Делът на генеричните лекарства в разходите за медикаменти на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е спаднал от 13% през 2019 г. до около 7-8% през последните години, докато средното равнище за Европейския съюз е 22-24%. Това ограничава възможностите за оптимизиране на публичните разходи и за разширяване на достъпа на пациентите до лечение без доплащане. За да се промени тенденцията, са необходими дългосрочна политика за навлизане на генерични и биоподобни лекарства и предвидимо финансиране. Това стана ясно на юбилейната конференция "Генеричните и биоподобните лекарствени продукти – гарант за устойчивия достъп до лечение", организирана по повод 25 години от създаването на Българската генерична фармацевтична асоциация -"Лекарства за България" (БГФармА).

В България работят 40 фармацевтични производства, осигуряващи заетост на около 19 000 души. Годишният производствен капацитет на заводите достига 10 млрд. таблетки и капсули, 140 млн. стерилни ампули, 30 млн. сиропи и суспензии и 30 млн. гелове и мехлеми. Така фармацевтичната индустрия допринася за над 3% от брутния вътрешен продукт на България.

"Има какво да се желае по отношение на инвестицията в генеричните лекарства", коментира Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на "Тева" в България и председател на Управителния съвет на БГФармА. По думите му делът на генеричните и биоподобните лекарства в публичните разходи за медикаменти трябва да се увеличи значително през следващите години.

"Трябва да намерим начин тези 7-8% от разхода на Здравната каса за генерични лекарства поне да се удвоят. Не говорим от днес за утре, но в следващите няколко години", посочи Хаджидончев.

България произвежда 10% от всички генерични лекарства в ЕС, а използването им спестява на НЗОК над 200 млн. лв. годишно от 2020 г. насам. За периода 2020–2025 г. общите спестявания надхвърлят 1 млрд. лв. Генеричните лекарства представляват 75% от обема на лекарствения пазар в опаковки у нас, но за тях се изразходват под 10% от средствата на НЗОК за медикаменти.

Според Хаджидончев по-широкото навлизане на генерични лекарства ще засили конкуренцията и ще позволи оптимизиране на цените, което може да подобри достъпа до лечение. При появата на първия генеричен продукт цената му е с 30% под тази на оригиналното лекарство, а последващото навлизане на конкурентни продукти създава допълнителен натиск за намаляване на цените.

"Ако например сега отпадне патентът на един продукт, 22 генерични компании ще пуснат в един и същи ден свои версии. Това води до конкуренция и оптимизиране на цената и съответно води до по-добър достъп. Но изисква правилна политика по отношение на генеричните лекарства", каза Хаджидончев.

Като пример за добра стъпка Хаджидончев посочи увеличаването преди няколко години на процента, който НЗОК покрива за лекарства за сърдечно-съдови заболявания. По думите му е реалистично пациентите да получат повече възможности за лечение без доплащане, но това изисква съчетаване на бюджетни ресурси с политика за насърчаване на генеричните и биоподобните продукти.

Необходимостта от по-предвидима политика подчерта и проф. Григор Димитров от Българската стопанска камара, който е дългогодишен член на Надзорния съвет на НЗОК. Според него през годините не е имало последователна програма за навлизането на генерични и биоподобни лекарства, която да осигури яснота както за финансирането, така и за производителите и пациентите.

"Кое пречи да се създаде пет-десетгодишна програма с осигурено финансиране, която да дава яснота кои лекарства и кога ще навлизат на пазара?", попита той. По думите му подобен подход би позволил постепенно да се осигурява реимбурсиране на нови лекарства и да се намаляват доплащанията на пациентите.

Димитров открои следната тенденция: "Колкото са по-богати държавите, толкова делът на генеричните лекарства е по-голям. Колкото е по-бедна държавата, толкова е делът на иновативните лекарства е по-голям. Очевидно интересна тенденция, очевидно освен обективните фактори съществуват и интереси, които не мога да кажа".

Той обърна внимание и на структурата на разходите на НЗОК. За последните десет години НЗОК е платила за болнична помощ около 26 млрд. лева, а за лекарства – около 13 млрд. лева. В същото време делът на извънболничната помощ остава около 12-12.5% при приблизително 30-33% средно за ЕС.

Разходите на НЗОК за лекарства са нараснали за този период от около 615 млн. лева до 2.25 млрд. лева, като в бюджета за настоящата година са предвидени 2.5 млрд. лева, посочи Димитров. Според него нарастващите разходи за медикаменти и болнична помощ правят още по-важно търсенето на механизми за по-ефективно използване на публичните средства.

Увеличаването на употребата на генерични лекарства не означава отказ от иновативни терапии, а възможност ресурсът на здравната система да се използва по-ефективно. България е сред държавите в ЕС с добър достъп до нови лекарствени молекули, но ниският дял на генеричните продукти поставя въпроса дали средствата се разпределят по най-устойчивия начин, коментираха още експерти.

Хаджидончев призова за съвместни действия на институциите, НЗОК, производителите и аптечния сектор, така че пациентите да не прекъсват или компрометират лечението си поради невъзможност да доплащат.

За целта трябва да се гарантира, че генеричните лекарства ще останат на българския пазар. Изпълнителният директор на БГФармА д-р Евгени Тасовски обърна внимание на множеството фактори, които влияят върху решенията на притежателите на разрешения за употреба – цените, реимбурсирането и допълнителните финансови тежести.

По думите му нарастващите разходи и ограниченият марж на печалба могат да създадат условия за изтегляне на лекарства от пазара, което допълнително би затруднило достъпа на пациентите до лечение.

Генеричната индустрия в България допринася за 3% от брутния вътрешен продукт, което я прави структуроопределящ отрасъл, а това означава, че държавата трябва да има специално отношение към нея, заяви председателят на парламентарната здравна комисия Костадин Ангелов (ГЕРБ). Той посочи, че законодателството трябва да насърчава оставането на генеричните и биоподобните лекарства на българския пазар.

Конференцията събра представители на генеричната индустрия и здравната система, сред които генералния директор на европейската асоциация на генеричната индустрия "Medicines for Europe" Адриан ван ден Ховен, който обърна внимание на предизвикателствата в сектора, свързани със свръхрегулациите и ценовия натиск. Той изтъкна необходимостта от промяна на моделите на ценообразуване и обществените поръчки, така че да отчитат не само цената, но и сигурността на доставките. Сега 8 от 10 критично важни лекарства имат само един доставчик в държава, което създава рискове за осигуряването на наличности.