На 11 часа продължава дискусията върху текстовете от държавния бюджет в Народното събание, преди окончателното им гласуване в петък. Финансите до края на настоящата година са изчислени при дефицит от 5,7%, или 7,2 млрд. евро. Заложени са рекордни приходи и разходи, както и дълг от 10,1 млрд. евро.

В проектобюджета се съдържат приходни и разходни мерки. Обещанието на управляващите е, че до 2028 г. салдото ще достигне дефицит от 3% от БВП. Тезата има е, че рекордният недостиг, заложен в настоящата рамка, е всъщност наследени разходи, но тази теза се оспорва от опозицията, а досега не е даден конкретен отговор откъде всъщност идват тези числа.

Според Мартин Димитров от "Демократична България" темпът със свиване на дефицита е много бавен.

"Рекорден дефицит. Такъв дефицит не е имало от времето на Жан Виденов, това е факт. И такъв дълг никой не е взимал в новата история на България. Последното редовно правителство тръгна да взима подобен дълг и, както виждате, големи протести предизвикаха неговата оставка", заяви той.

Депутатите се фокусираха върху различни сфери от бюджетната рамка, но повечето предложения са свързани с повече разходи, основно в сферите образование, здравеопазване, пътно строителство и отбрана.

Асен Василев от "Продължава на промяната" коментира, че трябва да се търси комбинация от приходни мерки и подпомагане на хората, като даде пример с ваучерите за храна.

"Предлагаме ваучерите за храна от 100 евро да станат 150 евро. Това пак помага на българския бизнес, както между другото и на българските работници. Вместо работниците да получават пари в плик, почнаха да получават ваучери за храна, защото върху тях не се плащат данъци и осигуровки", коментира бившият финансов министър.

Теменужка Петкова от ГЕРБ – СДС разкритикува управляващите за рекордния минус в хазната и припомни, че предложеният от нея бюджет в ролята на финансов министър в кабинета "Желязков", който провокира протестите, е бил с дефицит от 3%.

"В края на миналата година вашият лидер и тогавашен президент господин Румен Радев се извини пред българския бизнес за бюджета, който правителството на Росен Желязков предложи, при положение че той нямаше никакво касателство към този проект на закон за бюджет. Готови ли сте, уважаеми колеги, от "Прогресивна България" да направите същото сега, защото сега е време да се извините на българските граждани за вашия бюджет", заяви Петкова, която също бе финансов министър.

Една от сериозните критики на опозицията беше и срещу решението на управляващото мнозинство да се откаже от идеята да сложи таван на заплатите в бордовете, но то бе защитено от Константин Проданов от "Прогресивна България".

"Тук трябва да се направи прецизно, да не се направи по урбулешки начин, така че "да избодем очи, вместо да изпишем вежди". Просто държа да съм абсолютно категоричен, че това се случва, то ще се случи и ще се направи по правилния начин съвсем скоро", заяви Проданов, цитиран от БТА.

Спорове предизвикаха и предвидените средства за култура.

Според Йорданка Фандъкова от ГЕРБ-СДС е необходим нов политически консенсус, че средствата за култура не са разход, а инвестиции. По думите ѝ, Министерството на културата продължава да бъде недофинансирано, делът на културата в брутния вътрешен продукт (БВП) остава много нисък. С 557 000 евро са намалени парите за културно наследство в сравнение с 2025 г., допълни тя. Заявката до края на мандата е за 1% от БВП, отбеляза още Йорданка Фандъкова и декларира, че ГЕРБ са готови да подкрепят предложени реформи.

Културата иска инвестиции, изтъкна и Александра Стеркова от "Демократична България". Получаваме бюджет, който възпроизвежда сегашния модел, смята тя.

Държавата да не намалява субсидията за вероизповеданията, поиска Иво Михайлов от "Продължаваме промяната". Той отбеляза, че миналата година е била по 20 лв. за всеки изразил принадлежност към дадено вероизповедание, днес се предлага малко над 7 евро. По думите му, ценностите се доказват в бюджетите.

Днес държавата изпраща едно много странно послание към три обществени медии, коментира още Михайлов.

"На БТА се казва – вие заслужавате увеличение на бюджета си с около 21%, а на БНТ и БНР се отказва", каза той. Подкрепяме увеличението на бюджета на БТА, всички виждаме, че през последните години агенцията се развива, разширява дейността си и изпълнява все по-добре обществената си мисия, подчерта депутатът. Когато една обществена институция работи добре, държавата трябва да я подкрепя, така е правилно, смята Иво Михайлов.

"И ако този принцип е правилен за БТА, защо не е правилен за БНТ и БНР. Защо държавата е решила, че една обществена медия заслужава увеличение, а други две – не". От ПП искат същото отношение към БНТ и БНР, каквото държавата е преценила, че е правилно за БТА. Като член на комисията по културата и медиите през последните дни получих писма от служители на БНТ – оператори, инженери, монтажисти, в тях има усещане за несправедливост, тези хора не искат привилегии, само държавата да бъде последователна, каза Михайлов. Предлагаме държавата да бъде последователна", добави той.

От ДПС и "Възраждане" също не спестиха критиките си към текстовете, които се обсъждат в полупразна зала и продължават дебатите по тях.

Идеята на народните представители е да приключат с аргументацията по всички текстове днес, а утре да се гласуват текстовете.

Законът трябва да влезе в сила от 1-ви август.