"В дигиталния свят насилието не идва с шамари, но това което на пръв поглед се случва само на екрана – може да разруши целия ти свят". С тези думи започва видео за опасностите на дигиталния тормоз и психически рани, които онлайн злепоставянето, заплахите, следенето и нежеланото разпространение на интимни материали нанасят. То носи и предупреждение: "Границата между онлайн и офлайн насилието е много тънка".

Клипът е един от трите, създадени като част от проекта "Право и отдаденост: заедно срещу насилието" на ​Фондация за развитие на правото на Европейския съюз в България-ЕУРОПЕА. Идеята на фондацията е с информационната си компания да задържи темата за насилието във фокуса на обществения дебат и да запознае хората с по-малко известните аспекти на проблема.

Това обаче далеч не е голямата цел. Основното е директивата на ЕС за борбата с насилието над жени и домашното насилие да бъде транспонирана качествено в българския закон с пълния обем права и мерки за подкрепа на пострадалите у нас. За това няма много време – директивата трябва да стане част от националното право на България до 14 юни 2027 г.

Дефицит на справедливост

Инициативата идва в момент на ескалация на онлайн агресията, на която българското наказателно законодателство не може да отговори без да обнови инструментариума си.

Става дума за справяне с проблеми като разпространението на интимни снимки и видеа на жени, момичета и деца в онлайн групи с огромна численост. За защита на хора, чиито телефонен номер или профили в социалните мрежи, споделени в интернет след думите "лесна е", се превръщат в канали за тормоз. Иде реч и за онези съобщения и постове, които злепоставят, унижават, а понякога нанасят толкова силни психични удари, че хора отнемат животите си. Предлага се и текст, който да криминализира разпространението на кадри на "събличане" на хора с изкуствен интелект.

"Когато направим тези явления престъпления, ние няма да ги спрем да се случват. Това, което ще създадем, е възможност за пострадалия да се обърне към институциите, за да накажат извършителя. Ще запълним един един много голям дефицит на справедливост в обществото", смята Петя Петрова, която прави правно-криминологичен анализ и предлага конкретни промени в "Модел за криминализация на насилствени компютърни престъпления (кибернасилие)".

Престъпленията, за които Петрова говори не засягат само възрастните, но и децата. През 2025 г. Центърът за безопасен интернет в България съобщи на базата на обработени сигнали, че трите най-големи проблема на децата онлайн са тормозът, злоупотребата с лични данни и дигитална идентичност и изнудването с голи снимки и видеа.

"Този тип тормоз е много разпространен сред тийнейджърите. Психологическите последици в тази крехка възраст са много тежки. Това са нашите деца. Редно е да се осигури справедливост в тази държава поне за тях", посочва тя.

Основната идея на юристката е да се създаде нов раздел "Насилствени компютърни престъпления" в Наказателния кодекс (НК), който да третира дигиталните посегателства не като атака срещу компютърните системи, а като директно престъпление срещу човешкото достойнство, честта и психичното здраве.

Войната срещу дийпфейк и нежеланите голи снимки

Разпространението на нечии интимни кадри онлайн и сега е престъпление в България. Настоящите състави за порнография обаче защитават "обществения сексуален морал", а не личността на конкретния потърпевш. Освен това понятието за порнографски материал обхваща единствено "половите органи", но не и други интимни части (като гърди, седалище или слабини), чието разкриване в дигитална среда масово се използва за публично заклеймяване и унижение.

Още по темата

Как жени, момичета и деца стават "материал" в порно чатове на Телеграм

06.04.2024 09:17 Десислава Колева, Петя Петрова

С минимални промени законът може да влезе в съответствие с европейската директива и да защитава по-добре момичетата и жените у нас, които всекидневно стават жертви на групите в Телеграм за разпространение на порнографско съдържание. В тези групи мъже публикуват техни интимни снимки и видеа – понякога за лично удоволствие, друг път, за да унижат, подложат на сексуален тормоз или отмъстят на някоя жена.

Анализът на Петрова показва, че действащият НК е относително безпомощен пред съвременните технологични фалшификации. С няколко клика е възможно снимка или видео с реална личност да се манипулират, така че да покажат човека гол или в сексуален контекст. Подобен акт обаче може да се накаже като класическа клевета, което в никаква степен не отчита тежките психологически последици за потърпевшия

"Който създаде, манипулира или измени материал по такъв начин, че да създаде невярна представа, че друго лице участва в сексуални действия или материал, изобразяващ негови интимни части, и чрез информационна или комуникационна технология осигури достъп на обществеността до този материал без съгласието на лицето, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева", предлага юристката да се запише в закона.

Още по темата

Кошмарът на голите снимки: Веднъж в интернет, завинаги в интернет

07.04.2024 08:54 Десислава Колева, Петя Петрова

"Обикновено това се прави срещу популярни жени – на публични длъжности или с ярки публични позиции. В българският контекст може да доведе например до бърз скок от унизителна песен по адрес на жена политик до манипулирано порнографско видео с нея", каза Петрова.

В момента българското наказателно право съдържа пълно "бяло петно" и по отношение на директното, непоискано изпращане на снимки на гениталии или други интимни части в лична комуникация. Става дума за така наречения "киберфлашинг" – съобщение със снимка на пенис, например, изпратено от напълно непознат човек.

За да има наказание за подобно онлайн поведение, Петрова предлага в закона да се запише:

"Който чрез информационна или комуникационна технология изпрати на другиго без негово съгласие изображение, видеоматериал или друг подобен материал, изобразяващ гениталии или други интимни части на тялото, се наказва с глоба от хиляда до пет хиляди лева или с пробация".

Битка с кибертормоза на различни фронтове

Кибертормозът придобива най-разнообразни форми – от директни закани до организирани онлайн хайки. Моделът за криминализация предлага специфични решения за четирите му основни направления.

Първият фронт са онлайн заплахите. В момента законът у нас санкционира само заканите за престъпления против личността или имота. На практика това означава, че "ще те счупя от бой", "ще те убия" или "ще запаля къщата ти" са проблем, но "ще излъжа в съда, че биеш мен и детето" – не е.

Според Петрова трябва текстовете да обхванат закани за всяко престъпление, за да са в съответствие с европейските изисквания. Тя предлага освен това да се добави и специален състав за заплахите онлайн.

"Който системно чрез ИКТ се заканва на другиго с престъпление, което би увредило него или негови ближни, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години", гласи предложението.

Вторият фронт е хейтът на "дигиталната тълпа". Става дума за координирани атаки в социалните мрежи, при които мрежи от профили изкуствено вдигат вълна от омраза, привличайки и случайни потребители, за да заглушат или очернят дадено лице.

Петрова предлага текст, според който наказание с глоба между 2 и 10 хиляди лева, пробация или лишаване от свобода до 2 години да получава всеки, "който, участвайки в тълпа, отправя закани или обиди към отделни граждани или към група граждани в киберпространството".

Още по темата

"Ако не те бие – не те обича": Инцел културата в България

23.05.2025 07:10 Десислава Колева

В обхвата на тези текстове би попаднала например общността около Зорница Гюцова, която продължително време открито насърчаваше и оправдаваше насилието над жени – физическо, емоционално и психическо. Посланията на Гюцова към нейните "възпитаници" представяха насилието и унижението като допустими и дори нужни "форми на възпитание", които мъжът упражнява срещу жената и подбуждаха към агресивно и контролиращо поведение от страна на "силния" пол. Онлайн имаше и реални оплаквания от хора, върху които е било упражнено физическо насилие след подбудителството на инфлуенсърката. (Линк)

Сред идеите на Петрова е наказанието да градира. Предвижда се за подбудителите и предводителите да има по-строго наказание – до 6 години лишаване от свобода, а когато атакуваният субект е журналист – от 3 до 8 години затвор за организаторите на атаката и от 5 000 до 15 000 лв., пробация или затвор до 3 години за участниците. Ако вследствие на тормоза жертвата посегне на живота си пък, подбудителите да се наказват с лишаване от свобода от 5 до 10 години, а останалите участници – със затвор до 3 години.

На трето място предложенията на юристката засягат публикуването на лични данни с цел агресия. Неотдавна у нас имаше случаи, в които телефонните номера и профилите на жени в социалните мрежи бяха разпространени онлайн като своеобразни секс обяви. Потърпевши се оплакаха, че са получавали със седмици обаждания и съобщения от мъже, което ги довело до високи нива на тревожност.

"Това е брутален тормоз. Тези хора имат нужда от способ – инструментариум в закона, по който да бъдат защитени. Такива случаи в момента остават ненаказани. Пострадалият си казва: "Той ме тормози, а на него нищо не му се случва". Какво е посланието? Той има право да го прави", казва Петрова.

Законът за защита на личните данни действително предвижда само административни глоби за такива действия, новата норма, която тя предлага обаче въвежда наказателна отговорност:

"Който чрез информационна или комуникационна технология осигури достъп на обществеността до лични данни на дадено лице, без негово съгласие, с цел да подбуди другиго към причиняване на физическо увреждане или тежка психическа вреда на това лице, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация".

В битката с кибертормоза, а и изобщо насилието, над жени би помогнало също, ако при престъпленията от омраза, които при нас са в чл. 162 от НК, полът се добави като признак, както предвижда документът, създаден от Петрова. Тогава езикът на омразата и подбуждането към насилие на полова основа ще подлежат на наказателно преследване.

В момента тези текстове криминализират подбуждането към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, цвят на кожата, произход, народност или етническа принадлежност или сексуална ориентация. Такива действия се наказват с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание. В списъкът на защитените групи обаче липсват обусловените по полов признак.

В момента, ако някой каже, например, в телевизионно студио "ромите на сапун", тъй като е налице етнически признак, това е престъпление. Ако обаче някой каже "жените на сапун" или "мъжете на сапун", тъй като в закона не е записано нищо за омраза на полова основа, изказването не е престъпление.

Домашното насилие и кибертормоза – при всички полове и етноси

Петя Петрова подчертава, че когато говорим за домашното насилие и тормоза, трябва да знаем, че те засягат и жените, и мъжете.

"Когато домашното насилие се изразило като физическо насилие, това вече лесно се разпознава като нередно от по голямата част от обществото. При мъжете най-често домашното насилие е или психологическо или под формата на финансов контрол. Тези форми по-трудно биват разпознавани като домашно насилие", твърди тя.

Юристката не вярва, че статистиката отразява реалистично отношението между жените и мъжете, станали жертви на домашно насилие в България. По думите и една от причините за това е балканският стереотип за "мъжкаря", който се отразява дори върху възпитанието на подрастващите момчета.

"Те не могат да бъдат жертва. Те трябва да са силни. Това се отразява и във взаимоотношенията с близкия им социален кръг. За разлика от жените, мъжете по-рядко получават подкрепа в случаите, в които са станали жертви на насилие, защото те не търсят такава и не споделят. Насилието върху мъжете остава прекалено скрито", казва Петрова.

Тя смята, че обществото ни още не е готово да приеме мъжа като жертва и остава сляпо за значителна част от случаите на домашно насилие. Именно затова тя и хората зад проекта "Право и отдаденост: заедно срещу насилието" разработват видео, посветено на темата.

"Понякога насилието е желание за контрол над времето, парите и личността на мъжа. Контрол дори върху децата. А една лъжа в съда може да превърне живота му в истински кошмар – да отнеме не само семейството му, но и да го превърне в злодей в очите на хората", се казва в клипа.

И трите видеа от информационната кампания към инициативата – "Кибертормозът как да го разпознаем и спрем", "Насилието над мъжете нека говорим за него" и "Домашното насилие как да го разпознаем" са дублирани освен на български на турски и ромски език.

"Според мен определено има значение дали видеата достигат до хората на майчиния им език. В някои случаи става дума за хора, които рано са отпаднали от образователната система и основно използват майчиния си език в ежедневието. Важно е да говорим достъпно на тези етнически групи от българското общество, защото понякога търпимостта към насилието се обуславя културно по-силно именно при тях", смята Петрова.

​Към момента дигиталната кампания отчита изключителен успех, като данните от YouTube канала на инициативата показват силна ангажираност. Видеата на български език, публикувани преди три седмици, имат между 115 и 130 хиляди гледания. Мултиезичните версии, публикувани преди две седмици са гледани не по-малко – между 110 000 и 135 000 пъти.

Какво следва?

Правителството разполага с около 8 месеца до 14 юни 2027 г. за транспонирането на Директива 2024/1385 на ЕС относно борбата с насилието над жени и домашното насилие в българското право. Задача на държавата е да проучи явленията, които засяга директивата, в българската действителност. След това трябва да направи проверка къде е необходимо да промени закона и да измисли как да формулира новите текстове.

Предложенията на ЕУРОПЕА могат да бъдат предложени на вниманието на работната група, която ще се занимава с поправките в Народното събрание или на отделни народни представители, които могат да ги придвижат. Не е ясно дали и колко от предложенията биха били възприети от парламента.

Петрова смята, че, ако иска да си свърши работата навреме, България трябва да приеме промени в Наказателния кодекс скоро. Така ще има време да се изпълнят и останалите изисквания по директивата.

"Всяка държава членка трябва да има достатъчно места за настаняване на пострадали от насилие. Става дума за кризисни центрове, подслони и т. н. Според Съвета на Европа "достатъчно" означава най-малко едно място на всеки 10 000 души от населението. В българския случай това са около 650 места. В момента при най-щедра сметка у нас има между 250 и 300 места. Този капацитет трябва да се разшири", даде пример юристката.

"Съмнявам се, че времето ще стигне за изпълнение на подобни фактически изисквания", добави тя.