НОИ ще стане титуляр на активите на професионалните фондове от началото на следващата година, но без да разваля вече направените от тях инвестиции. Това съобщи управителят на НОИ Христина Митрева, която обяви в понеделник подготвените промени в Кодекса за социалното осигуряване. Предвижда се от началото на 2011 година вноските на работещите в първа и втора категория труд да се трупат в новосъздаден солидарен фонд към НОИ "Ранна пенсия".

Индивидуалните партиди, които сега работещите имат в професионалните фондове, се прехвърлят в НОИ и остават само като информационна база. Всичко натрупано в тях обаче става част от общия солидарен фонд. Така, ако един човек има натрупани повече средства, а друг прекалено малко, според стажа и осигурителният им принос, ще им бъдат изчислени пенсии като от сметката на единия се додаде за другия, за да получи и той прилична пенсия.

Според работодателите тази схема може да просъществува успешно през първите няколко години, но след това ще се появи огромен дефицит.

Досега натрупаното в лична партида можеше да се наследява при смърт на работника. Митрева обясни, че след промяната, наследниците ще могат да получат между 50 и 75% от пенсията на починалия.

Схемата с професионалните фондове била изначално сбъркана

Социалният министър Тотю Младенов изнесе данни, според които при сегашните условия от догодина работещ в първа категория труд би получавал 53 лева пенсия при срок от 11 години и 72 лева при срок на получаване осем години. За сравнение средният размер на пенсията през НОИ на работещ в първа категория била 465 лева. За втора категория при срок на получаване три години пенсията през фондовете щяла да бъде 113 лева, а през НОИ – 314 лева. Това се получава, защото в момента работещите в тежки условия се пенсионират през НОИ, а натрупаното по личните им партиди в частните фондове се добавя към пенсиите.

Младенов обясни още, че дори при осигуряване на максимален доход и пълен набор от вноски в професиналните фондове през годините работещ при първа категория труд би получил пенсия от 194 лева при 11 години срок и 267 лева при осем години срок на получаване.

"Схемата за професионалните фондове чрез капиталовите схеми е сгрешена. Не случайно никъде в Европа няма професионални фондове на капиталов принцип. И за да не дойдат на 1 януари да ни питат защо са им такива пенсиите, трябва да гарантираме на хората достойни пенсии", заяви Младенов. "Не можем да допуснем да се гаврят с труда на хората", посочи той.

Митрева потвърди, че от самото начало изчисленията за професионалните фондове били сгрешени и сега държавата била длъжна да поправи тази грешка. Освен това тя коментира, че вноските в професионалните фондове, които са 7% за втора категория и 12% за първа категория труд и са за сметка на работодателя са калкулирани в себестойността на производството. "Няма национализация, защото това са пари, които държавата е задължила работодателите да плащат", обясни Митрева.

Осигурените в професионални фондове са 230 000 души, но само около 1 процент от тези хора имат пълните 120 вноски, изисквани по закон, за да получават пенсия от фондовете. Митрева съобщи, че около 120 000 души имат натрупани по индивидуалните партиди между 15 лева и 300 лева, което на практика не им гарантира никаква пенсия. "От 2000-та година досега от професионалните фондове в НОИ са постъпили 91 млн. лева за вече пенсиониралите се категорийни работници. Общият разход за пенсиите на тези хора обаче е 300 млн. лева, поради което НОИ е додал 200 млн. лева", обясни Митрева.

НОИ: Догодина няма да има проблем с изплащането на ранните пенсии

Митрева съобщи, че средно годишно се пенсионират по около 800 категорийни работници.

За догодина от вноските на работещите първа и втора категория в НОИ трябва да постъпят 80 млн. лева, а за пенсии да бъдат изплатени 35 млн. лева. Митрева обясни, че това ще позволи изплащането на пенсиите без проблем, но дори да има недостиг ще се вземат пари от инвестициите на сегашните частни професионални фондове в банкови депозити, които възлизат на 91 млн. лева.

За да се управляват от НОИ активите на професионалните фондове, ще бъде променен портфейлът от инструменти, в които институтът може да инвестира.

Във солидарния фонд към НОИ ще работят между пет и седем души, от които двама или трима ще се занимават с инвестициите. Митрева смята, че доходността ще се запази.

Вдигането на стаж и възраст за пенсиониране започва от 2015 година

С промените в Кодекса за социално осигуряване е заложено за работещите в най-масовата трета категория труд стажът за пенсия да започне да се повишава от 2015 година с четири месеца годишно до достигането на 37 години за жените и 40 години за мъжете, а от 2024 години да започне вдигане на възрастта с шест месеца годишно до достигането на 63 години за жените и 65 години за мъжете. Сега мъжете се пенсионират на 63 години, а жените – на 60.

Отново от 2015 година ще започне увеличението на възрастта за пенсиониране на категорийните работници с шест месеца годишно. Целта е при първа категория жените да се пенсионират на 55 години (при 47 сега), а мъжете – на 58 години (при 52 сега), а при втора категория жените да излизат в пенсия на 60 години (при 52 сега), а мъжете – на 62 години (при 57 сега).

Младенов обяви, че при запазване размера на вноската, която от догодина се увеличава с 1.8 пунка, през 2017 година нямало да има дефицит във Фонд "Пенсии", а през 2032 година вече щели да се трупат излишъци. След този период ще започнат да се използват за подпомагане на системата средствата от Сребърния фонд, в който сега има 1.7 млрд. лева, а тогава Младенов очаква парите да са четири-пет пъти повече.

Периодът за изчисляване на обезщетението за майчинство става 18 месеца

От следващата година периодът, от който се изчисляват обезщетенията за майчинство и безработица ще бъде увеличен от 12 на 18 месеца. Обезщетението ще се изчислява на база средния доход през този период и целта е да се ограничат злоупотребите. Заради високоплатеното майчинство през първата година, което е 90% от осигурителния доход, много жени прибягват до практиката да започнат да се осигуряват на високи суми преди да забременеят или след това, с цел да получат по-високо обезщетение.

С падането на тавана върху размера на обезщетението за безработица, то стана 60% от осигурителния доход преди загубата на работа. Поради това злоупотреби са започнали да се правят и с този тип обезщетения, което налага вдигането и на този период.