАТО няма да дадат като "подарък" заместващо въоръжение.

Ясно мнозинство

В пленарна зала Атанас Славов от "Демократична България" коментира, че предложението за оказване на помощ е закъсняло и трябва да се обсъжда заедно с темата за модернизацията на армията.

"Ние сме предложили 2% от брутния вътрешен продукт да се отделя за отбрана. Има също ангажимент за това, когато даваме наше въоръжение и техника за Украйна, да ползваме възможностите за заместваща техника и заместващо въоръжение. И, когато част от цивилизования свят казва: Ще ви даваме хуманитарна помощ, но оръжие, не можем – това е истинският цинизъм и се надявам, България да спре да взема цинична позиция", посочи той.

Георг Георгиев от ГЕРБ подчерта, че именно военната помощ е тази, от която се нужда от Украйна и България може да осигури.

"И тук аз не бих се съгласил, че се чудим, дали нашите боеприпаси ще гръмнат. Не, напротив, българската военна индустрия е способна да произвежда много качествена продукция, която, за съжаление обаче, ние не се съгласихме да дарим на украинската страна, а само продавахме", каза той.

"Коалиция на войната"

Според зам.-председателя на парламента и депутат от "БСП за България" Кристиан Вигенин "днес се ражда една "коалиция на войната", която ще има тежка политическа цена.

Вигенин посочи, че това е прибързан, неподготвен, чисто политически мотивиран проект на решение, без нужния анализ на рисковете.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова добави, че партията винаги е била против износа на оръжие за Украйна и подкрепя мирното решаване на конфликта.

"Възраждане": Ще изпратим войски в Украйна

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов каза от своя страна, че протестът пред НС ще продължи толкова, колкото хората решат.

"Ние сме длъжни да предупредим нашите сънародници за това, което следва. Стъпката с оръжието е първата стъпка, следваща стъпка ще бъде изпращането на войски в Украйна, защото войната ще се разшири", каза още той.

Протестиращите скандираха "Оставка", "НАТО, вън" и други лозунги.

Какво следва?

Украйна иска от нас приоритетно старите съветски изтребители МиГ 29 и зенитно-ракетни комплекси C-300, каквито вече прати Словакия, която е в аналогична на България ситуация.

Президентът Румен Радев и служебният военен министър Димитър Стоянов вече се обявиха срещу подобно решение, тъй като според тях българската армия не може да си позволи да загуби това оборудване и няма да получи от партньорите в НАТО заместващо въоръжение като "подарък".

Поддръжката на старото съветско въоръжение стана на практика невъзможно след руската военна агресия срещу Украйна и на дневен ред е замяната му. Осигуряването на заместващи способности става в комуникация с партньорите в НАТО, но България трябва основно да модернизира армията си и без да праща техника на Украйна.

България има възможности да окаже много важна помощ и да реагира най-вече със стрелкови боеприпаси за "Калашников" и други, средства за близък бой, боеприпаси за танкове и оръдия, РПГ, евентуално противозенитни реактивни комплекси.

Украинската армия познава тези системи, а и те са относително лесни за употреба.

Мунициите и оборудването може да се вземат от армията, след което да се попълват липсите с българско производство.