"Демократична България" опроверга премиера в оставка Бойко Борисов, че фирмата, която доставя хардуера за машинното гласуване е дарител на "Да, България". Това се случи часове след като в понеделник сутринта Борисов даде извънредна пресконференция, на която изказа това твърдение. В късния следобяд в понеделник ГЕРБ даде втора пресконференция и обяви, че дарителят е Иван Тодоров, а дарението е направено през 2019 г. и е от 100 лева. Последваща проверка на "Демократична България" обаче установи, че партията на Борисов пак е сбъркала.
Абсолютна лъжа
"Това е абсолютна лъжа. Нито фирмата, нито собственикът ѝ са сред дарителите ни", коментира във фейсбук съпредседателят на "Демократична България" Ивайло Мирчев сутрешната изява на Борисов.
"Много пъти съм твърдял, че Бойко Борисов е лъжец. Днес той за пореден път потвърди този факт като каза, че фирмата, която доставя хардуера за машинното гласуване в страната е спонсор и е дарявала пари на Да, България", каза той.
Мирчев добави, че има още много работа "докато стигнем до момента, в който този лъжец и национален вредител бъде изхвърлен от обществения ни живот, а за действията си бъде разследван и съден!".
На сутрешния си брифинг Борисов хвърли това обвинение докато депутатът от ГЕРБ Десислава Атанасова задаваше пред журналистите риторични въпроси, критикувайки приетите промени в Изборния кодекс. "Ако е възможно ще ни доставят машини, но няма да е възможно, защото не знам кога ще бъде обявена доставката за тези машини, кой ще я спечели и как ще ги доставят?", питаше Атанасова, когато бе прекъсната от Борисов.
"Аз знам. Нали тази фирма е дарител на "Да, България". Прочетете и то си се вижда, кой е дарителят, на кого дарява и защо се пробутват. Нищо против нямам фирмата, ама то си пише", каза премиерът в оставка.
ГЕРБ: Има дарение от 100 лева, ДБ: Объркахте дарителя
След реакцията на ДБ последва втори извънреден брифинг на ГЕРБ във втория ден на Великден – в 16 часа. Зам.-министърът на външните работи в оставка Георг Георгиев открехна завесата за твърденията на ГЕРБ за фирмата дарител, отговаряйки на Ивайло Мирчев. Вместо фирма обаче бе посочено физическо лице.
"Започвам с това, което колегата Иво Мирчев каза днес, че не е вярно, че техен спонсор е г-н Иван Тодоров", каза Георгиев. След което показа лист, за който обяви, че е разпечатка от Сметната палата за дарителите и каза – "Името ясно фигурира тук".
По-късно след зададени журналистически въпроси той уточни, че въпросното дарение е от 100 лева. "Датата е 20 септември 2019 г. паричен превод за местни избори 100 лева. Не става въпрос за сумата, става въпрос за принципа и 1 лев да е, и една стотинка да е, пари са дадени, това означава, че не лъжем", каза Георгиев.
Оказа се обаче, че партията на Бойко Борисов е объркала дарителя. Това отново бе обявено от съпредседателя на "Демократична България" Ивайло Мирчев във фейсбук.
"ГЕРБ свикаха нова пресконференция, за да покажат "доказателството" – дарение от човек на име Иван Тодоров (според ГЕРБ собственик на "Сиела") за 100 лв. на местните избори през 2019 г. Какви са фактите: собственикът на фирмата доставчик на машините за гласуване е роден през 1958 г. и никога не е бил наш дарител. Нашите двама дарители с това име са родени през 1990 и 1968 г. – това установи нашата проверка в списъците ни с дарители, където разполагаме с техните ЕГН-та. Те нямат нищо общо с никакви машини, не са собственици на такава фирма и със сигурност не са предполагали, че Борисов и обичащият да целува ръката му Георг един ден ще ги замесят в подобен нелеп скандал.", посочи Мирчев.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
92 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
Ето целият случай разиграл се в парламента:
Христо Иванов обвини Борисов, че си бил поставил за цел да лъже за ДБ „всеки ден“
В краткия живот на 45-ото Н …С депутатите няма да намерят време да направят проверки по казусите „Росенец“ и Буджака“ – морските вили на Ахмед Доган и Иво Прокопиев. ГЕРБ за пореден път направиха предложение за създаването на анкетна комисия по темата, но не получиха подкрепа от неформалното мнозинство в парламента – включително ДБ, които също предлагат подобна комисия.
След като вече беше станало ясно, че проверка няма да има, Христо Иванов излезе на трибуната, за да говори няколко минути за Бойко Борисов.
„Прави ми силно впечатление един потресаващ поток от лъжи, които действащият премиер очевидно си е поставил по стария писателски закон – нито ден без ред, но като „нито ден без лъжа“ за „Демократична България“. Това дълго и мъчително сбогуване с неговото управление ще свърши, но ние трябва да продължим да работим. Не е зле, ако някой в ГЕРБ изобщо има усещане за самостоятелно мислене, да помолите премиера да спре с експлоатацията на тези теми“, заяви Иванов от най-високата трибуна в държавата.
http://sulla.bg/2021/05/05/5708.html#more-5708
Улавям се как на няколко пъти през последните дни употребявам думата „лумпенинтелигенция“ и ми се струва, че вече е време да дадем някаква дефиниция, независимо от красноречивия контекст.
Според Маркс, поради вродената несправедливост на капитализма и неравенството, което произлиза от нея, при този строй има низши слоеве, дотолкова изцедени и … деформирани от алчността на експлоататорските класи, дотолкова оставени да тънат в мрак, неграмотност и духовна нищета, че за нищо не стават, освен за революция (пролетариат). Има и такива низши слоеве, които даже и за революция не стават (лумпенпролетариат). Така е според Маркс. У нас заедно с първите вълни на разочарование от демократизацията и либерализацията, когато стана ясно, че сутринта на 11 ноември 1989 г. от чешмата няма да потекат мед и масло, се появи и една такава дефиниция, която намерих случайно в някакъв реферат:
„Срутването на социализма у нас породи една твърде интересна класа – техническата лумпенинтелигенция. В нейните редици влизат обеднели, уволнени и/или декласирани кадри от бившите научни, технически и проектантски звена, прехранващи се с всякакви случайни дейности, но запазващи сравнително висок интелект и технически (включително компютърни) умения“.
Не, моята лумпенинтелигенция не е това. Тя е донякъде аналог на Марксовия лумпенпролетариат, който не става даже и за революция. Лумпенинтелигенцията също не става за това, което се очаква от нея, въпреки че формално продължава да се води интелигенция, да бъде даже хабилитирана и да минава за лидер на обществено мнение. Както се случва с много други думи, „лумпен“ вече не означава дрипльо (както и „страст“ не означава страдание, а по-скоро приятно увлечение), а се явява общо наименование на деградета, вулгарни и антисоциални типове, неадекватни, включително и в политическо отношение, индивиди; крайни релативисти, развили култ към всевъзможни лъжи, само и само да изглеждат оригинални. Ако интелигенцията е онази част от населението, която, упражнявайки умствен труд, прокарва пътя към истината, то лумпенинтелигенцията не прокарва път към нищо, дори и когато се занимава с умствен труд.
Лумпенинтелигентите биват два вида: класирани и декласирани. Класираните се радват на някаква кариера (често даже и блестяща) и признание сред себеподобните си, докато декласираните виреят само в социалните мрежи и се опияняват от фалшива популярност. Общото между двата вида е, че не постигат целта на своето съществуване, не изпълняват задачата си като социална прослойка. Ако лумпенпролетариатът е пролетариат, неспособен да осъществи революция, то лумпенинтелигенцията е интелигенция, неспособна да зададе нравствени стандарти и да посочи истината. Ако лумпенпролетариатът е компрометиран в социално и икономическо отношение, то лумпенинтелигенцията е компрометирана в интелектуално и нравствено. Ето това е нашата дефиниция.
Какъв е портретът на лумпенинтелигента? Той е образован, понякога дори в чужбина, и носи левичарския академичен дух. Специалността му е модерна – по-често е коуч, отколкото прост инженер; за него е по-достойно да е социален антрополог, отколкото някакъв си лекар. Често е хабилитиран, доктор е по история на някоя европейска комунистическа партия или по нещо още по-ненужно, нареждащо го в безполезния „научен“ авангард. Понякога успява да се настани около финансовите ручеи на някоя неправителствена организация и тогава животът му е охолен, изпълнен с презрение към останалото човечество, включително и към онези лумпенинтелигенти, за които не са се намерили ручеи. Независимо дали е финансиран или не, лумпенинтелигентът е твърдо убеден в собствената си правота, въпреки че по душа е релативист и уж воюва за правото всеки да си има своя лична правота, всеки да е прав за себе си и по този начин да заслужи признанието на другите. Всеки има право на собствено мнение, стига то да не противоречи на мнението на лумпенинтелигенцията.
Неотдавна един интелектуалец с възхищение сподели възхищението на друг интелектуалец от статията на трети интелектуалец, защитаваща тезата, че расата е социална измислица. Надявам се, че не сте учудени, защото след като биологичният пол може да бъде социална измислица, то защо да не бъде и расата? И защо, мама му стара, все още продължаваме да разглеждаме деня, нощта и годишните времена като нещо обективно? Може би заради собственото си буржоазно тесногръдие.
Та този, третият интелектуалец, който между другото се казвал Ед Саймън и си вадел хляба като „изследовател на ранната модерна религия и литература“, сътрудничейки на различни популярни издания, твърди, че расите са от значение за себеусещането на човечеството едва от 17 век, когато според него понятието „бял човек“ се е появило за първи път в творчеството на драматурга Томас Мидълтън. Преди това хората нямали понятия за раси, не на последно място и заради това, че не познавали други раси освен своята (което изобщо не е така). И цитира, напълно съгласявайки се с него, някой си Нел Ървин Пейнтър (историк), който твърдял, че „расата е идея, а не факт“.
Ето с такива дивотии се занимава лумпенинтелигенцията. Преди изобретяваше машини и лекарства, откриваше нови светове, а сега – това. И се мисли за невероятно умствено и нравствено извисена.
Лумпенинтелигенцията е пословично надменна. На всеки десетина-двайсет години променя коренно убежденията си, истините си, отрича се от едни, прегръща други, но това не я кара да се засрами, напротив – става още по-нагла. Лумпенинтелигентите се мислят за цвета на човечеството, за каймака на обществото. Мислят се за най-умни (макар че ако някой ги тества, ще покажат съвсем скромни резултати), за най-образовани, най-чувствителни, най-зрели естетически, най-оригинални и неповторими, най-справедливи и най-морални. Смешното е, че може да са всичко останало, но не и най-морални, защото упорито релативират представите си за добро и зло, докато накрая не ги превърнат в нещо съвсем непотребно.
Често се гордеят с някакъв свой „аристократизъм“. Те били градската интелигенция, генетичните носители на градската култура, макар цървулите на дядо им все още да се подмятат на тавана. Живеят здравословно и това ги кара да се чувстват като нов, по-съвършен и даже най-съвършен биологичен вид, с чието появяване любимата им еволюция е време да спре. Заблуждават се, че са не само достойни, но и призвани да бъдат лидери на простолюдието. Особено досадно е когато лумпенинтелигенти с такова самочувствие се случат активни политици. Тогава те са най-безобразни популисти, вманиачени „народни водачи“, борци за справедливост и свобода – състояния, които те ще извоюват, създадат и подарят, ще положат в нозете на безпросветната тълпа, която с абсолютно нищо не ги е заслужила, камо ли с признателност, която дължи на своя лумпенинтелигентнски елит.
Лумпенинтелигенцията е негодна, както е негоден и лумпенпролетариатът. Тя е прослойка, която е изгубила способността да изпълнява своята обществена и историческа функция. Интелигенцията е авангардът на човечеството, неговата най-умна част, но част неразделна и органична. Лумпенинтелигенцията се смята за нещо отделно и по-висше. Интелигенцията изучава света, назовава го и го осмисля. Лумпенинтелигенцията иска да го промени на всяка цена в съответствие със собствените си заблуди. Интелигенцията служи на истината, а лумпенинтелигенцията – съзнателно или несъзнателно – на лъжата. Затова интелигенцията е добро, а лумпенинтелигенцията – зло. Нещо като при играта на стражари и апаши. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
За Tribune.
В отговор на #3245810
3 600 дни начело на държавата, Бойко е герой!
Приятели,
Борисов навършва пълни 4 години от третия си мандат като премиер на България, а ден по-късно, забележете – 3600 дни като министър-председател на Родината!
Вече се писа, че той е най-дълго управлявалият премиер на България в условията на демокрация – повече от великия Стефан Стамболов, повече от големия демократ Александър Малинов, повече от земеделския водач Александър Стам …болийски, повече дори от другаря Тодор Живков, а в годините на демокрация, повече от Командира Костов, повече от Негово Величество цар Симеон ll, повече от шефа на ПЕС Сергей Станишев.
3600 дни е невероятно число, което едва ли в следващото столетие някой български политик би могъл да постигне!
За тези 3600 дни, Борисов не завари нито едно метро, а направи три; не завари, а направи зала „Арена Армеец“, за да можем да гледаме там Цвети Пиронкова, Григор Димитров и момичетата от ансамбъла по художествена гимнастика; завари булевард „Витоша“ селски, а го направи европейски; не завари втори мост на Дунав, а го направи; не завари магистрала до Черно море, а я направи; не завари магистрала до гръцкото море, а я направи; не завари магистрала до западната ти граница, за да летим набързо към Будапеща и Виена, а той я прави.
Последните 4 години от мандата на Борисов бяха уникални с четири значителни външно-политически постижения:
1. Проведе блестящо европредседателство и направи темата за Западните Балкани незаобиколима в ЕС. В България се изсипаха 34 премиери от ЕС и Западните Балкани, които не се беше случвало. Заради българския премиер, на една маса, на вечеря, седна испанският премиер Рахой с колегата си от Косово. За първи път, заради Борисов, в София, ръце си стиснаха Вучич и Тачи.
2. Борисов проведе блестящо председателство на „Пътя на коприната“. В България беше китайският премиер Ли Къцян, заедно с още 16 премиери.
3. Създаде Балканска четворка за икономическо сътрудничество между четирите християнски балкански страни – България, Гърция, Сърбия, Румъния.
4. Варна стана символ на помирението между султан Ердоган и началниците от Брюксел, което стана благодарение на домакинството и съдействието на Бойко.
С това ще запомним 3600 дни на премиера Борисов. Забележете – нито един ден с абсолютно мнозинство! А сегашните нестретници от новото комунистическо ОФ, със 165 депутата, не можаха да излъчат премиер дори за един ден, та да го видим какво може.
С горното ще запомним феномена „Борисов“. А с какво ще запомним другарите и другарките от новото ОФ: БСП с две национални катастрофи; ДПС с паралелната държава и обръча от фирми; „Шоуто на Слави“ с голямата лъжа, наречена „Референдум за мажоритарни избори“; ДеБъ с извоюваното безсрамно решение на комунисти, либерали и зелени в европарламента за македонско малцинство в България; БСП-2 на ветеранките-социалистки Мая и Татяна с това, че закриха спецсъдилищата в България.
Задават се нови избори. Излязох прав, че ще има избори до дупка. На тези избори, Бойко отново е пред юбилей – след пет парламентарни победи и четири за евровота, да постигне десета такава. ГЕРБ-БСП 10:0, ГЕРБ-комунистическо ОФ 10:0.
Новото анти-ГЕРБ ОФ опростачи парламентаризма и НИ ОТНЕ НАЙ-СВЯТОТО – хартиената бюлетина, с която 1990 и 1991 гласувахме за демокрация или комунизъм.
Бойко, да си жив и здрав!