Една от причините парламентарните избори да не са на 28 март, както първоначално обяви президентът Румен Радев, е, че тогава се сменя часовото време и може да стане объркване при отварянето на секциите.

Това обяснение даде главният секретар на президента Димитър Стоянов пред бТВ.

Още миналата година Радев беше анонсирал, че ще насрочи изборите на 28 март. В началото на 2021 година той проведе консултации за предстоящия вот и в крайна сметка преди ден подписа указ и избра 4 април.

По думите на Стоянов основната цел на отсрочката със седмица е "да се осигури достатъчно време за изпълнителната и законодателната власт да си свършат достатъчно добре работата и да подготвят провеждането на едни честни избори в условия на пандемия".

Попитан защо вотът не беше насрочен за май, когато ще е по-топло и прозорците на секциите ще са отворени, главният секретар на президента отговори:

"На 26 март приключва дейността на парламента. Кой ще контролира правителството на г-н Борисов. Абсурдно е това правителство да бъде оставено без контрол от парламента, то и сега този контрол не е кой знае какъв, но все пак".

Според Стоянов изпълнителната и законодателната власт имат достатъчно време до 4 април да се справят с проблемите, ако имат воля да го направят. Главният секретар на президента смята, че в момента управляващите не желаят да се справят с поставените проблеми. Той даде пример с това, че българите в чужбина ще бъдат затруднени да гласуват в условията на пандемия.

"Проспаха една година за подготовка на изборите в условия на пандемия… На консултациите беше констатирано, че нищо не е направено – нямаме здравен протокол, няма договор за доставка на машините, няма методика за изпитване на машините. Създава се предварително недоверие по отношение и на машинния вот, и на изборния процес", добави Стоянов. 

Последните парламентарни избори, които се проведоха през 2017 година, също бяха в деня след преминаването към лятно часово време. Тогава членовете на някои секционни комисии закъсняха с час за началото на изборния ден.