Държавата обмисля да събере разпокъсаното социално законодателство в Кодекс за социална подкрепа, така че човекът да не трябва сам да разбира по кой закон, от коя институция и с какви документи може да получи помощ. Идеята представи социалният министър Наталия Ефремова по време на обществена консултация, организирана от Икономическия и социален съвет.

В момента 59 вида социални помощи се предоставят по осем различни закона. Към тях се добавя и Кодексът за социално осигуряване, в който са регламентирани социални пенсии, добавки и помощи, които не са обвързани с осигурителен принос.

"Когато човек има нужда от подкрепа, въпросът не е дали има право на такава. Въпросът понякога е кой закон се прилага? Коя институция отговаря? Какви документи са необходими?", коментира Ефремова.

По думите ѝ за администрацията тази система представлява подредена законодателна архитектура, но за гражданина означава процедури и необходимост сам да се ориентира в тях.

"Целта ни е не човекът да познава системата, а системата да разпознае, че той има нужда от подкрепа и каква може да му бъде предоставена", заяви тя.

"Според мен трябва да разглеждаме социалната подкрепа като нещо по-широко от предоставянето на определена сума. Разбира се, финансовата помощ е жизненоважна, когато човек няма достатъчно средства за основните си потребности, но в много случаи парите сами по себе си не решават проблема. Защото човек може да има нужда от работа, от обучение, от социална услуга, от подкрепа за семейството или от достъп до други публични услуги. Затова индивидуалният подход в системата е толкова важен", каза вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев при откриването на дискусията.

Повече пари, но и повече недоволство

Ефремова посочи, че през последните години социалната подкрепа значително се е разширила, но заедно с увеличаването на средствата расте и усещането, че помощта не е достатъчна.

През 2020 г. социални помощи са получили около 340 хил. лица и семейства, а през 2025 г. – 427 хил. Финансовият ресурс за тях е нараснал с 87%.

При хората с увреждания подкрепените лица са се увеличили от над 665 хил. през 2020 г. до 733 хил. през 2025 г., а средствата – от 472 млн. лв. на 879 млн. лв.

Най-съществено е нараснало финансирането на личната помощ – от 202 млн. лв. през 2020 г. до 1.2 млрд. лв. през 2025 г. Броят на ползвателите се е увеличил от около 26 хил. до 76 хил.

Подкрепата за семейства с деца също се разширява – от 505 млн. лв. през 2020 г. до 660 млн. лв. през 2025 г., като броят на обхванатите деца и семейства нараства от около 688 хил. до 771 хил.

"Това не е само статистика. Това показва, че обществото очаква от държавата все повече и по-разнообразна подкрепа. Ние трябва да отговорим на това очакване не само с повече средства, а и с по-добре организирана система", каза Ефремова.

Една система вместо "куриери" между институциите

Според министъра евентуалният Кодекс за социална подкрепа трябва да постигне четири основни цели.

Първата е човекът ясно да знае на каква помощ има право, при какви условия, по каква процедура и в какви срокове.

Втората е достъпът до помощите да бъде улеснен чрез дигитализация и обмен на данни между институциите, така че гражданите да не се налага да носят информация, с която държавата вече разполага.

Третата е по-добра координация между социалната система, здравеопазването, образованието, пазара на труда и местната власт.

"Един човек може да бъде родител, човек с увреждане, да е безработен или да си търси работа. Неговият живот не е разделен на закони", посочи Ефремова.

Четвъртата цел е по-голяма предвидимост на публичния ресурс – държавата да знае не само колко средства ще са необходими, но и какъв резултат очаква да постигне с тях.

По думите на министъра добрата социална политика не трябва да се измерва единствено с броя на изплатените помощи и подкрепените хора, а с това дали човекът е получил възможност да промени ситуацията, в която се намира.

Ефремова подчерта, че евентуалният Кодекс за социална подкрепа няма да бъде инструмент за ограничаване на правата на уязвимите хора, а целта му ще е правата да станат по-видими, а подкрепата – по-достъпна и разбираема.