Половината от парите за лечение на деца в чужбина чрез специално създадения за целта фонд не са били усвоени. Това е показал одит на Сметната палата за дейността на фонда от началото на 2005 до края на 2008.

Председателят на сметната палата Валери Димитров съобщи в понеделник при представянето на одита, че неусвояването на парите се дължи на лоша нормативна уредба и бюрокрация. Бюджетната субсидия през одитирания период възлиза на 9.5 млн. лв., а са били изразходвани една 5.8 млн. лв.

Отделно от субсидията са получени дарения за 2 млн. лв. Въпреки, че вече е била наложена практика в края на годината да се връщат средства обратно в бюджета, от бюджетния излишък за 2008 на фонда са дадени 20 млн. лв. От тях са били усвоени едва 550 хиляди лева.

Одитът е установил още, че одобрението на молбите е било протакано с месеци и дори с години. Вследствие на което има деца, които са починали.

Ева Гълъбинова, която е участвала в одита, заяви, че знае за три такива случая.

Други младежи пък в процеса на чакане са навършили 18 годишна възраст и са загубили правото фондът да финансира лечението им. Освен това не е проследявано какво се случва с децата, които вече са преминали лечение финасирано от фонда.

Протакането се дължи на мудната работа на комисията за лечение в чужбина към здравното министерство и обществения съвет към фонда, както и на лошата комуникация между тях.

От Сметната палата съобщиха, че е имало случаи, когато национални консултанти предписват лечение в чужбина на дадено дете, но фондът не го одобрява за лечение. Средно между 60 и 150 дни са чакали семействата на болни деца, за да получат одобрение за лечение в чужбина.

Има обаче случаи, в които чакането е продължило 400 – 500 дни.

Едва в 4 случая одобрението е станало в деня на подаване на молбата.

За одитирания период са намалели средствата от дарения въпреки въведените данъчни облекчения за физически и юридически лица. От Сметната палата смятат, че това се дължи на изгубеното доверие отстрана на някои дарители.

Като цяло работата на фонда се оценява като непрозрачна и в обществото има малко информация за нея. Така например има и лични лекари, които не са знаели, че могат да насочат малките си пациенти към фонда.

Освен това одитът е констатирал, че в едни случаи е позволявано превишаване на финансовата рамка за едно лечение, а в други не. Това е ставало по неясни критерии.

Изследване на одитния екип сред родители на деца, подали молби за лечение, показва, че 65% искат скъсяване на процедурата за одобрение. 40% пък искат в обхвата на дейността на фонда да се включат още видове лечения.

От Сметната палата ще предложат законодателни промени за подобряване дейността на фонда.